Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

06.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Богати сред безмълвието
Богати сред безмълвието Е-мейл
Оценка на читателите: / 24
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Сряда, 09 Април 2014 08:30
архимандрит КонаносКогато обаче имаш деца и си вкъщи, не можеш да се затвориш в стаята си и да кажеш - ще се затворя  за два часа! Не говорим за часове, а за няколко минути през деня, които ще те върнат при твоите хора по друг начин, т.е. обновен,  отморен, тих. И ще видиш колко хубави неща ще почувстваш след това и ще спреш да обременяваш другите, защото сред безмълвието си влязъл в съприкосновение с Извора и ще кажеш: ама защо търся от другите това, което мога да намеря директно при Бога и след това да гледам другите с любов, с радост, да се радвам на единството и комуникацията с тях, но да не очаквам от тях нещата, които Бог може да ми даде в моята килийка, в душата ми, когато се отдам на безмълвие. Затова твоята връзка затъва. Защото постоянно искаш нещо от нея и правиш така, защото душата ти жадува, но не си разбрал, че това, което искаш от другия, той го няма в пълната степен, в която го искаш.  Ще го намериш в моментите на мълчание в Бога. Тогава ще зачиташ свободата на твоя възлюбен или възлюбена, време, пространство, ще му даваш уют, простор, няма да  изискваш да се занимава постоянно с теб, да говори  с теб, защото казваш: нямам нужда от теб като зависимост, не си се превърнал в  зависимост за мен, не съм прилепнал болезнено към теб, защото в моето безмълвие, покой, самота съм се научил да намирам Този, Който ми е направил подаръка да ми даде теб в живота. Ти си дар в моя живот, но ако този дар е значим, представи си колко по-значимо е да намеря Този, Който ми е направил подаръка и прави подаръци за всички хора! Ако имам Извора на всички дарове за всички хора, тогава ще дойда при теб с чувство на благодарност, а не с претенция  да завися от тебе.  Ще дойда при теб и моята връзка с теб ще те отмори, няма да те измори, няма да се превърна в бреме и беля за теб, тази връзка няма да затъне.

Щастливи съпрузи, подлудени от щастие, но не след малко единият не може издържи другия и не могат да разберат, че решението не е  да обремениш допълнително другия и да претендираш за неговата грижа, нежност и думи, а да го оставиш малко на мира, да диша, да намери себе си с по-голяма свобода. Но как ще стане това, след като и двамата сме болезнено зависими един от другия? Мисля, че решението на безмълвието и спокойствието ще ни помогне. Седни малко сам. Направи това, което казват много хора: разбери се със себе си и с Бога, виж къде грешиш,  тези неща ще ги намериш в безмълвието. Тогава ще разбереш и ще кажеш, когато седнеш малко сам: колко съм странен, защо се дразня толкова много? Самичък, никой не те слуша. Не се страхувай да го признаеш. Никой няма да те обвини, но кажи го на себе си: труден човек съм, дразнещ, претенциозен, с тежък характер. Голям егоист съм! Голям нарцис,  искам всичко да се върви около моето его! Тези неща къде ще ги кажеш? Къде? Пред другия не ги казваш. През целия ден вършиш разни работи, търчиш, не мислиш за такива неща, но когато седнеш и помислиш за тях сред безмълвието, ще омекнеш, ще завриш малко в собствения си сос и когато твоят сос заври, тогава душата ти ще омекне. Не е ли така? Сваряването на яденето не води ли до това? Накрая ястието омеква. Седни  малко, поври в собствения си сок и  Бог ще дойде и ще сложи от Неговите подправки и ще разхубави  и подслади този вкус. Не се безпокой, няма да претърпиш вреда! Затова виждаш  някои подвижници, които излизат от своята килия, в която  дни наред са били затворени, и докато ти си мислиш, че ще видиш асоциални хора, странни, капризни, виждаш  души с хубаво лице,  благост, доброта, дават ти хубави съвети, слушат най-странното и тъпото, както казват децата, каквото и да им кажеш, го слушат с хладнокръвие, с разбиране, защото безмълвието ги е подготвило да чуят всичко това. Това, което отекне в безмълвието, те докосва по друг начин. Тоест те чуват грехове, помисли, тайни и неизповядани желания, но въпреки това не се шокират, не се ужасяват, не те отхвърлят, защото имат покой в себе си и са се подготвили за това. Видели са себе си и ако видиш себе си сред безмълвието, след това можеш да видиш целия свят, защото целият свят се крие в теб, в нас, всички желания на хората се крият в нашата душа, стига само да се осмелим да направим опита и стъпката да чуем нашата душа, да видим нашите  желания и помисли, скрити въжделения и мечти. Това не става  сред врявата, а е нужно безмълвие. Разбираш ли? Ако например сега готвиш и е тихо около теб, докато бъркаш яденето в тенджерата и го приготвяш, може да правиш това по спокоен начин, душата ти да се открива за Бога без помисли, да се оставиш и да кажеш:  Господи, говори в душата ми! Поговори ми! И в даден момент чрез мълчанието, безмълвието и тишината дойде ще дойде голямото разбиране - ще разбираш другия, ще можеш да се поставиш на негово място. Само хора, които са живели такива мълчаливи, молитвени, спокойни моменти могат да чуят другия и да го разберат.

Свръхактивният, подлудилият се в работата си човек по един активистки начин не те разбира. Защото всичко му звучи повърхностно, тъй като неговият живот е повърхностен. Няма качество, няма корен, не може да пусне корен, защото не се спира. За да пусне корени, семето трябва да се облегне някъде, да се задържи, да мине време. Пак ти казвам - тези хора в пустините имат най-голямо разбиране, защото на тях  безмълвието им е помогнало, което било последица, по-скоро имало като последица те да чуят Бога в безмълвието. Ако в твоето безмълвие чуеш Бога, Той ще ти каже всички тайни и след това ще разбереш твоя брат, няма да се сърдиш, гневиш, спориш. Това е изключително полезно. Тоест този момент на уединение, който не е изолиране от психологически тип, не е изолиране като самота да живея в меланхолия. Не! -  а го правиш доброволно. Искам и го правя, искам и се отдавам на безмълвие  и чувствам присъствието на моето аз, което не познавам, защото ми отбягва, започвам да чувствам присъствието на Бога, а след това се връщам към моите работи и гледам на  всичко по различен начин.

Каквото и да ми кажат, каквото и да чуя, не се сривам, имам силите да чуя и най-тежката новина, най-скръбното събитие, защото душата ми се е подготвила, сърцето ми е укрепнало, в мен е влязла светлина сред безмълвието, станало е откровение в мен - откровенията стават в пещери. Св. ев. Йоан получил Откровението  в пещера на остров Патмос - в пещерата, която мислиш, че е затворено пространство, но именно там става едно необятно откриване. Как се обяснява това? Това е парадоксалното и тайнственото – в това тъмно място влиза много светлина, в това затворено място душата се простира, пътува, открива се, слиза Божията светлина и чувстваш неща, от които определени пъти не можеш да се отлепиш, не искаш да спреш, чувстваш много голямо богатство, чувстваш, че това е най-благотворният момент в твоя  живот, който с нищо не можеш да замениш и „крадеш” от твоето време, за да намериш такива моменти. Тогава, каквото и да чуеш, например в офиса другите са готови да те иронизират, да те закачат, да те изгонят или да  воюват с теб, да те „прободат”, но теб това не те докосва, както е ставало в миналото. Виждаш ги, защото в безмълвието зрението на душата е станало по-остро, имаш остър, здрав и силен поглед, виждаш всичко чисто, не ти прéчи, защото си укрепнал чрез Божията благодат, усладил си се от Бога, почувствал си твоята ценност, личност, красота на твоята природа, твоя божествен произход сред безмълвието. Каквото и да кажат другите след това, ти не се сриваш, защото не зависиш от мнението на  другите. Ти си се почувствал  богат сред безмълвието и това богатство те съпътства - кажете каквото искате за мене! - казваш на работа, не им го казваш така, защото, ако им го кажеш, ще започне караница, а в себе си, не го казваш, но го излъчваш, не се влияеш, а вече ти влияеш благотворно другите - ти правиш добро на другите. Не просто не могат да ти направят зло, напротив, ти вече им правиш добро, помагаш, неуязвим си за стрелите на другите, на злобата, откъдето и да идват, и благотвориш, ставаш кръводарител на човечеството, даряваш, ти си  подвижен извор на спокойствие и където и да отидеш, ухаеш на спокойствие, молитва, смирение, благост. Другият чувства това нещо.

Виждаш, че има къщи, построени близо до манастири, които не са напълно изолирани, а са близо до градове и в тези къщи хората чувстват, че от манастира, до който живеем, се излива мир от молитвата, от безмълвието, от мълчанието, от смирението и това докосва  нашите домове, това е  благословение за всички нас.  Казват това  за много манастири, когато предстои да бъдат построени, че те ще бъде повод  всичко наоколо да се благослови и освети. Голямо благословение за един дом е да има такива тихи хора, които обичат тишина, а не се задушават сред голямата врява и шумотевица. Безмълвието е извор на вдъхновение.

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.