ПЦДОН

Начало Свети отци св. Григорий Богослов Слово за Пресветлото Рождество на Нашия Иисус Христос или Слово на Богоявление
Слово за Пресветлото Рождество на Нашия Иисус Христос или Слово на Богоявление Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от св. Григорий Богослов   
Рождество Христово

Христос се ражда, славете! Христос от небесата, посрещайте! Христос на земята, възвисете се! “Възпейте Господу, цяла земьо” (Пс. 95:1). И нека двете заедно да река: “Да се веселят небесата и да тържествува земята!” (Пс. 95:11), както за небесния, така и за земния! Христос в плът, с трепет и радост веселете се! С трепет - заради греха; с радост - заради надеждата! Христос от Дева; жени, девичествайте, Христови майки да бъдете! Кой не се покланя на Изначалния? Кой не слави Конечния? Пак мракът се разпръсква и пак светлината се явява; пак Египет с мрак се наказва, пак Израил от стълп се осветява! Човеците, седящи в тъмата на незнанието, нека видят светлината велика на познанието! “Древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17). Буквата отстъпва, Духът се множи; сенките отминават, истината пристига. Мелхиседек1 се обединява: роденият без майка роден без баща става; без майка - първият път; без баща - вторият. Законите на естеството се нарушават. Да се изпълни следва вишното селение. Христос повелява, не ще се противим!

“Запляскайте с ръце, всички народи” (Пс. 46:7), “защото младенец ни се роди, син, и ни се даде; властта е на раменете му” (Ис. 9:6), защото с кръста ще се възкачва; и ще назове името му: на великия - съветник; на Отца - вестител. Нека Иоан възкликне: “Пригответе пътя Господен” (Иоан. 1:23). Аз ще провъзглася силата на деня: безплътният се въплътява, Словото плът добива, невидимият се вижда, неосезаемият се осезава, безвременният се начева, Синът Божи Син человечески става! “Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки” (Евр. 13:8). Иудеите нека се съблазняват, елините - да се надсмиват, еретиците нека си чешат езиците. Тогава ще повярват, когато го видят на небето да се възнася; ако ли не и тогава, то когато от небето пристига, седящ като съдия. Но това - по-късно.

Днес е празникът Богоявление, сиреч Рождество, защото и едното, и другото се казва: и двете имена прилягат към едно и също събитие, понеже се яви Бог чрез човешко рождение, той, съществуващ вечно, съществуващ от Вечносъществуващия, повиещ от причината и словото (защото няма от Словото слово по-висше); то заради нас се яви по-късно, за да може този, който даде битието (даде го добро да бъде), понеже ние все повече отпаднахме от доброто битие чрез злото, към себе си отново да ни въздигне чрез въплъщението. Името Богоявление - понеже се явява; Рождество - понеже се ражда.

Това е празненство за нас! Това празнуваме днес: идването на Бога при човеците, та при Бога да се заселим или да се завърнем (така е по-точно да се рече), вехтия човек като отхвърлим, в новия да се облечем (по Еф. 4:22,23); и както поради Адама умряхме, така чрез Христа да оживеем (по 1 Кор. 15:22), с Христа като се раждаме, разпъваме, погребваме и възкръсваме. Защото е редно аз да понеса доброто страдание, та както от преблаженото дойде печалното, така от печалното да се възвърне преблаженото. Защото където се умножи грехът, преизобилства благодатта (Рим. 5:20); и щом вкусването ни осъди, колко повече Христовото разпятие ни оправда!

Това е празненство за нас! [Прибавено от преводача в Синодалния превод, бел.ред.] Ето защо празнуваме не тържествено, а божествено; не мирски, а извисени над мирското; не наше [празненство], а на този, който е повече от нас, [празненство], което е на Владиката; не на изнеможението, а на изцелението; не на сътворяването, а на обновлението. И как да стане това? Не като обкичим с венци входните двери; не като хорове съставим; нито пък улиците като украсим; не окото като наситим; не слуха като насладим с музика; не обонянието като изнежим, не вкуса като развратим; не като дадем на докосването лесен път към злото, което ни отрежда, на бедите пътища и двери на греховността; не като се изнежваме с одежда мека и обтичаща се, чиято изящност е безполезност; не със сиянието на камъните; нито с блясъка на златото; не с уловката на мазилата, подменящи естествената красота и за поругание на образа изобретени; не с пиршества и пиянства - (с тях сладострастието и прелюбодеянието, знам, свързани са), понеже на лоши учители - лоши са ученията; и повече дори: на негодни семена - нивите негодни. Не леговища високи като издигаме, укритие правейки за чревоугодието. Не като почитаме благоуханното вино, примамката на ястията и щедрото излияние на миро. Нито земята, нито морето нека не ни даряват драгоценен тор - така аз знам да почитам разкоша. Не един друг да се стремим с невъздържание да се надпреварваме. Невъздържанието според мен е всичко излишно и надвишаващо потребното; и това, докато други, създадени от същата кал и тесто, гладуват и търпят лишения!

Но нека това на езичниците оставим: на езическите самохвалства и тържества; те считат, че боговете им се радват на дима от жертвоизгарянето и като следват божеството, чревоугодничат - лукави ваятели, жреци и следовници на лукавите демони.

Ние пък, които се прекланяме пред Словото, ако е нужно да се нахраним, със слово се засищаме, и с божия закон, и с едни или други сказания, и с онези от тях, които са за днешния празник, та всички заедно да се нахраним, а не далече от този, който ни е събрал.

Или искате - понеже и аз днес съм ваш угостител - аз да предложа за това слово на вас, добрите сътрапезници, колкото е възможно по-обилно и по-щедро, та да разберете как може пришълецът да гощава местните жители; селянинът - гражданите; недояждащият си - преситените; беднякът и бездомникът - с имане прочутите.

Ще започна веднага, но очистете ми и ум, и слух, и душа вие, които се храните така (понеже е за Бога, и словото е божествено), та да си отидете наистина нахранени до насита. Ще бъде [словото] едновременно и пространно, и кратко, та нито с непълнота да огорчава, нито без сладост да бъде поради пресищане.

Бог винаги е бил, и е, и ще бъде, или по-точно съществува вечно. Защото това “е бил” и “ще бъде” е деление на нашето време и на преходността на естеството, а той е вечносъществуващ (така и сам себе си назовава, когато Мойсей възвестява на планината) (Има се предвид Изх. 3:14, където Бог определя себе си с израза „Аз съм, който съм” („Аз съм Сущий”, бел. ред.). Съдържа в себе си цялото битие, което е безначално и безконечно, подобно на житейското море, непроходимо и безбрежно, надхвърлящо всяка представа и на времето, и на естеството, с ум само обозримо и то твърде неясно и смътно: не с това, което е същността му, а с това, което е около него, обединявайки едно след друго видения в някакво подобие на истината, което, преди уловено да бъде - убягва, и преди проумяно да бъде - изчезва; толкова осветява нашия ум - и то, когато е пречистен! - колкото и неудържимата мимолетност на мълнията - гледката. Струва ми се, че разбираемото привлича към себе си (затова защото съвсем неразбираемото е безнадеждно и недостъпно); неразбираемото удивлява; удивляващото се пожелава по-силно; желаното очиства; очистващото пък богоподобие твори; когато станем такива, вече като на свои говори; дръзва нещо юношеско словото: Бог с боговете се съединява, толкова познаваем, колкото и познаващ познаващите го (по 1 Кор. 13:12).

Безпределно е божеството и неизповедимо; и ето, постижима навсякъде е само неговата безпределност, макар че някои си мислят, че естеството му е просто: или е съвършено непознаваемо, или е напълно познаваемо. Но нека открием каква е същността на простото естество. Защото простотата - това не е същината му; така и за сложните не е само това, че са сложни.

Необозримото може да се обозре с две неща: с началото и с края (това, което е извън тях и не е между тях, е безгранично); когато към вишните дълбини разумът се устреми, и нямайки върху какво да стъпи и да се опре в представите си за Бога, това, което е там, неизповедимо, непостижимо и безначално нарече; когато пък към земните дълбини и към останалите неща - безсмъртно и нетленно; когато пък обедини всичко - вечно. Защото вечността не е нито време, нито някаква част от времето, понеже е неизмерима; но както за нас времето чрез движението на слънцето е измеримо, така и за вечносъществуващите вечността е съизмерима със съществуващото, както са движението на времето и разстоянието.

Толкова нека бъдат засега умуванията ми за Бога. Не е време за това сега, защото не богословието ще излагам по-нататьк, а устроението. Бога когато назова, говоря за Отца, и Сина, и Светия Дух; нито извън тях божеството трябва да простираме, многобожие да не въведем, нито пък в по-малко от това да го ограничим, та да не би чрез ощетяването на божеството да бъдем осъдени, че или изповядваме иудейство (заради единоначалието), или пък - езичество (заради многобожието). Защото злото и в двата случая е еднакво, макар и в противоположни неща да се съдържа. Това, прочее, е Светая Светих, която и от серафими се закрива, и слави се от трите светителства, в едно обединяващи властта и божествеността (което и от някой друг преди нас се е говорило по-добре и по-възвишено). Но понеже не беше достатъчно за благодатта да се проявява по свое усмотрение, защото подобаваше да се излее доброто и да се разпростре, за да бъдат повече облагодетелстваните (защото това е съвършената благост), първо измисли ангелските и небесни сили и замисълът дело стана, от Словото изпълнено и от Духа завършено. И така бяха създадени вторите светителства, слуги на първото Светителство - ангелите2, или разумни духове, или огън, невеществен и безплътен, или някакво друго естество, по-близко до споменатите те да се считат. Искам да кажа, че са неподвижими към зло и само на доброто шествието имат, понеже заради Бога съществуват и първи от Бога осиявани са, защото, прочее, тук е второто озарение. Убеждават ме не неподвижими, а трудноподвижни да ги считам както този, който заради светлостта Денница беше, но Тъма бе наречен заради гордостта3, така и подчинените нему отстъпнически сили, творци на злото чрез бягството от доброто и наши ходатаи.

Така, прочее, и по тези причини бе съставен от него умният свят, доколкото аз мога да съдя за това с малко слово великите неща като преценявам. Понеже първите добре бяха сътворени, втори свят измисли, веществен и видим, и това беше съчетание и съединение на небето и земята и на туй, що е помежду им; всяко от тях е достойно за похвала благорастие и още по-достойно за прослава заради хармонията и съзвучието на цялото, понеже всяко спрямо другите е прекрасно и всички спрямо всяко; в единния свят на съвършенството да покаже, че не само сродно на своето естество, но и съвършено различно да сътвори е силен той. Защото близки до божественото са само разумните естества и от ума само обозримите; чужди всецяло са онези, които са подвластни на чувствата; а от самите тези още по-далечни са ония, които са съвсем бездушни и неподвижни.

“Но защо ни е всичко това? - ще рече някой от ревностните и горещи почитатели на празниците. - Пришпори коня! Подобаващото за празника ни проповядвай и онова, заради което и седим пред тебе днес!” Така и ще сторя, въпреки че започнах малко отдалече, понеже усърдието и словото така ме принудиха.

И тъй, разум и чувство, толкова различни помежду си, останаха вътре в своите граници и на твореца на Словото величието в себе си носеха - мълчаливи хвалители на великолепието и велегласни глашатаи. Но още нямаше съединението от двете, нито пък смесването на противоположностите - на премъдростта висше проявление и на великолепието на естествата; а и цялото богатство на благодатта не беше познато. Така, като пожела Творецът да се изяви Словото, и живо същество, единение от две, от невидимото, казвам, и от видимото естество, сътворява - човека; и от вещественото като взе тялото (понеже вещественото преди това вече беше сътворено), вложи от себе си дихание, което Словото знае като разумна душа и образ Божи, сякаш някакъв свят втори, в малкия - голям; на земята постави друг ангел, поклонник смесен: надзирател на видимата твар - довереник на умозрителната; цар на земните неща - подчинен на царуващия свише; земен и небесен, временен и безсмъртен, видим и мислим, между величието и смирението, самият той - дух и плът: дух - заради благодатта; плът - заради гордостта; едното - да пребъдва и да слави Благодетеля; другото - да страда и, страдайки, да си припомня и да се поучава, с величие почетен; живо същество, тук устройвано и другаде преселвано; и край на тайнството е чрез преклонението пред Бога да се обожестви. Защото затова ми носи подобаващото тук: светлина от истината, та да видя и да понеса сиянието Божие, достойно за този, който и свързва, и развързва, и отново ще свърже по височайшему.

Въведе го в рая (понеже някога раят беше удостоен със самовластие, за да бъде за избиращия доброто не по-малко, отколкото за далия семената) - на дърветата безсмъртни градинар, на божествените помисли навярно, както на най-обикновените, така и на най-съвършените; гол с простотата и с безхитростния си живот, и без всякакъв покров и заслон. Защото такъв трябваше да бъде най-първият. И дава закон - средство на самовластника. Законът пък беше заповед от кои дървета да се ползва и до кое да не се докосва. Това беше дървото на познанието, нито посадено изначално зловредно, нито отречено завистливо - да не развързват там езици богоборците, нито на змията да подражават, а добро, но само когато благовременно се ползва. (На вид беше дърво, както считам аз, на което могат да се възкачат само непоколебимите, които по нрав са пресъвършени); не е добро за простите още и за алчните в желанията си, така както твърдата храна не е полезна за малките и за нуждаещи се още от мляко. Но понеже чрез завистта дяволска и женското коварство - самата тя пострада като по-слаба и него изкуси като преизкусителна - (О, моя немощ! Моя, защото е на праотеца ми!), дадената заповед забрави и победен беше чрез горчивото вкусване; едновременно и от дървото на живота, и от рая, и от Бога заради греха изгнан бива; и облича се в кожени дрехи - все едно дебела плът, и смъртна, и твърда - и ето че за първи път познава своя срам и от Бога се скрива. Спечелва, впрочем, нещо и в този случай: смъртта. И за да се пресече грехът, та да не стане безсмъртно злото, превръща се в човеколюбив наказанието. Защото, убеден съм, така наказва Бог.

Всячески беше вразумявай преди поради многото грехове, които коренът на злото роди по различни причини и в различни времена: със слово, закон, пророци, поражения, знамения от небето, знамения от въздуха, от земята, от морето; с ненадейни поврати [в живота] на мъже, градове и народи; с тях да се унищожи злото се целеше. Накрая по-силни търси лечения срещу по-тежките прегрешения: взаимогубителства, прелюбодеяния, клетвопрестъпления, нимфомания, и сред всичките злини последната и първата - идолослужение и преместване на поклонението от Твореца към тварите. Понеже за тях трябваше по-голяма помощ, по-голяма и получава. Това беше самото Божие Слово: предвечното, незримото, непостижимото, безплътното, начало на началата, светлина на светлината, изворът на живота и безсмъртието, образът на първообразната красота, несломимият печат, неизменният образ; уставът и словото на Отца в своя образ се вмества; в плът се облича заради плътта; и с разумната душа заради моята душа се съединява; с подобно подобното очиства и по всичко, освен по греховност, става човек. Макар и роден от Дева, и душа, и плът предварително очистила чрез Духа (защото подобаваще рождеството да се почете и девството да се предпочете), произлезлият е Бог и посредством съединяването в едно на двете противоположности - плът и Дух; от. тях едната обожестви, а другата се обожестви.

О, ново смешение! О, предивно сливане! Всевечният се начева! Несътворимият се сътворява! Необятният се помества посредством умната душа - ходатайница между божествеността и плътската дебелина. И богатеещият обеднява: обеднява заради мен по човешки, та аз като него да се обожествя. И пълният се излива: лишава се от своята слава малко, та аз от неговото да получа изобилие. Какво е богатството на благостта? Какво е за мен това тайнство? Получих подоболичие и не го съхраних; приобщи се към моята плът, та и образа да спаси, и плътта да обезсмърти. Второ общува общение, много по-преславно от първото, защото тогава от най-доброто даде, а сега получава от най-лошото. То е от първото по-богоподобно, то за имащите разум е по-висше. На това какво ще ни отвърнат клеветниците, злобните познавачи на божеството, хулниците на достохвалното, тъмните за светлината, за премъдростта непоучените, за които Христос напразно умря, неблагодарните твари, на Лукавия създания? Това благодеяние ли вменяваш във вина на Бога? За туй ли, че е малък, понеже заради тебе е смирен? Или защото след заблудената [овца] тръгна пастирът добър, “полагащ душата си за овцете” (Иоан. 10:11) по планините и хълмовете, по които ти пренасяше жертви, и загубената намери? И че като я намери, на раменете си я вдигна (по Лук. 15:4-5), на същите, на които и кръста; и че като го вдигна, възлезе във вишния живот; и че като възлезе, към пребиваващите там причисли; че светилник запали - своята плът; и че къщата премете; и че от грях света очисти; и че драхмата намери царския образ, окалян от нечистотии; и че драхмата като намери, покани приятелите на своята сила и съпричастници на радостта прави онези, които и на промисъла довереници направи (по Лук. 15:8-9); и че светлината на шестващото пред него светило последва Пресветлият, и Словото - гласа, и Женихът - тогова, който води невестата; и работещият за Господа - народ избран (Тит. 2:14), очистен предварително чрез вода за Духа? Това ли вменяваш във вина на Бога? Затова ли го считаш по-долен, понеже с препаска се препаса и изми нозете на учениците (по Иоан. 13:4-5) и показа най-добрия път на възвисяването - смирението? Или че заради преклоне-ната доземи душа се смири, та със себе си да въздигне падналото долу поради греха? Как не го хулиш и за това, че и с митарите яде и че измежду митарите митари учи, та и самият той нещо да спечели? Какво е то? Не е ли за грешниците спасение? Нима и лекаря някой ще обвини, че се свежда над раните и зловоние търпи, за да даде здраве на болните? И този ли, който се надвесва над рова от милосърдие, та сриналото се добиче, както си му е редът, да спаси (по Изх. 23:5; Лук. 14:5)?

Изпратен беше, но като човек, защото двойствен беше; затова и се отруди, и гладува, и жадува, и страда, и рида според закона на телесното си естество; ако ли и като Бог, то какво от това? Пратеничеството му считай като благоволение на Отца, комуто той принася себе си, и като начало почитащ безначалното, но и за да не бъде смятан за богопротивник. Макар и да се казва, че е предаден (по Рим. 4:25), но и че сам себе си предаде пише (по Еф. 5:2); и че е възкресен от Отца, и че е възнесен (по Деян. 3:15; 1:11), но и че сам себе си възкреси и, още, че се възнесе (по Прем. 1:14; Еф. 4:10): първите са по благоволение, а вторите - по собствена воля.

Ти принизяващото споменаваш, но възвисяващото отминаваш с мълчание. Ти разсъждаваш, че е страдал, но че доброволно е страдал не добавяш. Колко страда и днес Словото! От едни като Бог се почита и се обединява; от други като плът се безчести и се разделя. Против кои ще се разгневи повече? На кои повече ще прости? На онези ли, които злостно обединяват, или на тези, които разделят? Защото онези да разделят трябваше, а тези - да обединяват: едните - относно числото; другите - относно божеството. Опираш до въпроса за плътта? Ето и иудеите. Или и самарянин го наричаш? И за останалото нека мълча! Не вярваш в неговата божественост? Това и демоните не правят!

О, и от демоните по-безверен си ти, и от иудеите по-неразумен! Защото едните името на Сина глас на разночестието считаха; другите пък гонителя-Бог познаваха, понеже вярваха, че заради него страдаха. А ти нито равенството приемаш, нито признаваш божествеността. По-добре за тебе би било да се обрежеш или да беснееш - нека река и нещо смешно, - отколкото необрязан и здрав, а да бъдеш лукав и безбожен.

Скоро след това ще видиш и пречистващия се чрез Иордан Иисус - моето пречистване! Нещо повече дори: чрез пречистването пречистващ водите (защото не той се нуждаеше от чистота, той, приелият греховете на целия свят (по Иоан, 1:29); ще видиш да се разтварят небесата (по Марк. 1:10); ще го видиш от сродния Дух свидетелство приемащ; и изкушаем; и побеждаващ; и от ангели обслужван; и изцеляващ всяка болест и всяка немощ (по Мат. 4:24); и мъртви съживяващ (колко по-добре би било и тебе да съживи, от зловерието умъртвен!); и бесове прогонващ: едни - сам, а други - чрез учениците; и с малкото хлябове нахранващ безбройно множество; и ходещ по морето; и предаван; и разпъван; и съразпъващ се поради моите грехове; и като агнец воден, и като иерей водещ; като човек погребван и като Бог възкръсващ; после пък и възнасящ се; и явяващ се в славата си да го видиш. Колко мои тържества за всяко от Христовите тайнства! От всички тях главното е едно: моето сътворение, и обновление, и към първия Адам възвръщане.

А сега почети зачатието и пред него скачай ако не като Иоан в утробата4, то като Давид при полагането на кивота5. Пред списъка с имената говей, защото чрез него на небесата се вписваш; и рождеството уважи, чрез което се освободи от оковите на раждането; и малкия Витлеем почети, който отново в рая те въведе; и пред яслите се поклони, чрез които ти, бидейки безсловесен, засищаше се със Словото. Познай като вола господаря си - Исаия ти повелява (по Ис. 1:3), и като осела - яслите на своя господар, дали си измежду чистите, и законните, и преживните, хранещи се със словесното и за жертва угодни, или пък си измежду нечистите, негодни за ядене и жертва, или си от езичниците.

 

Със звездата тичай, с влъхвите дарове принасяй - злато, ливан и смирна - като на Цар, и като на Бог, и като на приел смъртта заради тебе. С пастирите прославяй, с ангелите възхвалявай, с архангелите възпявай. Нека бъде общо тържеството на небесните и земните сили, защото вярвам, че и те днес с нас се веселят и тържествуват, понеже са човеколюбиви и боголюбиви, както ги представя Давид, след страданието възлизащи с Христа, посрещащи го и повеляващи един другиму: “Повдигнете се, порти” (Пс. 23:7). Едно единствено нещо възненавиди от нещата, случили се около Христовото рождество: Иродовото детеубийство. Нещо повече: говей пред жертвата, на възраст еднаква с Христовата, принесена преди новото заколение. Ако в Египет бяга, доброволно с него бягай: добре е с Христос да бяга гоненият. Ако в Египет окъснее, призови го от Египет: и там добре го почитай. През всички възрасти Христови шествай непорочно като Христов ученик. Очисти се, обрежи се6, снеми родилното покривало и едва след това проповядвай в църква; богопродавците прогони, с камъни замерян приеми да бъдеш, ако страдание трябва да понесеш - ще се скриеш от замерящите, добре зная, защото ще избягаш изсред тях като Бог: Словото с камъни не се убива! Ако и при Ирод бъдеш отведен, не отговаряй въобще. Ще почете твоето мълчание повече, нежели на другите пространните слова. Ако бичуван бъдеш, и останалите мъчения изискай: вкуси от жлъчката заради вкусването, оцет пий, изпроси заплюване, изтърпи плесници, блъскане, с тръни се увенчай - с острото на живота според Бога, облечи се в багреница, приеми тръст7, накрая с него се разпни, умри, погреби се доброволно, та с него и да възкръснеш, и да се прославиш, и да царуваш, виждайки Бога в цялото му величие, и съзиран от този, който в Троицата е почитан и прославян, когото и сега молим да ни се яви, доколкото е възможно, на нас, оковани в плътта, Иисус Христос, Господ наш. Нему слава во веки. Амин!

Бележки:

1 Мелхиседек е библейска личност. В Бит. 14:18 той е наречен цар Салимски и свещеник на Всевишния Бог. Христос се нарича „свещеник по чина мелхиседеков” (Евр. 7:17). (Бел. ред.)

2 Думата е прибавена от преводача в Синодалния препис, бел.ред

3 По пророк Исайя Денница е син на светлината, отпаднал от светлината, защото пожелал да постави престола си по-високо от Всевишния (Ис. 14:12), бел.ред.

4 Йоан Кръстител проиграва в утробата на майка си, когато тя се среща с Дева Мария (Лук. 1:41), бел.ред.

5 Давид танцува пред Кивота в знак на преклонение пред Всевишния (2 Царств. 6:14-15), бел.ред.

6 Подразбира се духовно обрязване, т.е. отказване (отмахване) на греха, бел.ред.

7 На тръста римските войници подават на Христос гъба, натопена в оцет (Мат. 27:48; Марк. 15:36; Иоан. 19:29), бел.ред.

източник: "Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия". Кл. Иванова, Св. Николова, съст., ред. и н. ком. (Агата-А, София, 1995) 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.