Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

02.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Молитвата е велика наука
Молитвата е велика наука Е-мейл
Оценка на читателите: / 53
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Понеделник, 25 Август 2014 15:17

митрополит Атанасий

Молитвата е цяла наука, тя е велика наука и човек трябва  да я изучи, защото е пространство, пълно с големи удивления. Молитвата крие много удивления за човека, защото тя му открива Бога и духовни пространства вътре в него, които не си е помислял, че съществуват.  В началото това пространство е непознато за нас и затова човек трябва да бъде въведен, да чуе, да изследва, да бъде поучен на тези пътечките от хора, които са преживели тайната на молитвата, която действително  е  най-голямата сила на човека.

Някой ще попита: какво ни дава молитвата? Казваме да се молим, но защо? Да се молим на Бог да бъдем добре? Аз, да ви кажа истината, смятам, че е богохулно и обидно за Бога, както и за нашия интелект, да кажа, че се моля на Бог да бъда добре. Тоест  трябва да Му го кажа? Той не го ли знае? Какво да Му кажа – Боже мой, моля Те да бъда добре! Добре! - ще ми каже.  Благодаря много!  Искам да Ми го кажеш?  Тоест едно дете да казва на баща си или майка си- мамо, много те моля, грижи се за мен да бъде добре! Не е нужно да го казваш на майка си. Не това ще кажеш на майка си, на твоите родители. Обиждаш Бога,  когато Го молиш за такива неща. За щастие благият Бог няма комплекси и ни търпи, какво да прави? Търпи ни.  Но не можем да молим Бога за неща, които Той Сам прави и се радва, когато Му позволяваме  да се намеси в нашия живот и да ни стори благодеяния. Отношението на  Бога към нас е едно постоянно благодеяние.

Христос казва в Евангелието-  внимавайте, когато се молите, не говорете излишни слова  като езичниците или като хората, които не познават Бога, защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но когато се молите първо, търсете царството Божие и след това всичко друго Сам Бог ще ви го даде.  Затова казвам, че е обидно нашите молитви да се ограничават до това да бъдем добре, Бог да се грижи за нас, нашите работи да вървят добре, да имаме здраве. Казваме такива работи и някой пита: добре, а тези, които нямат здраве? Тоест те какво са?  Наистина понякога сме като езичниците, които молили Зевс, Афродита и Посейдон  за подобни неща. Бог има цяло съкровище на слава и бащинска любов, което иска да ни даде, а ние искаме нищожни неща и не търсим същественото от Него, не търсим това, от което наистина имаме нужда. Ама имаш нужда да живееш, да надмогнеш смъртта, да почувстваш бащинската любов на Бога. Първо от това имаш нужда и всичко останало Бог ще ти го даде в преизобилие, защото Той е богат, не е беден, не е злочест, Той е богат и има благородство, дава щедро на човека всички Свои блага, не е скъперник, не е свидлив да каже - виж, малко ще ти дам, нямаш нужда от много!, както казваме ние. Той е богат, дава щедро на всички. Затова в нашата молитва трябва да се научим първо да търсим царството Божие. Това какво означава? – да казваме Боже мой, вземи ме в рая? Това напомня донякъде мюсюлманската молитва: знаеш ли, вземи ме в рая да си прекарвам добре! Да изпитвам наслади! Не.  Царството Божие какво е? То е Самият Бог.

В молитвата търсим  Бога, самия Христос- когато казваме Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, това означава Господи Иисусе Христе, дай ми Твоята милост! и тази милост е всичко, от което имам нужда, за да  Те срещна, за да живееш в Мене, да живея така, както Ти искаш и да почиваш в мен. Това е Божия милост, това е  Божията любов, молим Бог да ни помогне да Го обикнем. Той ни обича, това е даденост, не Му казваме- Боже мой, моля Те да ме обикнеш!  Той няма нужда от това да ни обикне, след като ни обича. И затова ни прощава и не таи злоба към нас, няма нерви, не е нервиран и  сърдит на нас. Спрямо нас Бог  е изпълнен с любов и мир, с цялото бащинско чувство, но ние имаме нужда да изцелим себе си, за да можем да почувстваме Божията любов. Ние сме проблемът в тази връзка, а не Бог. Следователно, молим Бог да ни помилва и  изцели, за да може да почива в нашето сърце, да Му дадем възможност да извърши нашето единение с Неговата любов.  Това търсим на първо място.  Когато човек търси това, тогава Бог наистина дава всичко останало, тогава Той ти дава това, от което най-вече имаш нужда, а заедно с това получаваш и всичко останало, от което виждаш, че  си нямал  толкова голяма нужда, а преди си го искал.  Сега обаче ти е безразлично дали то съществува или не. Имаш това, което е нужно. След като си намерил Бога,  вече не чувстваш необходимост да търсиш всички онези дребни неща, които преди са те терзаели и измъчвали.

Търсейки  Божията милост, първото и най-велико благодеяние, което чувстваме  в нас, е че започваме да функционираме правилно. Нашият ум и сърце започват да функционира така, както Бог ги е създал.  Молитвата, която действа в нас, е наша естествена функция: така функционираме, имайки за единствен труд помненето на Бога и  единението с Него.  Човек влиза  в себе си, молитвата е влизане в нашето същество, както казва Христос. Когато искаш да се помолиш, върви и се затвори в твоята скришна стая (ταμείο – скришна стая, както и каса)-  всички евреи имали каса, те не били като нас, които нямаме- къща можело да нямат, но каса имали! Това е най-малката стая в къщата и най-сигурното, малко и тихо място, което никой не  знае. И тъй, върви там и се затвори. Христос няма предвид да отидеш да се затвориш в килера с прахосмукачката и метлата, а да влезеш в сърцето си, дълбоко в себе си, да положиш максимално усилие да влезеш в твоето вътрешно аз, бидейки освободен от външните дразнители, и там  да извикаш с мощен вик към Бога. С цялата вътрешна болка, чувствайки отсъствието на Бога, натиска на страстите, трагедията на греха, който ни терзае, хилядите неща, които идват от нашето обкръжение, от хората около нас, от самите нас- съединявайки всичко това в една сила, която ни помага да извикаме към Бога с мощен глас, но  не да викнем и да ни чуе кварталът, а глас отвътре дълбоко в нас, за да проникнем в скришната стая на сърцето. Това има мощно и благотворно действие, защото днес най-вече живеем в общество, което ни унищожава като личности, уморява ни, постоянно сме средата хората, но в същото време  не общуваме с тях,  сякаш тази машина от хора  ни смила, изморява и се терзаем. Чувстваме умората и искаме да намерим покой, но не знаем как и мислим, че ако построим вила и отидем в планината, ще намерим покой.  И какво правим?- правим като клетите хора, които строят вили, за да  отморят, но отиват в планината и носят със себе си телевизори, лаптопи, видео, 15 човека всеки уикенд да правят барбекю и стават по-зле, отколкото са били в града. И между другото строят вилата за отдих, но  се уморяват двойно повече, защото  не знаем какво е тишината и затова терзаем и себе си, терзаем и тишината,  защото  превръщаме планините в шумни места.

Ние имаме нужда от тази тишина, от това да намерим мир вътре в нас. Този мир обаче не е външно събитие и затова не го търсете в света. Той се състои на първо място в това движение навътре, да се задвижиш навътре, в себе си, но не като индуистите, където влезеш вътре, за  да станеш безразличен към другите,  както този, който  упражнява йога, опитва се да събере ума си, да се отчужди и изолира от всички. Тези източни методи са напълно различни от молитвата. Молитвата означава влизане във вътрешността на човека и там търсим Бога; знаем, че нашият мир не е нирвана, не е апатия, а връзка с Бога, която именно ни липсва. Влизаме  дълбоко в нашето сърце и там не изпадаме в безчувственост, както става при нирваната, която означава да почувстваш, че  си капка  и влизаш в един океан и изчезваш. Представи си да си капка, която пада в океана и изчезва.

Не е така.  Молитвата е напълно различно движение, което запазва човешката личност. Медитацията унищожава личността на човека, при нея ти си капка, която се е вляла в океана; докато в молитвата те грабва океан и те прави капка, вече си личност и не те унищожава.  Църквата не е безличен сбор, маса  от хора, а  Църква на Христос, която запазва всеки човек в неговата лична връзка с Бога.

Когато влезеш в това вътрешно пространство,  вътре в теб,  молейки се, откриваш твоята уникалност, чиято  пълнота не е във външните събития, а във връзката с Бога. Вярвам, че най-вече днес единствената съпротива, която човек може да окаже спрямо съвременното  общество, което обезличава човешката личност в самотата на градовете и тълпите от хора, е именно молитвата. В нея човек може да се съхрани като своята личност. Човек  чувства това много силно  в някой манастир с много монаси.  Отиваш в манастир  с 50-80-100-200 монаха- и казваш Пресвета Богородице!  Тези хора ще се изгубят тук!  Когато обаче поживееш, виждаш, че реално не се губиш, а се намираш, реално намираш твоето аз, което не само не се губи, а намираш силата на своята личност. Личността означава възможност да имаш общение с Бога и с другия човек и никога  да не се изгубиш  в духовен смисъл. Когато живееш в някой мегаполис, където има хаос, никой не познаваш и никой не те познава, ако откриеш молитвата, тогава реално се чувстваш уютно. Влизайки в пространството на твоето сърце, първото нещо, което срещаш там, са  всички вътрешни съпротивления. Сякаш отваряш една стая, влизаш вътре и виждаш, че години наред човек не е  влизал в нея- пълно  е с прах, с вехтории, които са разхвърляни на земята. За момент те обхваща отчаяние и си  казваш Света Богородице! Как ще живея в това място?!, където всичко е старо,  пълно с хлебарки,  плъхове и змии! Ти обаче трябва да се заселиш там. Това е първото усещане, което имаш, веднага щом влезеш в сърцето си. Затова човек днес  не иска да остане сам, не иска да влезе в себе си, в сърцето си, защото се страхува и ужасява. Ужасява се или от празнотата, която има в себе си, или от гледката на тези противни неща, които вижда в себе си, от нечистотата на страстите, на трудностите, на съпротивата, която имаме в нас. Там човек  наистина има нужда от борба, първо да не се отчая, и, второ, да започне да се подвизава, молейки Бог да дойде и уреди нещата. Сякаш излизаш на балкона и викаш съседите: елате да ми помогнете!  Не мога да очистя стаята!  И идват пет-десет човека и започват да я подреждат,  да изхвърлят хлебарките и другите неща,  да метат, да бършат пода, да боядисват,  да отварят прозорците  да влезе въздух, да става място, където човек може да живее. Така става и със самите нас. Започваш да призоваваш Бога да очисти твоето сърце, твоето собствено аз.  Тук именно тази тревога се превръща в молитва, която се съпровожда най-вече от сълзите, както казват отците на Църквата. 

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.