Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Богословие За православното благочестие
За православното благочестие Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Епископ Атанасий Йевтич   
Четвъртък, 10 Септември 2009 15:07

Еп.Атаансий1. В сръбския език с думата набожност се назовава нашето християнски вярно отношение към Бога, нашето действие по Божията воля и живота по Бога и в Бога – изворът на битието и живота ни и на нашето спасение.

В сръбския език има и друга дума със същото значение и това е благочестие , която идва от старославянски и все още се използва в много славянски езици. С думата благочестие се назовава нашето набожно почитание и празнуването на Бога, на божесвтвените истини. И набожност, и благочестие могат изцяло и точно да се изразят с една – единствена дума, запазена от църковно-славянски език и днес, и това е богопочитание.

Думите богопочитание и благочестие всъщност са точен превод на гръцките – теосевиа и евсевиа – превод, който несъмнено се отнася към светите братя Кирил и Методий. Защото и богопочитание, и благочестие са откриват в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет (срв. Иов 28:28; 1 Тим. 3:16 и др.) , а се знае, че именно светите равноапостолни братя Кирил и Методий са превели от гръцки на славянски език по-голямата част от текста на Свещеното Писание.

Затова  може да се каже, че думите набожност, благочестие, богопочитание имат своите материални и духовни корени както в историята на нашия народ от момента, когато той е станал християнски в Православната Христова църква, така и още по-дълбоко – в цялото историческо битие и в живота на Православната църква от апостолски времена.

2. Думите благочестие, набожност и богопочитание съдържат наистина двете страни на православната вяра и живот, двуединната същност на нашата свята Православна Христова църква, на единната истинска Църква Божия на земята и на небето. Ако разгледаме отблизо съдържанието на израза православно благочестие, ще видим, че той идва още от светите апостоли на Христос, които като очевидци, свидетели Христови са ни предали чрез светите отци и чрез светите Кирил и Методий (и чрез св. Сава), а от тях до наши дни, нашата православна вяра, с която днес живеем, съществуваме и се спасяваме като православни християни. Ето накратко в какво се състои православното благочестие, на което са ни научили и което са ни предали светите Христови апостоли.

Св. aпостол Павел, когато говори на своя ученик Тимотей за християнските вяра и живот, т.е. за християнското благочестие, посочва на първо място най-важната християнска велика тайна на благочестието (1 Тим. 3:16). Тази велика тайна на благочестието, за която говори апостолът, съдържа в себе си и определя цялата апостолска проповед на Евангелието и на цялото по-късно светоотеческо богословие  за нашата православна вяра. Апостолът пише: Пиша ти ... да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом (1 Тим. 3:14-15). Словата на апостол Павел изразяват същността на християнството, същността на нашата православна вяра. Защото наистина, цялото християнство се състои в това, че Бог се е явил в тяло, че се е явил като човек, без да престане да бъде Бог. Единородният Син Божий се е родил по волята на Бог Отец от Светия Дух и Дева Мария, света Богородица, и станал човек, живял като човек, умряло, но и възкръснал като човек и останал като човек за цялата вечност, т.е. като Богочовек. Това е историческият Иисус Христос, нашият Спасител, Бог и Човек – Богочовекът, Който заради нас се е явил в тяло и заради нас е бил разпънат на кръста, възкръснал е от мъртвите и с Божия Дух се явил на ангелите и на хората, бил е проповядван в света и е основал Своята Църква на земята, а след това се възнесъл на небето в слава, откъдето отново ще дойде да съди живи и мъртви.

3. За всеки православен християнин е ясно, че казаните от св. апостол Павел думи са почти тъждествени със Символа на вярата в нашата Църква, но са малко по-кратки, по-сбити. Както в Символа на вярата ние изповядваме, че същността на нашата вяра е Светата и Животворяща Троица, нашият Бог – Отец и Син и Дух Светий, а след това, че Един от Света Троица – Синът Божий – се е явил в тяло  и станал човек, така и думите  на св. апостол Павел се изповядват същата Света Троица и същото Въплъщение и Въчовечаване на Един от Света Троица – Богочовека Христос. Затова великата тайна на благочестието, изречена от апостол Павел, всъщност е нашият съкратен Символ на вярата, от друга страна – нашият православен Символ на вярата всъщност развитие и разпростиране на великата тайна на благочестието.

На нас хората, чрез Въплъщението и Въчовечаването на Христос ни е открита и дадена великата тайна на вярата и благочестието – Светата и Животворяща Троица, от Която Второто Божествено Лице, т.е. Синът Божий, се е въплътило и станало човек, а с това станало Началник и Завършител на нашата вяра (Евр. 12:2), което означава – Началник и Завършител на нашето благочестие, Началник и Завършител на великата тайна на благочестието. Заедно с вярата в Света Троица към великата тайна на благочестието принадлежи и Въплъщението на Христос, както и вярата в Църквата Христова, Дом Божий и стълб и крепило на Истината, по думите на апостола.

Вярата в Света Троица, във Въплъщението Христово и в Православната църква Божия е същевременно нашият живот, и нашето спасение, а вярата и животът във вярата и според вярата са православното благочестие, православното богопочитание. С други думи, православното благочестие са: 1) вярата в Триединния жив Бог: Отец и Син и Свети Дух, и във Въплъщението на Сина Божий – Богочовека Христос, явил се в тялото на Църквата и с тялото на Църквата (св. Йоан Златоуст), и 2) животът в тази вяра чрез светите тайнства и светите добродетели на Църквата Христова, т.е. чрез светата Божия благодат, и светият живот с мисли, думи и дела в Православната църква. Без светата вяра и светия живот няма православно благочестие, няма и спасение. Затова и св. Йоан Дамаскин казва, че който не вярва в съгласие със Светото предание на Съборната (Православната) църква или който чрез зли дела се сприятелява с дявола – този е неверник.

4. Вярата, за да бъде свята, трябва да е права вяра, т.е. православна, истинска християнска вяра. За да бъде животът свят, той трябва да е правилен, истински живот, т.е. живот в благочестие и богопочитание, църковен живот. Нито е възможно да съществува права, истинска християнска вяра без правилен, свят живот, нито може да има свят, истински християнски живот, без истинска православна вяра (св. Йоан Златоуст). Православната вяра и православният живот в тяхото двуединно единство – това е православното благочестие, което изцяло извира от великата тайна на благочестието, т.е. от Богочовека Христос Спасителя, а тя чрез Православната църква се дава на грешния човешки род заради неговото спасение и вечен живот в Бога и тук, на земята, и в Царството Небесно.

Според св. апостол Павел и според светите отци на нашата Църква православното благочестие не е само някакво “религиозно чувство” или някакво наше “религиозно убеждение” – че съществува “Висше Битие”, както мнозина мислят. Православното християнско благочестие са преди всичко нашата жива, делотворна вяра в живия Христос – Богочовек и Спасител - и нашият живот, както и Неговото преживяване като наш Бог и Спасител в Неговата Православна Църква със силата и благодатта на Светия Дух. Благочестието се осъществява като наша любов към Бога и любов към хората, като наше вярно боголюбие и живо човеколюбие. Чрез нашата вяра и живот в Христос Спасителя и в Неговата Църква Господ със Своята божествена благодат преражда нас, грешните люде и изпълва цялото ни битие със Себе Си и със Своето спасение и вечен живот, със Своята несътворена любов и с благодатното обожение, последна цел на православното благочестие. Най-конкретното място, където православното благочестие се осъществява и преживява в пълнота, е светата Църква, християнският Божий православен храм в момента, когато там се извършва  светата божествена православна Литургия. Светата православна Литургия и нашият живот в нея и с нея – това е и същността на православното благочестие.

(откъс от книгата на еп. Атанасий Йевтич  - "Духовният живот, видян от православната антропология", превод: д-р Свилен Тутеков, изд. Синтагма, В.Търново, 2007 г., ISBN 978-954-92106-2-0)

снимка: личен архив на прот. Добромир Димитров

Още от същия автор:

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.