Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

09.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Нравственият атеист е оксиморон
Нравственият атеист е оксиморон Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Алексей Умински   
Вторник, 28 Януари 2014 13:11
 
прот. Алексей УминскиНай-важното, което може да се случи в живота на човека е неговата среща с Бога. В 6-та глава на Евангелието от Йоан се разказва какво се е случило в пустинята между Христос и Петър. Като че ли Христос говори съвършено непонятни неща на тези, които Го обкръжават. Хората дошли при Него, за да ги нахрани. Очакват от Него нещо обичайно, земно: „Дай ни нещо, с което можем да се наситим, да го пипнем с ръце, да почувстваме вкуса му, аромата му, за да можем да разберем, че това ще ни принесе полза“. А Той отговаря: „Аз съм хлябът, слязъл от небесата. Аз съм това, с което трябва да се храните, и този, който яде Моята плът и пие Моята кръв, не ще види смърт во веки“. Събралите се хора се обезкуражават, в своето недоумение те се разпръсват и се разотиват. Всички си тръгват. Дори учениците! Остава една шепа хора. И Христос пита един от останалите с Него, Петър: „Няма ли и вие да си отидете?“. Петър, макар, че нищо не е разбрал от това, за което говорил Христос, много просто, по човешки отговаря: „Къде да идем, Господи? Само Ти имаш думи за вечен живот“.

Къде, освен при Христос, да иде човекът? Този, който се стреми не само към просперитет, кариера и материално благополучие, живее не заради удовлетворяването на своите честолюбиви желания, а търси смисъла на своето съществуване, рано или късно ще дойде при Него.

Трябва да се различават понятията по този път. Като се говори за хора, дошли в Църквата, ние често използваме термините „въцърковен“, „въцърковеност“. Обаче много по-важно и по-сложно е да станеш християнин. Да се въцърковиш означава, да се облечеш с външните признаци на православието. Да започнеш да спазваш и да подражаваш. Но да станеш християнин означава, да отидеш при Христос и да промениш целия си живот. На думи това не е сложно, но е сложно на дело.

Християнството е взаимнопроникваща система от отношения между човека и Христос, човека и Бога, между които няма преграда. Човекът и Богът в християнството могат да се изслушват един другиго и един с друг да си взаимодействат.

Има различни начини да се учиш в Църквата. Вече говорихме, че за съжаление, в опита си за намиране на Църквата, доста хора са проникнати от дух на раболепие и безотговорност, които им се привиждат като послушание и смирение. Всъщност това не е никаква добродетел, а плебейска житейска привичка, когато други решават всичко вместо теб, а ти не носиш никаква отговорност, дори за самия себе си. В този случай смирението означава не духовен процес, а вътрешно бездействие. И като следствие от това, хората не са подготвени да мислят, да отговарят за думите си, постъпките и решенията си, създават благодатна почва за изграждане на всякакви обществени системи, в това число и тоталитарни.

От друга страна именно в Църквата чрез личността на Христос е възможно да се научиш на истинска свобода. Църквата винаги е поощрявала съмнението, идеите на Христос не са заробвали, а са спомагали за развитието на личността, в християнството човекът е спорил с Бога, оказвал се е способен да осмисли собствения си живот стигайки дори до бунт, протест. Това е много сложен свят, за който е характерно не едно успокоение от очевидното всезнание, а напрегната работа на съзнанието в опит да се разбере човека, света, Божественото провидение.

Защо са толкова сложни съвременните отношения между секуларния свят и Църквата? Защо за света е толкова важно да я запрати в някакво своеобразно гето? Защо процъфтява принципът „вие си размахвайте кандилницата там в ъгъла, няма да ви се месим, но и вие не се месете в нашите работи и не ни давайте съвети“? Защото никой не иска да смущава себе си с размишления за устройството и същността на битието.

Кои са най-популярните днес книги? Тези, които съдържат отговори на въпросите. Хората не искат сами да се замислят, нужни са им готови формулировки. Ние не сме се научили да си задаваме въпроси и да търсим техните отговори, свикнали сме да се ползваме от това, което ни се предлага.

Не се замисляме, че подобен подход създава едно зависимо, повредено, робско съзнание. Човекът, който има готови отговори, не се съмнява в нищо, защото „знае всичко“. Той с лекота се ориентира в черно-белия свят, където всичко е разчертано, разбираемо и дори очевидно; където няма съмнения, въпроси, а в крайна сметка – няма Го и Бог. Но и това безнадеждно, както понякога изглежда, съзнание е обратимо. Мисля, че дори атеистичното съзнание, така настойчиво налагано ни от системата, е динамично. Човешкото съзнание в същността си е религиозно. Атеизмът налага идеология, произтичаща от възпитанието, свързан е с наносни и външни неща, преди всичко с недълбоко познание и разбиране на самия себе си. За атеиста е доста комфортно, че е решил за себе си загадката на битието и когато чуе въпросите от страна на Църквата, това го раздразнява. Ето защо е толкова силна антицърковната позиция. Ако Църквата се държи тихо и не надава глас, животът на атеиста би бил доста по-спокоен. А така – тя създава твърде много нерви.

Парадоксът се състои в това, че декларирайки нравствени ценности, дори и най-материалистичният атеист в действителност проявява християнско съзнание. Понеже цялата базова система за добро и зло е формирана именно от християнството. За последното хилядолетие в Европа не е измислено нищо принципно ново. Юдаизмът, ислямът, християнството – тези три авраамистични религии имат библейски произход. И всички наши морални кодекси идват от там. Затова нравственият атеист е оксиморон, а последователният атеист априори е безнравствен човек.

откъс от книгата на прот. Алексей Умински "Човекът и Църквата. Път на свободата и любовта", превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.