ПЦДОН

Начало Проповеди Проповед за първите стъпки
Проповед за първите стъпки Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от свещ. Владимир Дойчев   
Неделя, 30 Март 2014 07:40

Чотец Владимиретвърта Неделя на Великия пост – на преп. Йоан Лествичник – Марк 9:17-31

„С вечно цъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри, услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени”. Това се казва в кондака на свети Йоан Лествичник. За него и за неговата „Лествица” ни припомня Църквата тази неделя. Някой би казал, че това е книга, предназначена единствено за монаси. Но вижте какво говори преподобният: „Светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот.” (Стъп. 26:31). Защото и миряните, както монасите, са призвани да бъдат „бодро внимаващи”. Разбира се, духовният мащаб на тази книга е огромен и не може да се побере в една малка проповед. Нито да се обясни от един малък проповедник като мен. Но все пак, дори ако вземем няколко думи от нея, можем да почерпим достатъчно, за да усладим сърцата си и да ги издигнем нагоре.

Още в първите страници свети Йоан ни разказва поучителната история на един покаял се разбойник. Той се отказал от порочния си живот и като пожелал да приеме монашество, явил се при един игумен и изповядал пред него всичките си грехове. Тогава този „превъзходен пастир и лекар”, както го нарича Лествичникът, поръчал на разбойника отново да изповяда греховете си, но този път пред цялото братство. Ето пред какво тежко изпитание бил поставен напускащият света грешник. В него обаче имало голяма смелост и непоколебима решимост, затова отвърнал: „Ако искаш, аз ще сторя това дори сред град Александрия”. Тогава пастирът събрал в неделен ден в храма всички монаси на брой 330. Довели при тях разбойника. Видът му бил ужасяващ. Ръцете му били вързани отзад, дрехите му били от козина, а главата му била посипана с пепел. Само като го гледали някои се ужасявали, а други плачели. Когато каещият се достигнал до църковните врати изведнъж игуменът извикал към него с висок глас от олтара: „Спри, защото ти си недостоен да влезеш тук!” Свети Йоан пише: „Той после с клетва ни уверяваше, нему се сторило, че чува гръм, а не човешки глас”. Разбойникът паднал на земята цял треперещ от страх и лежейки измокрил пода със сълзите си. Тогава игуменът му заповядал подробно да разкрие пред всички извършените беззакония. Така започнала потресаващата изповед на грешника. Един след друг казвал той своите грехове, възмутителни за слуха, не само плътски, естествени и противоествестени, извършени с хора и животни, но и магьосничество, и убийства, и други злодеяния, които човек не бива нито да слуша, нито писмено да предава. Веднага след тази изповед игуменът заповядал да го подстрижат и причислят към братята.

Свети Йоан Лествичник пише: „Удивявайки се на премъдростта на този преподобен, аз го запитах насаме защо употреби толкова странен начин на покаяние. По две причини – отговори ми този истински лекар: първо - чрез сегашното посрамване да избавим изповядалия се от бъдещото; което и стана, защото, брате Йоане, преди да стане от пода, той получи опрощение на всички свои грехове. И не се съмнявай в това: защото един от братята, който присъстваше при този случай ми довери, че видял някакъв необикновено внушителен мъж, държащ написан лист хартия и перо; и когато лежащият изговарял някой от своите грехове, той го зачертавал. И правдиво е, защото Давид говори: Аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината за греха ми (Пс. 31:5). И второ – понеже в числото на моите братя има и такива, които имат незиповядани грехове, аз исках с този пример да ги подбудя към изповед, без която никой не може да получи прощение”. (Стъп. 4:11-12).

Няма да е грешка, ако причислим към числото на тези, които ще имат полза от постъпката на разбойника, и нас. Защото ако искаме и ние да започнем изкачването на Лествицата, трябва да тръгнем след него. Първото стъпало, което ни представя свети Йоан, е отричането от света. За монаха то е отричане от светския живот, а за нас от светската логика. Разбойникът се отказал от порочния живот, който водел и отишъл в манастира. Така трябва да постъпим и ние. Да се откажем от светската логика и да започнем да осмисляме всичко в живота си чрез Евангелието. Знаете ли какъв е проблемът на нас, съвременните християни? Ние постоянно говорим за любов, но много рядко я виждаме в живота си. Причината за това е много проста. Любовта се намира на най-високото 30-то стъпало от Лествицата в съюз с вярата и надеждата. Не може да достигнеш последното стъпало, без да си минал предишните 29. Без да си преминал дори нито едно, както най-често става.

Ние живеем в едно постоянно гранично състояние между духовния живот и светското мислене. По някакъв начин сме примирили противоположностите – правда и грях. С нас се е случило това, за което говори свети Теофан Затворник: „От единия бряг се отделихте до другия бряг не стигнахте”. Ето пример. Всички знаем, че целомъдрието е нещо важно, че девството е ангелска добродетел, но все пак, ако срещнем момче, което е преминало 25 години, но все още не е срещнало момичето на живота си и отказва да намери неин интимен заместител, в нас ще се загнезди чувство на подозрение. Веднага почват едни приказки: „Нещо му има, май” или „Тоя да не е гей?” и т.н. Светска логика, прикрита с маската на загрижеността. Или пък всички знаем колко лошо нещо е блудството, което не ни пречи с възхита да говорим за различни модерни театрални постановки. Казвам веднъж на едни хора: „Какво ми се хвалите с тая постановка, бе? Четох, че там актьорите се разхождали голи”. „Какво говориш, отче? – отговарят ми. - Това е изкуство”. Иди се разбери. Какво ми остава? Да се впусна в изкуствоведски спор за това къде е границата между еротиката и порното в театъра? Други пък още децата им не са почнали да говорят добре и им казват: „Няма да си даваш играчките на другите!”, а после питат: „Ние така се грижехме за децата си, всичко им давахме, а те защо станаха такива егоисти и не ни обръщат внимание?” Какво да им кажа? „Намерете нещо ново да им дадете, което го нямат, за да ги заинтригувате поне за малко”… Такива примери мога да ви давам много. Огледайте се и ще ги видите. Важно е всяко нещо да бъде поставено на своето място. Добродетелите са добродетели, а пороците – пороци. А местата си те никога не могат да разменят. И така, първото стъпало е да напуснем света и неговите правила и да влезем в духовния живот като в манастир, където правилата и отношенията са други.

Разбойникът пристъпил към игумена, който се оказал за него „пастир и лекар”. Към същото напътства и свети Йоан Лествичник с думите: „Когато искаме да излезем от Египет и да бягаме от фараона и ние имаме належаща нужда от някой Мойсей, т.е. ходатай към Бога и пред Бога, който стоейки между дела и видения, би простирал за нас ръце към Бога, та наставляваните от него да преминат морето на греховете и да победят Амалика на страстите. И тъй, излъгали са се ония, които надявайки се на себе си, смятат, че нямат нужда от никакъв пътеводител; но излезлите от Египет имали за наставник Мойсей, а избягалите от Содом – Ангела.” (Стъп. 1:7).

Какво би правило онова нещастно момче, което бесът хвърлял на земята, ако не беше баща му да помоли Христос за него? (Марк 9: 17-31) Какво бихме правили, когато бесовете ни хвърлят на земята в различни грехове, ако не са духовните ни отци да се застъпят за нас и да ни примирят с Господа в Тайнството на Изповедта?

Много е важно човек да има духовен изповедник. Имам предвид, не който свещеник е дежурен в момента, нито някого, при когото ходиш два-три пъти в годината и то на сутринта преди Литургията, на която си решил да се причастиш. Или в по-добрия от случаите – предния ден. Това не е някой, който ви събира десетина души и чете обща разрешителна молитва без да сте се изповядали, защото е готин и не иска да ви мъчи. Имам предвид някой, който наистина е загрижен за вас. Някой, който е близък до сърцето и с когото се намирате в постоянна комуникация не само по време на изповед. С такъв човек и две думи да си кажеш по време на самата изповед са напълно достатъчни, защото и двамата знаете какво имате предвид. Защото той ти е отец и ти си му син (дъщеря). Той се грижи за тебе и ти го слушаш.

Така стигаме до много дискутирания въпрос за послушанието. Свети Йоан Лествичник го представя като четвъртото стъпало, т.е. след като си преминал скръбта по света и си се усетил в него като странник. Защото ние сме странници в този свят, само минаваме през него, за да се приберем у дома. Свети Йоан го нарича „блаженото и вечнопаметно послушание”. Никой не е толкова глупав, че да пита защо едно нормално дете трябва да слуша баща си. Просто детето обича баща си, разчита на него. Старецът Ефрем Филотейски с нескрита носталгия говори за времето, когато е бил послушник на великия Йосиф Исихаст. Той много държал на послушанието. Отец Ефрем казва: „Ако тогава бях умрял, със сигурност щях да отида в Рая. Нямах свои грехове. Всичко откривах на стареца и той всичко вземаше върху себе си”. Ето истински пример на любов между духовник и чедото му. Истинският търсач на духовен живот не се гнети от послушанието, а го желае. Послушанието притеснява само горделивите. А истинският духовен отец никога не насилва свободната воля на чадата си, дори и тогава, когато знае, че те грешат. И най-важно, по което лесно може да бъде разпознат – желае да заведе чадата си при Христос, а не при себе си.

Разбойникът никак не се посвенил да изповяда греховете си пред всички братя, а ето, ние се срамуваме дори и от духовника си. Страхуваме се да принесем пред него, както нарича петото стъпало свети Йоан, „грижливо и действително покаяние”. Една вероятна причина е, че не сме достатъчно близки и ни е срам. Притесняваме се да не се изложим пред отеца, на чието мнение държим. „Какво ще си помисли за мен – казваме си – като разбере какъв съм всъщност?” Отдавна исках да напиша това. Ние надяваме маски пред всички хора, с които общуваме. Това е част от абсурда, в който живеем. Но най-абсурдното е, че искаме да сложим тази маска и пред Христос. Нали помните какво чете свещеникът преди изповедта: „Ето, чедо, Христос невидимо стои да приеме изповедта ти…”. Христос знае всичко, което сме направили. И сега стои пред нас, защото иска да се покаем, иска да ни опрости, да ни изправи. А вместо това ние мислим за имиджа си… Истински срамното е грехът, а покаянието е красиво. Но врагът иска да ни убеди в обратното, за да ни държи в мрежите си. Освен това, нека ви кажа нещо от беглия си опит на изповедник: свещеникът не се сърди, когато някой се кае. Той е поставен не да осъжда, а да помага. Но може да се случи да ви се скара, когато се хвалите по време на изповед. Например, да дойдете и да кажете: „Аз съм много добър, много обичам всички хора, ако съм сгрешил нещо е неволно. Не съм крал, не съм убивал, не съм прелюбодействал”. Тоест, как може Христос да ми откаже Царството Небесно. Това означава, че изповедта не се е състояла в действителност. Христос е дошъл, там е свещеникът, за да бъде свидетел, но ние не сме били адекватни към това, за което те са дошли – греховете ни. Свещеникът не е безчувствен, да знаете. Той се радва, дори понякога се възхищава на покаянието на чадата си. Ние учим миряните по време на изповед, но и те учат нас. Така че, има всички причини да бъдем открити, за да започнем нов живот, както го сторил разбойникът. Нужни са ни неговата голяма смелост и непоколебима решимост. И колкото повече грехове изповядаме, толкова ще бъдат зачертани в книгата на живота.

Ето такива са първите стъпала на духовния живот. Опитах се да им направя малка и вероятно неумела скица. По тази тема трябва да се пише много повече и нека го направят тези, които са се изкачили нагоре. А всички заедно нека послушаме свети Йоан Лествичник: „Изкачвайте се, братя, изкачвайте се усърдно, като слагате стъпалата в сърцето си… Тичайте, моля ви, с Апостола, който ни увещава да се постараем, докле всинца достигнем до единство на вярата и познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. (Еф. 4:13)”.

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.