ПЦДОН

Начало Катехизис Всеобщото възкресение и живота в бъдещия век Обожението — непрестанно и безкрайно възрастване в Бога
Обожението — непрестанно и безкрайно възрастване в Бога Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф. д-р Здравко Пено   

Преображение Господне

Евхаристията — връзката с Бъдещия век

Човекът може още сега, в този живот, да стане участник и в ада, и в рая. Той става участник в новия и блажен живот, като че превъзмогва границите на своя егоизъм, влизайки в лично отношение с Господ Христос, и преодолява пропастта, която го отделя от несьтворения Бог, чрез участието в светотайнствения живот на Църквата. Да бъдеш участник във вечните Божии блага в края на историята, при Второто пришествие, е невъзможно без предвкусването на вечния живот в този век: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Aз ще го възкреся в последния ден (Йоан. 6:54), казва Господ Христос. ״Животът в Христос се ражда тук, в този живот, но придобива съвършенство в онзи, бъдещия"[1], пише св. Николай Кавасила. Затова най-голямата надежда за този свят е в светата Евхаристия, която е най-драгоценната връзка между сегашния и Бъдещия век. В нея може да се предвкуси вечният живот: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Йоан. 17:3). В Литургията се извършва ״освещаването и обожението на ангелите и хората", а това е ״познанието на Светата и Единосъщна Троица", както казва св. Таласий[2], ученик на св. Максим.

Обожението — непрестанно и безкрайно възрастване в Бога

Обожението, което е донесъл въплътилият се Бог, се дава чрез енергиите на Светия Дух в светите тайнства и се осъществява като непрестанно движение към Бога. Обожението на човека е благодатно обожение[3], така че човешката природа остава и след това онова, което е, не става божествена. По думите на св. Максим онези, които се обожават, стават богове не ״по природа", а ״по благодат"[4], защото в събитието на обожението остава разликата по същност между несътворения Бог и сътворения човек. Обожението също така означава, че в човешката природа, макар и тварна, не властва никакво разделение, а съборност и единство, което прави всеки човек достоен за званието личност, достоен за Божественото осиновление.

Обожението се отнася преди всичко към Бъдещия век, когато синовете на Възкресението очевидно ще се обожат и с тях вечно ще пребивава Онзи, Който дарува на нашата природа божествена слава и сияние. Причастниците на нетварните Божии енергии ще станат не само безкрайни, но и безначални (по благодат)[5], по подобие на Бога, тъй като началото и краят се отнасят само към онова, което по своята воля остава извън общение с Бога. Онези, които чрез благодатта на Светия Дух са преодолели границите на греха, тлението и смъртта, влизат в сферата на безграничното, т. е. на божественото[6]. Св. Максим подчертава, че Бог с благодатта на обожението ще проникне достойните, но и светиите също ще проникнат Бога, ״придобивайки вместо себе си целия Бог, а като награда за своето възхождане към Него те придобиват самия Бог, Който им се прилепва, подобно на душата с тялото", така че всеки светия ще бъде ״изцяло Бог с душа и тяло, с благодатта и сиянието в него на Божествената слава"[7]. В Бъдещото царство Бог ще стои сред тези, на които е дарувал наградата на небесното блаженство, и между Него и достойните няма да съществува нищо, което да ги разделя.

Когато Църквата достигне пълния ръст, който й е отредила Божията воля, тогава царството на този свят ще стане царство на Господа нашего и на Неговия Христос (Откр. 11:15). Църквата Христова ще засияе с вечната слава като Царство Небесно и ще се види, че тя е истинската основа на съществуването на света. Животът в Църквата ще се открие като брак, който ще въведе всички верни в ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13), където властва Онзи, Който е бил, Който е и Който иде (Откр. 4:8), Онзи, Който изпълня всичко във всичко (Еф. 1:23). В бъдещия живот всички светци заедно с ангелите и цялото творение непрестанно, във вечната Литургия на Божието царство, ще принасят слава и поклонение на Отца и Сина и Светия Дух, ще отдават чест и хвала на Господ Христос — Царя на Славата, Който е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8).



[1] Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 1, 1, PG 150, 496 А.

[2] Преп. Таласий, За любовта, въздържанието и духовния живот, 1,100 // Φιλοκαλία. 2, Αθήνα, 1988, 278.

[3] Вж. Τσελεγγίδης, Δ. Χάρη και έλευτερία κατά τήν πατερική παράδοση τοΰ ΙΔ' αιώνα. ΦΘΒ 9. Θεσσαλονίκη, 1987, 167.

[4] Св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 29, PG 90, 320.

[5] Св. Максим Изповедник, Неясноти в съчиненията на св. Григории Богослов, PG 91,1144 С.

[6] Вж. Христу, П. Tajнa Бога — Tajнa човека, 259.

[7] Св. Максим Изповедник, Неясноти в съчиненията на св. Григорий Богослов, PG 91,1088 С. // Св. Григорий Палама, В защита на свещенобезмълвстващите — Триади, 3, 3, 13. Изд. Χριστού, Π., 691.

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.