ПЦДОН

Начало Катехизис Светите тайнства Преобразяването на природата и времето в тайнствата
Преобразяването на природата и времето в тайнствата Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф.д-р Здравко Пено   
 
Преобразяването на природата
 
Есхатон
Общата основа на всички свети тайнства е в това, че те проя­вяват бъдещото съществуване на Църквата чрез елементите, които получават от природата и историята. В тях се използват различ­ни елементи от природата: в Кръщението — вода, в Евхаристията— хляб и вино, в тайнството Елеосвещение — елей, и т. н. Тези елементи в тайнствата се преобразяват по такъв начин, че чрез тях се проявява бъдещото съществуване на света. В светата Евхаристия хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови, т. е. стават Христос, а елеят заедно с различните аромати стават миро, с което се преда­ва благодатната и освещаваща сила на Светия Дух.
 

Преобразяването на времето

Светите тайнства се извършват в определено време: ден, нощ, неделя, събота и т. н. Времето като важна характеристика на човеш­кото битие не се губи в светотайнствения живот на Църквата, то няма да престане да съществува и в Царството Небесно. Времето обаче получава нов смисъл в светите тайнства на Църквата. И както ще бъде във вечността, така и в Евхаристията като всетайнство (всеобхватно тайнство) на Църквата чрез силата на Светия Дух времето става нещо, което съединява, а не нещо, което разделя. В литургичното време, което иконизира и възвестява Осмия ден на невечерното Небесно Царство, се осъществява присъствието и единството на всички светци, на всички ангели и на всички верни в Господ Христос, осъществява се следователно Църквата като икона на Бъдещия век.

Във всички свети тайнства се отразява животът на Църквата и на нейните верни. Тайнствата се извършват с благоволението на Отца, с присъствието на Христос, Който е извършител на тайнства­та, и с благодатното действие на Светия Дух. Според учението на св. Николай Кавасила светите тайнства действат посредством мо­литвата[1]. Според него това важи особено за светата Евхаристия, която не е само първото и най-важно тайнство на Църквата, но е и последното от всички свети тайнства, защото по-нататък не може д нищо да се постигне, нито пък нещо да се придаде[2].



[1] Св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 5, 10, ΕΠΕ 1979, 498.

[2] “След светата Евхаристия няма къде да отидем по-нататък — тук трябва да спрем и да се опитаме да потърсим средства, с помощта на които ще бъдем в състояние да съхраним докрай съкровищницата на благата”. — Вж. св. Николай Кавасила, За живота в Христос, 4, 2, PG 150, 581 В.

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.