ПЦДОН

Начало Свети отци св. Василий Велики Подбудителна беседа за приемане на свето Кръщение
Подбудителна беседа за приемане на свето Кръщение Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от св. Василий Велики   

Василий ВеликиПремъдрият Соломон, като подреждал (разпределял) времената за житейски дела и събития, определяйки своето собствено време, казал "Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета! За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?" (Екл. 2:1-2). В спасителната проповед, която ви възгласям аз бих променил малко това изречение на премъдрия и бих казал: време да умираме и време да се раждаме.

Какво е основанието за тази промяна. Това, че Соломон, като разсъждавал за подлежащото на раждане и тление, следвайки порядъка на телесната природа, е предпоставил раждането на смъртта. Защото е невъзможно някой да изпита смърт, без да се е родил.

А аз, като имам намерение да говоря за духовното възраждане, поставям смъртта преди живота. Защото само умирайки по плът се раждаме духом, както и Господ казва: "Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми" (Второз. 32:39).

И така - да умрем, за да живеем; да умъртвим плътското мъдруване, което не може да се покори на Божия закон, за да се роди в нас крепкото духовно разсъждение, чието следствие обикновено са животът и мирът (Рим. 8, 6-7). Да се погребем заедно с умрелия за нас - с Христа, за да станем отново с Виновника за нашето възкресение.

Затова другите дела имат своето подходящо време; свое време има сънят, свое - бодърстването; свое - войната и свое - мирът, но времето на Кръщението - това е целият човешки живот. Както тялото не може да живее без да поема въздух, така и душата е невъзможно да съществува, без да познава Твореца, защото незнанието на Бога е смърт за душата. Некръстеният е непросветен, а както очите не са в състояние да възприемат реалността без светлина, така душата е неспособна да съзерцава Бога. Затова за спасението посредством Кръщение е благопотребно всяко време, било то нощ или ден, или час, или миг, или още по-кратка частица време.

Но много по-благопотребно е времето, свойствено за това. А кое време е по-сродно на Кръщението от деня Пасха. Защото този ден е паметник на Възкресението, а Кръщението е силно средство за неговото достигане. Затова във възкресния ден приемаме благодатта на Възкресението. Затова и Църквата, като проповядва високо много преди празника, призовава своите възпитаници, за да роди в това време тези, за които отдавна е в болки и, завършвайки млекопитанието с думите на оглашението, да им даде да вкусят твърдата храна на догматите.

***

Иоан проповядваше кръщение чрез покаяние и към него се стичаше цяла Иудея. Господ проповядва кръщение, полагайки Своя Син; и кой от възлагащите упованието си на Него няма да се подчини.

Онова кръщение е подготвително, а това - извършително; онова е отделяне от греха, а това - присвояване на Бога. Там беше проповедта на един човек - Иоан - и тя обръщаше всички към покаяние, а тебе те учат пророците: "измийте се и ще бъдете чисти" (Исая 1:16); вразумяват те псалмите "Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят" (Псал. 33:6), благовестват ти Апостолите "покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38); при Себе Си те кани Сам Господ, казвайки "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28), защото всичко това сега се предлага в Чтенията.

И ти отлагаш, размисляш, бавиш се?

От младенчеството си оглашен чрез поученията, досега още не си пристъпил към истината. Постоянно учейки се, не си достигнал до познанието. Цял живот изпитваш, до старостта си се вглеждаш; кога, всъщност, ще станеш християнин? Кога ще разберем, че си наш? Година си чакал това време, а сега отново чакаш следващата година. Внимавай, да не би да се окаже, че обещанията ти се простират отвъд предела на живота "Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден" (Притчи 27:1). Не обещавай това, което не е твое.

Към живот те призоваваме, човеко, защо отклоняваш този призив? Призоваваме те към приобщение към блага, защо отминаваш този дар. Призоваващият не е лъжлив, пътят е удобен, няма нужда нито от време, нито от разходи, нито от шум. Защо се бавиш? Защо отстъпваш назад? Защо се боиш от игото като юница, която не познава ярема. Това иго е благо, то е леко (Мат. 11:30); то не угнетява, но прославя шията, защото не се привързва за нея с ремък, а изисква този, който го носи да е свободен.

източник: Фондация "Покров Богородичен"

 

 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.