Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

08.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Молитвата променя болтовете на сърцето
Молитвата променя болтовете на сърцето Е-мейл
Оценка на читателите: / 51
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Четвъртък, 31 Юли 2014 07:03

архимандрит АндреасЕдно е сигурно. Бог присъства там, където си, в този момент, в твоя живот. Не знам дали чувстваш това, дали го усещаш, не знам дали това чувство ти причинява радост или страх, дали  те смазва душевно или ти дава безкрайна надежда, оптимизъм и сила. Вярвам обаче, че ако си Божий човек, ако обичаш Христос, молиш се, причастяваш се съзнателно, с подвиг и усилие, изповядваш се, четеш духовни книги и обработваш душата си, тогава чувстваш Бога и разбираш, че  това е много съществено нещо, най-великото нещо в живота: да имаш съприкосновение  с Бога.

Когато сутрин се събуждаш,  когато започваш деня си, можеш да се помолиш малко. Внимавай какво имам предвид - въпросът не е да се помолиш и да кажеш няколко думи, а душата ти да придобие особено разположение към Бога в новия ден към хората около теб, в самия теб, в душата ти, в тялото ти, в делата ти и да започнеш деня си с това усещане без всичко да е формално и прибързано. Тоест събуждам се, бързам  да се умия, да се облека, да изям закуската, приключих, тръгвам и не след дълго разбирам, че съм влязъл в ритъма на живота като електромотор, като машина, където не зная откъде идвам, къде отивам и защо правя всичко това. Много е хубаво денят ти да бъде съзнателен ден, тоест съзнателно да правиш това, което правиш, да се събуждаш, да отваряш очи и да казваш в себе си: живея още един Божий дар! Живея още един нов ден!, това да те изпълва с радост и щастие, да го приемаш и това усещане за благодарност да залива сърцето ти. Тоест да кажеш, Господи, прославям Те и Ти благодаря! Благодаря Ти, защото ми даряваш живота, защото се събудих! 

Не допускай с отварянето на очите, наум да ти дойдат неприятните неща от деня, които те очакват – тоест пари, разходи, стрес, работи, лекари, изследвания, изпити. Тези неща ще дойдат по-късно. Ти обаче не започвай с такова разположение, с такава душевна нагласа, а със славословие. Прослави Бога, отвари кепенците и кажи: слава Тебе, Който си ни показал светлината! Виждам светлината, даряваш ми още един ден, Господи - и  да ти кажа нещо - това е най-хубавият ден в живота ми! Днешният ден. Така започни деня си - със славословие към Христос. Ако разбираш какво ти казвам, всичко, което те притеснява, са помисли, мисли, които заливат ума още с твоето събуждане и искат да развалят деня ти. Ти направи бойкот на тези мисли.  Постави преграждения, удари спирачка на придобитата скорост на стреса и кажи: не! Не приемам денят ми да започне така, с паника, тревога и несигурност още от сутринта, а искам да започна деня си, потапяйки своя ум в Божията любов и да почувствам това - добър ден, Христе мой! Благодаря Ти изключително много, че ме обичаш! Господи, оставяш ме да живея още един ден, и днес да ми покажеш колко много ме обичаш! Господи, започвам деня с Твоята любов, чувствайки, че съм Твое обично творение!

Много е жестоко да започваш деня си без да почувстваш своя Баща, Майка, т.е. Бога, Който е твой Баща, Майка, Брат, Приятел. И когато започваш деня си като пуст жител на тази планета, като захвърлено същество, като загубен човек в този свят, без да чувстваш приятелството на Христос, как ще успееш след това? С какъв кураж ще излезеш в твоята житейска борба?  Още от сутринта ще се чувстваш изморен, разочарован, меланхоличен, сам, безпомощен, пуст.  Не! Няма да позволиш това  чрез молитвата, която ще влее в душата ти божествените дарове, ще влязат вътре, ще залеят душата ти с това чувство за Божията любов.

Разбираш ли какво имах предвид в началото? Въпросът не е  да започнеш деня с обикновена молитва - просто да кажеш в името на Отца, и Сина, и Светия Дух и Отче наш  набързо и край! Тоест каза молитвата толкова бързо, стресът влезе и в молитвата, вместо тя да ти отнеме стреса, ти го подчертаваш и караш да влезе в нея, защото, ако си почувствал думите Отче наш, т.е. ти го каза толкова бързо, че тази дума не успя да те успокои, защото, ако кажа на Бога Татко наш! и  почувствам, че започвам деня си, държейки ръката на моя Баща, тогава от какво да се плаша?  След като зная, че  Баща ми ме обича,  че каквото и да стане, имам Баща. Откъде го знам ли? Казах го сутринта, почувствах го, усетих го. Сърцето ми утихна. Ама, къде да намеря време да слушам такива работи на ранина, имаме работи, трябва да приготвим мюслите, да сложим млякото, яйцата, мляко за децата, да направим едно, да направим друго! – казваш ти. За това обаче не е нужно толкова много време. Тези неща, за които говоря, стават постепенно и в момента, когато вършиш своите работи, можеш да призоваваш Бога, да почувстваш, че Бог работи чрез твоите ръце, че движи тялото ти, дава ти дихание, здраве, активира твоята нервна система, кара те да се изправиш и да ходиш, да дишаш, тези неща, ако ги помислиш в момента, когато вършиш твоите работи, когато си миеш зъбите, обличаш се, пак можеш да започнеш така деня си; но е много важно да го започнеш с усещането за Божията любов и да почувстваш благодарност, а не с оплакване и чувство за недостатъчност, т.е. постоянно чувстваме, че какво ще правим? какво друго искам? Какво ми липсва? Какво ще правя в живота ми, бе, детето ми?  Постоянен ропот и негодувание и с лице, което не е облекчено, а неудовлетворено, жалващо се и огорчено. Е, това не е нормално начало на деня. Разбираш ли? И след това идва някой проблем и те смазва, чуваш някаква новина и се подлудяваш, защото си забравил това основно нещо – да започнеш деня си с Бога, да Го погледнеш в очите, да Го оставиш и Той да те погледне в очите, да прочетеш или сам да кажеш молитвата вътре в теб, да държиш броеницата, но не просто ръката ти да се движи, а сърцето ти да  тупти и да изскочи от тревога, несигурност и смут, а да оставим тези думи на молитвата да напоят нашия живот.

Най-големият проблем в молитвата, в св. Литургия, на която ходим, в службите, е това, че не живеем тези страхотни думи, които казваме, защото сме прибързани, отдали сме значение на количеството, колко неща ще кажем, какво ще прочетем, колко страници ще прелистим, и душата ни не застава пред Бога с доверие, с детското чувство, с простота, тази любов не се е активирала в сърцето ни, няма го този трепет на душата, това услаждане. Когато казваш Ти си моя крепост, Ти си моя сила, Ти си моя радост, не можеш да казваш тези думи и да търчиш, да бързаш и сърцето ти да остава хладно, вледенено и безразлично. Това е разликата - а именно, че това са много пламенни думи  и цялата тайна в молитвата е това стопляне - да се стопли душата ми, да се отпусне, да се довери, да се облегне на Божиите ръце, в Христовата прегръдка и да се успокои. След това започваш деня си и каквото и да стане,  ти си богоотдаден, богоозарен, богооблагодатен, обграден от божествената светлина на Христос, Който осветлява твоите стъпки, където идва някакъв случка и веднага разбираш какво да правиш - защото чувстваш, че не си ти, който мислиш, а казваш: Господи, Ти мисли в мен, дойди да мислим заедно,  просветли ме какво да правя! И автоматично изчезва самотата, автономията, че аз сам  ще реша как да се разпореждам с моя живот! Не сам, а с Бога, защото сам съм много малък, тесни са границите на моя ум и не виждам далеч, Господи, но Ти ме озари и няма да се боя! И когато внезапно отида на работа, обадят се по телефона и ми кажат нещо неприятно, няма да се паникьосам, а автоматично ще кажа в мен - какво казвах сутринта? Господи, каквото и да стане днес, зная, че то е от Теб. Ти си го допуснал, изпратил, знаеш го и отново не съм сам, ситуацията е под контрол, всичко е регулирано, нищо не е случайно. След като Бог го е оставил да стане, това означава, че то е в границите на моите сили, издръжливост и е за мое добро. Всичко това не можеш да го мислиш в момента на телефонното обаждане, когато ти казват някаква неприятна новина, а трябва предварително, от сутринта да  се подготвиш психологически, духовно, емоционално, екзистенциално. Така да започва твоят ден. Внезапно чуваш някаква новина и казваш: какво казвах преди на Христос? Ето, това е Неговият отговор - да приема тази новина. Да, но Христос знае тази новина, Той е потвърдил, за да стане това, Той го е допуснал и това означава, че ще издържа, че нещо добро ще излезе и така трябва да стане. В противен случай нямаше да стане.

Ако  нямаше да излезе нещо добро за моята душа, Бог нямаше да го допусне да стане. Край! Бог допуснал ли го е да стане? Това означава, че ще излезе нещо добро за моята душа. Не казах, че всичко, което става в живота ми, е приятно, добро и радостно. Внимавай, сега не говоря за приятни неща, а за полезните, за доброто и полезното за нашата душа. Какво е полезно за душата ми? Това, което ми се случи. Да, изпитах много голяма болка, плаках, уплаших се, измъчих се, но това е полезно за душата ти и затова е станало. Ако помисля с такава духовна логика, се успокоявам, смирявам, утихвам, изчезва оплакването ми към Бога, където казвах - защо не ме обичаш! И Той ти казва - защо, детето Ми, казваш, че не те обичам?  Ти не ми ли каза сутринта да ти помогна? И тъй, днешната педагогика е тази, днешното лекарство е това, за да направя статуетката, трябва да разбия мрамора, трябва да отхвърля няколко парчета, за да се появи едно хубаво очертание. И тъй, днес те накарах да изпиташ болка на това място и зная, че те заболя. Но не става иначе.

Една госпожа ходи на зъболекар, за да си смени протезата, но го направи, защото знаеше, че ще почувства облекчение и животът й ще се промени по отношение на нейната уста. И сега, когато оздравя, тя се успокои. Тя се измъчи много, но знаеше, че отива при лекаря, който я обича и е добър. И Бог прави така. Всичко, което става в нашия живот, е за наше добро. Ние не го разбираме в часа, когато минаваме през него. Затова, ако се молиш, каквото и да става, веднага казваш: Бог го изпрати? Край!- искам да разбера Бог какво иска да науча чрез това, не съдя Бога, не се възмущавам нито от себе си, не се шокирам, а Бог го позволява. Боже, Ти вече имаш връзка с мене, виждам, че имаш „вземане –даване” с мене, даваш ми неща, а аз ти давам молитви, борба и Ти ми отговаряш чрез събитията. Днес ми отговори с това - приемам го и търся да видя тайната, какво пише в това послание, да не би да пише думата търпение, думата молитва, думата прошка? Какво искаш да правя с това, което ми пращаш? –да плача, да се боря, да се противопоставя, да потърся справедливост?  Какво искаш от всичко това, Господи?  Не съдя събитието, то е дошло. Приемам го, защото, ако постоянно негодувам, ситуацията не се променя с негодуване. Когато негодуваш за това, което Бог ти праща и все се оплакваш, тогава постоянно му даваш храна в теб (на лошото събитие - бел. ред.) и го увековечаваш.

Защо да ми  каже това, защо да се отнесе така с мен!  и ти какво правиш - нещо, което са ти  казали преди пет часа, го обсъждаш до вечерта, и това, което е траело две минути, някакъв скандал, кавга, го обсъждаш постоянно до вечерта. И какво става?- увековечаваш миналото до безкрай. Но ако беше спрял, то щеше да остане там, ти щеше да гледаш наред и да казваш – Бог какво иска да науча чрез това? Да не би да иска да се науча да бъда търпелив към другите хора?  Всичко това идва в ума, когато умът има съприкосновение с Бога.

Молитвата  е най-вече  движение на душата, душевна нагласа, начинът, по който  душата се движи към Бога, това любовно състояние, това събуждане на сърцето, това вътрешно пробуждане. Когато дойде това, тогава ще го видиш и в твоите отношения с другите. Ще видиш, че отговорът на Бога на молитвата, която отправяш,  ще дойде  чрез случки с хора, както и чрез грешките, които ще направиш през деня, въпреки че си се помолил. В онзи час вътре в теб пак благодари на Бога и кажи: благодаря Ти, Господи, защото ми помагаш да видя себе си чрез този гаф, който направих преди малко и моля за прошка! Душата ти да потърси това, да се успокои и да вложи повече любов през останалата част на деня. Не си могъл?  Виж отново себе си. Признай грешката си, смири се чрез изпитанието, през което минаваш, защото всичко се оказва за добро. Когато се молиш и най-вече не се отчайваш, т.е. изключено е да се отчаеш в молитвата, защото молитвата е съприкосновение с Този, Който е упование на света, Който е Животът, Светлината, Пътят, Истината. Нима е възможно да имаш съприкосновение с Него и да се отчаеш? Но ако те обхване отчаяние в даден момент, признай това пред Христос и кажи: Господи, обичам Те, но се отчайвам! Толкова противоречив човек съм, толкова раздвоен, толкова объркан, толкова отдалечен от Теб! И когато кажеш всичко това, автоматично ставаш близък с Христос и Негов приятел, защото превръщаш твоята болка, страст и проблем в материал, за да доближиш Бога, превръщаш го в стъпало, за да стигнеш до Неговите нозе, да отидеш близо до Него, да Го помолиш и накрая всичко върви добре в тази  атмосфера на молитвата.

Когато се молиш през целия ден и призоваваш Христос, обичаш Го и чувстваш, че всичко става в Неговото присъствие, тогава и грешките не създават паника в теб, а гледаш на тях  по-хладнокръвно и казваш – опитвам се! Полагам усилия, боря се и сред борбата правя грешки.  Както когато си сготвил някакво ядене за първи път и си объркала пропорциите, добре, но след години, когато рисуваш картината - веднъж отидох в един манастир да видя иконите, които отците рисуваха там. Там видях няколко готови икони на стената, много хубави, завършени, със златно покритие, а отците рисуваха нови. Новите не бяха готови, но не се учудих, нито си казах: какво е това? Къде са светците? Нищо не виждам!  Какви са тия очертания!, защото си казах, чакай! След като сега рисуват! Сега полагат усилия, стараят се да нарисуват светеца, след два часа ще е различно, утре още повече и вдругиден иконата ще е готова. Така е и в живота. Молитвата ти помага да разбереш, че ще направиш и грешки. Защо? Ти си картината, където рисуваш Христос в себе си, но сега започваш, правиш няколко движения, правиш и грешки, търсиш цветовете и гледаш  мен, аз теб, единият гледа несъвършенствата на другия и Христос казва отгоре – не бързайте да съдите! След като още рисувате, след като животът още не е свършил. Ще добавите и други цветове и ще дойде съвършенството, но постепенно. Нека не те обхваща паника, когато направиш някоя грешка. Това ти дарява молитвата - мирното посрещане на твоите грешки. Да, направил си грешка, но не е нужна паника, защото паниката изобщо не помага, отчаянието парализира душата, не ти помага да станеш по-добър, да се усъвършенстваш, да напреднеш духовно, а те оставя там, където си, и затова нека кажем Не! на отчаянието! Скъсали са те на изпит? Гледай отново да положиш усилие. Ти си картината, която още не е завършена с всички цветове, липсват подробности, има несъвършенства, това е началото, не се разочаровай! Молитвата ти дарява всичко това и така гледаш на другите със  спокойствие и любов;  и ако някой ти говори остро, разбираш, че след като Бог присъства и го допуска, нещо добро ще излезе от това и питаш себе си – мога ли да обикна този мой брат, който ми говори остро?  Мога ли да приема този, който ме обиди? Мога ли да разширя сърцето си и да разбера, че аз и ти сме братя, да разбера, че  ти обичаш същия Бог, Който аз обичам и Му говоря в моята молитва от сутринта, да разбера, че Той, Който прощава на мен, прощава и на теб?

Тези неща не идват рязко и внезапно, а е нужна предварителна подготовка - в мига на изкушението, зная, не летя в облаците,  ти ги  забравяш - тогава първото нещо, което ти идва, е да се ядосаш и да се нервираш. Затова светците, които се подвизавали духовно, отбелязват и казват: не се моли само сутрин и да забравяш Бога през целия ден, защото след това ще се затрудниш твърде много в тежките моменти, а мисли постоянно за Него, дишай, мислейки, че дишаш Него. Св. ап. Павел казва: в Него живеем, ходим и сме. В Него живеем и се движим и съществуваме, в Божията благодат, тоест сега вдишваш Божията благодат, поех си въздух, кислород,  какво друго поех? - поех Божията любов, този въздух е доказателство, че Бог ме крепи и ме обича, той крие в себе си Божията благодат, Божията нетварна енергия, този въздух не е само въздух, материал от този свят, а крие нещо божествено, което ме крепи, той е трайно потвърждение и печат, че Бог ме обича и оставя жив. Това разбираш ли го? Затова, когато го чувстваш във всеки момент, всеки ден, всеки миг, че тази Божия любов те обгражда, тогава отиваш в офиса по много по-различен начин и всички за теб са съвършени възможности и случаи да доближиш светостта и Бога. Един ще те научи на търпение, защото е много чепат и вироглав, не разбира от дума, инат е, друг ще те научи на любезност, трети ще те научи да прощаваш, четвърти ще те научи да проявяваш търпение в многословието, друг – ще те провокира и ще кажеш: Как говори толкова лъжи и ме осмива? Така ще се научиш да бъдеш приветлив с хората и кажи в себе си: възможно е да направя всичко в този живот! и след това ще станеш човек, мъдър, умен и несмутим зрял, тоест ще разбереш, че  всичко може да се случи в този свят. Някой ще те попита: кой те научи на това? Бог, Неговото присъствие, любов и молитва, която отправям към Него и Го моля, както и грешките, които съм направил в живота си в усилието си да Го доближа, имам много страсти, препъвал съм се много пъти, но препъвайки се, следващия път, когато минах по същия път, внимавах повече. Много пъти обаче съм се препъвал, окървавявал и падал на земята, но се изправях. И кой ти помогна да не се отчаеш? - молитвата, защото гледах Бога и не се облягах на моето его, което постоянно ме разочарова, предава и затруднява, а на Бога, Който ми казва - детето Ми, Аз не ти се карам, хората ти се карат, обществото, нормите те съдят, човешките претенции те поставят в тази категория и те наричат такъв, такъв и такъв, отхвърлят те, отблъскват те и  те хулят, а Аз те обичам.

И тъй, говори на Бога, опитай се да разбереш Неговите послания, атмосфера, съд, който е напълно различен от съда на хората. За грешниците по време на Христос всички казвали, че са за ада, а Христос внезапно казва, че те първи ще влязат в рая. Пълен поврат. Христос обърнал всички тези възприятия. Митарите и грешните жени влизат първи в рая, за които по Негово време всички казвали: тези са сигурни за ада! Ако проникнем в начина, по който Христос гледа на живота и Той ни каже Неговите тайни, как гледа живота на хората, на света, ще видим нещата много по-различно след това. Молитвата ни учи на всичко това, това е атмосферата на молитвата, а не нещо интелектуално, защото  нашият ум може и да го мисли, но сърцето ни да не го приема, докато чрез молитвата се променят болтовете на сърцето, ако можем да кажем, че сърцето има болтове, променят се механизмите, по които то  функционира.

превод: Константин Константинов

продължението: тук

Още статии от същия автор: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.