Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

13.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Уморих се, дотегна ми, развеждам се! (първа част)
Уморих се, дотегна ми, развеждам се! (първа част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 32
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Вторник, 18 Ноември 2014 07:13

архим. АндреасВелико нещо е да си женен, да имаш семейство, да имаш жена, да имаш мъж, деца и тази твоя връзка да се запази и да не са разтърси. Моля се никога да не стигнете дотам да кажете последната дума от заглавието на беседата: развеждам се! Може да се уморите в даден момент, всички се уморяваме, и бракът в даден момент минава през криза, замисляме се и казваме: добре ли направих, че се ожених? Защо се захванах за това, защо избрах тази жена, а не някоя друга, защо взех този мъж, а не някой друг - но никога не казвайте думите развеждам се! Изчерпете всички възможности, за да не стигнете дотам и да го кажете. Сещам се за много съпрузи, които живеят в подобни състояния.

Преди време дойде един млад човек, женен от десет години, който ми каза: ще се разведа. Не мога повече! Какво ти направи жена ти? Въпросът не е какво ми направи, а че се уморих, цял живот, разбираш ли?! Със същия човек, все едно и също, дотегна ми и аз й дотегнах. Просто сега се осмелявам, решавам го и го казвам. В други случаи женени съпрузи с деца искат да оставят децата  си и всеки да поеме по пътя си. Миналата неделя видях една девойка в храма, която ми каза, че от миналата година се бори да запази брака си и да не се разведе. Аз я попитах: как вървят нещата?  Направи й впечатление, че си го спомних и ми каза: добре, добре, отче. С него ли сте? Да! Тя взе нафора и си тръгна. Вечерта получих имейл от нея, в който ми писа: отче, сутринта не можах да ви кажа истината: вече не сме заедно, просто в храма имаше хора и не исках  да се разчува, разведохме се, заряза ме, остави ме заради друга!

Велико нещо е да се ожениш, да живееш този Божий дар, защото бракът е дар, щастие  е да можеш да създадеш семейство,  то е призив от Бога, чест от Бога да се наслаждаваш на тази връзка, на единството между душите, сърцата, телата, характерите. Това е велик дар от Бога. Как обаче, докато си щастлив, стигаш дотам да искаш да се разведеш? Това е странното. Как съпрузите стигат дотам? Защо да не сме ентусиазирани до дълбоки старини в това, което правим?

Бракът е църковно Тайнство, което трае  40 - 60 минути в зависимост от това  как пеят свещеници и певците. Един час, но след това е нужно да го живееш и да го превърнеш в твой жизнен опит. Не е достатъчно някой да каже: ожених се с поп и кръстник и приключихме въпроса! Може да си се оженил, но да не си живял твоя брак. Може да си се оженил, но да не си опознал  твоя човек, може да спиш в същото легло  и да не разбираш кой стои до теб. Може единият от двамата да умира и да попиташ мъжа: познаваше ли жена си, нейния характер, навици, беше ли я разбрал?  Попитах веднъж един мъж:

- Какво ядене  харесва на жена ти?

- Е, откъде да зная!

- Къде й харесва да ходи на разходка?

- Където и да е, не знам, откъде да знам!

Той гледа филми  по телевизията, остава в това и  не навлиза по-дълбоко в нейната душа, въпреки че живеят заедно. И това е нещо, което ще го придобием, то не идва лесно, иска много труд. Да се ожениш е трудно, то е аскетически подвиг, да живееш с един мъж, с една жена цял живот. Това е подвиг. Един човек искаше да се ожени и ме попита - беше го осъзнал, преди в живота си беше малко немирен - и няколко месеца преди да сключи брак ми каза:

- Да те питам, отче, тоест сега ще се оженя и трябва да умра с тази жена и да бъда  само с нея?

Аз му казах:

- Така е в  брака.

- Трудно нещо! – каза ми той.

Ако успееш да  живееш това трудно  нещо по правилен начин, ще видиш, че  от теб ще излиза голяма наслада и щастие. Мен ме  ръкоположиха за един час и всичко свърши, но не всичко свърши, а всичко започна тогава. Това, че станах свещеник в определен ден, не означава, че съм се усъвършенствал. Да си свещеник е въпрос на твоя всекидневен живот. Градиш всеки ден, нужна е жертва, труд, борба. Не е лесно.

Много пъти не сме подготвени, никога не си представях, че ще срещна такива неща в моя брак, че ще бъда толкова изморена - ми казваше една жена – никога не си представях, че вече няма да имам личен живот. Аз вече не живея за себе си! Не мога, уморих се, постоянно проблеми с децата, постоянно трябват  пари, постоянно болести, постоянно какво иска единият, какво иска другият, нямам вече воля, нямам право да седна да кажа: днес не искам да готвя, не искам да говоря, не искам никой от вас! Не мога да правя това, а трябва постоянно да съм нащрек, това е уморително, и когато мъжът ми не ме разбира, това допълнително ме  уморява!

Не трябва да се  учудвате, защото не сте се оженили за Ангел, а за човек и е естествено никой да не може  да удовлетвори напълно вашата душа. Ние сме дотегливи. И мен, който ме гледате, ако ме опознаете по-добре и си правим компания по-дълго време, ще ви дотегна малко. И аз може да се уморя малко с вас, хора сме, никой човек не може да те удовлетвори напълно - жена ти, колкото и да е добра, красива и златна, и тя е ограничено творение, което има начало и край, има и нерви, която има различна психология и душевност. Не си се оженил за ангелче, а за човек. Сега я гледаш така, след това иначе, и питаш: какво става, защо си така? -  защото така сме създадени, за да разберем, че имаме нужда от състраданието и прошката на другия. Обикни ме такава, каквато съм и аз ще те обикна такъв, какъвто си. Жената, за която си се оженил, не е тази, за която си се оженил в деня на брака, а всяка година е различна – променят се външният вид,  лицето, теглото, психология. И ти, мъжът, не си същият.

Един приятел - свещеник се ожени и след десет години ми каза - жената, която сега имам до мен, я чувствам по-различна от тази, с която се запознах тогава. Човекът постоянно се променя. Това не го приемайте по негативен начин, защото може да действа по положителен начин. Ти казваш, че ти е дотегнал мъжът ти. Кой мъж ти е дотегнал? Този, който имам! Познаваш ли го? Познавам го! Не го познаваш. Твоят мъж има много неща в своя характер, които може да ти даде. Той не е все един и същ. Защо си му се наситила, защо ти е дотегнал? Именно защото си заключила твоята душа и не му позволяваш да ти покаже нещо ново от своя характер. Ние не сме постоянно едни и същи. Жената не е същата от сутринта до вечерта.

Сещам се за майка ми, тя  е жива, но се сещам когато бях малък- сутрин, когато се събуждаше, беше малко нервна,  след това ставаше по-оптимистична, на обед чувстваше умора. Когато щяхме да ходим на разходка, беше друг човек, имаше оптимизъм. Когато имахме гости, чувстваше радост, но и тревога; когато трябваше да глади прането, имаше само нерви и ми казваше да не говоря, когато бях болен, ми прощаваше всичко и беше друга жена. Когато говореше с баща ми и се разбираха, беше много блага. Когато се караха, беше различна. Тоест тя е като розата, която от сутринта до вечерта се променя.  По един начин е сутрин на слънчева светлина, по друг начин  е когато вали дъжд и по друг начин когато увехне. Човекът не е постоянно  един и същ. Тоест, ако си стигнал дотам да искаш да се разведеш, защото ти е дотегнал твоят  човек, аз ти казвам, че още не си го познал, за да ти дотегне, защото има още дълбочина и нови неща, които може да ти даде. Не познаваш твоя човек.

Аз познавам мъжа си - каза една жена. Той е този, този и този! Аз й казах, не е само това, а има и 15 други черти, които още не си изкарала на повърхността. Защо? – защото, когато го посрещаш, ти си заключила твоята душа и казваш: Добре дошъл, нервако! Добре дошъл, чудако! Добро дошъл, гневльо! Той пие и псува и характерът му е такъв, защото в душата си  не можеш да почувстваш, че твоят мъж днес може да бъде различен, да му дадеш надежда, да му дадеш доверие, че очакваш от него нещо ново и добро.

За съжаление, ние се заключихме, вледенихме, накарахме нашия ум да прави безапелационни заключения. Жена ми, отче, е капризна, има душевни проблеми, докога? До днес, утре жена ти може да бъде различна. Показваш ли и й го? Какво да й покажа? Да й покажеш, че от теб очаквам нещо ново, надявам се на тебе, не се отчаях от тебе, зная, че можеш да проявиш и други качества и красоти от твоята душа. Зная те цял живот, все същият си! Не става така. Къде е нашата вяра? Жените казват, че вярват в Бога. След като вярваш в Бога, защо не вярваш в промяната, в преобразяването на съпруга си? Същото става и с мъжете, но го казвам, защото много жени ходят на църква, хвалят се, че са близо до Бога, но ако им кажеш: къде е мъжът ти, казват: а, отче той не ходи по такива работи! и смятат, че мъжът им е виновен. И аз й казвам – ти си виновната. Ама, аз, отче, ходя на църква... Виновна си, защото не си му помогнала да прояви дарбите, които има в душата си. Твоят мъж е като дете, но е нужно да намериш точните клавиши в него. Ти си намерила неговите клавиши, но „другите” клавиши, с които го дразниш, изнервяш го, с които му дотягаш и започвате да се карате, да иска да те остави и да се разведете. Тук е нужно много голямо внимание. Една жена дойде и искаше да я оправдая, защото се бе развела, тъй като мъжът й имал случка извън дома и тя очакваше да й кажа Браво! Преподобна си! Аз й казах: ела да ти кажа нещо! Ти помисли ли, че навярно си го принудила да направи това? Той  намери ли в теб това, което искаше? Ти привлече ли го с твоята любов, благост, прегръдка, топлина, любезност? Дали ти не си го предизвикала да си тръгне от теб? Ама, отче, аз какво да го предизвикам, цял ден седя и чета духовни книги! Какво говориш? И това е тайната да задържиш мъжа си? Отче, аз никога не съм отсъствала от твои бдения... Жениш се и вместо да се радваш на това, което живееш, ревнуваш други неща – подвижници, манастири, прекомерни пости, крайности в Църквата, и искаш мъжа ти да те следва, но понеже не го прави, вместо да сведеш глава и да кажеш:  да не би да прекалих малко с църковните неща, ти казваш: той има проблем - не е църковен човек! Това обаче е голяма заблуда и грешка. Когато се жениш, се жениш, за да живееш семеен живот, а не окото ти да гледа други неща. Предшества твоята връзка и домът, а не мъжът ти да каже: попът, Христос, Църквата, Бог ми взе жена ми и я направи странна! Това води до караница, ропот и развод. Внимавайте много в това - жената, която иска да спечели мъжа си, ще намери начин да го спечели със своето добро поведение, думи, държание и мълчание. Научете се да мълчите когато трябва, и да говорите такива думи, които ще накарат вашия мъж да разбере, че го уважавате, че го цените.

Мъжът ти се връща от работа и какво му казваш? Как се отнасяш към него? Гледаш ли на него като дар, като на някой, който е влязъл у вас и се радваш, че си го видяла? Или ти е дотегнал? И му казваш хладно: а-а-а, дойде ли си? Има ядене,  стопли го в микровълновата и яж! Аз отивам да спя! Или: отивам да гледам телевизия. Ако това стане един, два, три пъти, животът ще стане много труден и не може да продължава по този начин. 

Следва

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Още статии с подобна тематика: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.