Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

01.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Как искаме да общуваме с децата, когато не общуваме с Бога?
Как искаме да общуваме с децата, когато не общуваме с Бога? Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Ефрем Панаусис   
Понеделник, 10 Март 2014 07:46

архим. ЕфремНамираме се сред бурното море на кризата. Всички говорят за криза, каквито и новини да пуснете, навсякъде има криза, криза в страната ни, икономическа криза и най-вече - и това го казва не само Църквата, а и много мислещи човеци - тази криза има духовен корен. Сред всички тези обстоятелства, сред тази криза има два сала, които все още издържат. Два сала, както в миналото, когато хората с тяхна помощ преминавали на отсрещния бряг на реката. Тези два сала, които очевидно функционират у нас, са салът на семейството и салът на нашето голямо семейство - на Църквата.

В миналото, когато гърците имахме пари, дядото, родителят, синът, всеки живееше самостоятелно и беше сам дори в своето развлечение. Сега, когато нямаме пари, е, превърнахме нашето сърце в камък и си казахме: Нека  всички ядем от едно гърне! Така бабата готви, и яде и дъщерята, яде и внучето. Проблемите, всекидневието, затрудненията ни накараха да се обикнем отново. Семейството започва да открива - но не чрез любочестието, за което говори старец Паисий - а по принуда, насила,  старите традиционни и изпитани рецепти, както се казва едно телевизионно предаване  Всички заедно.  Макриянис е казал това преди години, не аз, а ние! 

За това семейство ще говорим, което в предишните години, когато си живеехме добре  в благоденствие, когато Божията истина за нас беше формална, а не реална - и всъщност това, което живеехме, не беше благоденствие - тогава бяхме създали едно семейство, където всеки живееше сам и хората не комуникираха помежду си. В Гърция положихме много смели и „любочестиви” усилия да разрушим и разкъсаме семейството. Водихме голяма борба, за да го посечем из основи, да не оставим никакъв корен, камък върху камък, като казва  Христос. Помните ли, във всички телевизионни семейни сериали даваха някакви странни семейства, с майки, които имаха по две деца от други бащи, тоест едно съсипано семейство. Знаете, ако учителят попита деца от  едномногодетно семейство: колко деца сте у вас?  И детето отговори: Осем!, въпросът, който следва, е: и всички сте от едни и същи родители? Тоест общоприето е децата да са от различни бащи и  много рядко от двама родители. Едно семейство, което е минало през много какво ли не и  бе подложено на много изпитания и много пъти се отклоняваше от своите традиционни структури. Въпреки това, именно защото неговият произход е божествен и се крепи върху св. Тайнство Брак, то все още издържа.

Ако човек излезе  в чужбина и погледне страната ни  отдалеч, ще види, че семейството, това семейство, която има своите основи върху Църквата, реално издържа и въпреки че беше толкова изпитвано, пак се държи. Трябва да кажем това и да насърчим хората да продължат да се борят и да не се отчайват.

Ще говорим за начините на комуникация между  родителите и децата до юношеската възраст. Избрахме две пределни възрасти, защото  е прието, че детската възраст прилича на юношеската. Тогава децата проявяват странен инат, знаят всичко,  обзема ги истерия, напомнят на един юноша, но в по-малка степен.

И тъй, разглеждаме начини, по които ще комуникираме с децата.  По телевизията дават някакви сериали, в които казват, че когато детето го обхване истерия, го слагате на едно килимче - непослушното дете  - и проблемът веднага се решава. Знаете, тези килимчета тук в Гърция не ги продават. Те трябва или да са вносни, или във всеки случай, са се изчерпали. Когато истерията на детето е стигнала до краен предел, как да ти помогне килимчето... Защото проблемите във всекидневието не се решават със съвети, рецепти и само такива неща. Когато истерията обхване детето и настояват за своето на момента, родителят какво да прави? Да доведе психолога и да му каже: успокой ми детето!?

Съществуват реални затруднения. Но преди да влезем във всекидневието и неговите проблеми, нека видим няколко предпоставки, за да може родителят да комуникира успешно  с детето си. За да има такава комуникация, трябва да предшества друга трояка комуникация. Ако започнем подред, първо трябва  да сме общували с Бога, второ със себе си, и трето със съпругата/ съпруга си. Нека ги разгледаме подред.

Общението с Бога. Как искаме да общуваме  с децата, когато не общуваме с Бога? Темата за комуникацията не засяга само този отворен диалог с Бога чрез молитвата, която е върховен момент на срещата с Бога, а се отнася към целия духовен живот, който  човек води, който не е нищо друго, освен общуване с Бога. Това означава, че животът на всеки родител трябва да се крепи върху Божията воля, той да слуша Божието слово и да се труди в живота  си да изпълнява Божиите заповеди. Само тогава той може да „претендира” от своите деца да го слушат. Знаете, че светлината, която децата вземат от родителите, не е нищо друго, освен отражение на божествената светлина. Ако родителите не са възприели тази светлина, мисля, че не е правилно да очакваме, че те ще излъчват светлината към своите деца.

Един много важно дял от това общуване с Бога, който непринудено се появява, е примерът, който родителите показват и който идва като естествен ход на това общуване с Бога. Тоест преди родителите да кажат на децата да се помолят, те трябва са видели  родителя да става, да пали кандилото, да кади, да излиза и да ходи на работа и да се кръсти, да минава покрай църквата и да се кръсти. Така се създава дух на дисциплина,  при което детето слуша без  крясъци, възражения, смята това за свое естествено пространство и влиза много просто и спокойно в него.  В селата, например в Крит, казват, че ако седнеш на трапезата и не се прекръстиш, Христос ще ти прости, защото Той казва - гладен е, прощавам му!, но ако се нахраниш  и не се прекръстиш, Христос ще те накаже, защото ще каже: неблагодарен е, защото се наяде и забрави! Така са правили хората, така са се учили хората в миналото.

Второто нещо е комуникацията  - и тук да разгледаме  двете неща заедно - на родителя със самия  себе си и със съпругата си.  Има случаи, и трябва да кажем, че у нас семейството е детецентрично семейство. Тоест преувеличили сме ролята на детето  в семейството и това става през последните години, а в миналото не е било така. В миналото само бащата празнувал (именния си ден), след това започнали да празнуват и рождените и именните дни останалите членове на семейство. Сега нещата са се променили. Сещам се за един баща, който се изповяда; той имаше син и ми каза: Вкъщи става следното нещо: жена ми  слага на първо място сина ми, след това себе си, след това един папагал, който имаме и тя  много го цени, храни го и пита подред: дали е ял синът, дали тя самата е яла, дали е ял папагалът и накрая пита дали аз съм ял. Моята цел е само една – ми казваше бащата -  да умре папагалът и да се изкача с една позиция по-нагоре!

Получава се следното страшно нещо и бих искал да внимаваме в това, защото има връзка с комуникацията между родителите. Двама човека от любов, от чисти подбуди влизат в брачно общение и комуникират помежду си чрез Тайнството Брак, създават благословено семейство, имат любов и чувства, но в даден момент детето се ражда. Докато детето трябва да укрепва и увенчае тази любов, както е редно, - а не естествено да я създаде  - става следното страшно нещо: сякаш то влиза по средата,  родителите губят комуникацията помежду си и гледат по следния начин: всеки от тях гледа към детето  и забравят да се гледат помежду си. Да ви кажа ли какво става? Тези от вас, които имате 18-годишни деца, когато те влязат в университета и за първи път отидете да ги изпратите в общежитието, след това, когато  се връщате  и пътувате заедно с вашия съпруг във влака, обръщайки се към него, внезапно осъзнавате, че: с този човек ще живея остатъка от живота си! Ужас! Внимавайте! Целият ви път,цялата ви е радост е 18 години, толкова е. Да знаете, старите хора казваха, че децата са гости в дома, те не идват да останат, не гледайте сега, където никъде не ходят. По принцип вие трябва да ги подготвите за пътуването на живота. Детето идва в семейство, става на 18 години, тръгва си и внезапно разбираш, че дотук беше! Тогава става следното страшно нещо: когато младите направят голямата стъпка да създадат собствено семейство, тогава родителите започват да се месят,  след като не се разбират със съпруга си, т.е. с този, с който би трябвало да комуникират, и за да станат и да се почувстват като полезни, започват да се месят в живот на детето си. Те започват да имат мнения за ризата, автомобила, пердетата; т.е. те се  месят само и само, за да съществуват, но не го правят от любов, а от егоизъм, защото обичат себе си. Защото, ако обичаха детето си, тяхната молитва щеше да го съпровожда.

Затова, за да може човек  да се научи да общува с Бога, той трябва да се научи да общува със своя близък човек. Какво означава комуникацията? Да говорим? Комуникация с децата означава да имаме обща линия. Я вижте, бащата се кара на детето и му казва:  никъде няма да ходиш! Майката незабелязано от бащата отива при детето и започва  „шушу-мушу“! Тоест, за да си купите съюзник, тъй като сте се спречкали  с мъжа си и искате да сте двама срещу него, вземате детето на ваша страна. Без вие да го разбирате; и не казвам, че го правите злонамерено, за да не бъдем толкова жестоки. Но във всеки случай причинявате зло на детето, защото то ви употребява, за да си върши своята работа. Детето ще ви обикне толкова, колкото му позволите. Например сте му  взели  десет пуловера, купили сте му от най-скъпите,  и не сте му взели един, не защото не сте искали, а не сте могли, защото сте  нямали  пари. Детето ще ви каже за този, който не сте му взели: Едно нещо ти поисках! Едно! А ти си му купила всички играчки на света.  Децата употребяват родителите  си и тук следва да бъдете строги и категорични. Полезно за  децата е да имат общ фронт (от страна на родителите си) пред себе си. Крив? - крив. Но един фронт е по-добре от два фронта, където детето  върти кормилото така, както му е удобно. Сега обичам баща ми! - казва детето. И тези въпроси от рода кого обича сега моето дете? И ако детето обича мен, тогава всичко е наред. Баба ми обичаше повече брат ми, защото се казваше Яни, понеже дядо ми се казваше Яни.  Затова  общата линия  към тях е важна много. Това им помага, за да имат собствени граници и предел...

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.