ПЦДОН

Начало Проповеди Четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение - Иконопочитанието
Четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение - Иконопочитанието Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от свещ. Александър Лашков   
Събота, 12 Октомври 2013 15:58

Александър Лашков(На тази Неделя св. Църква чества паметта на отците от Седмия вселенски събор, на който е било утвърдено иконопочитанието.)

Втората Божия заповед гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” Както се вижда от обяснението в самата заповед, под кумир или идол се разбира изображението на някоя твар: на небето – небесните светила; на земята – животните и различните одушевени и неодушевени предмети; или във водата – рибите и всички водни животни. На тези твари и на някои техни изображения, превърнати в идоли, древните хора се покланяли и служели вместо на Бога. С тази заповед Бог забранява именно идолопоклонството.

Тази заповед обаче съвсем не забранява да имаме свещени изображения. Сам Бог заповядал на Мойсей да постави в подвижния еврейски храм-шатра, наречен скиния, златни свещени изображения на херувими, и то не къде да е, а на ковчега на Завета, който стоял в Святая Святих, в онази вътрешна най-свята част на скинията, към която народът се обръщал, за да се покланя на Бога (Изх. 25:18-19). В Соломоновия храм също е имало свещени изображения. На вътрешните му стени били изписани и изваяни образи на херувими; такива имало и на вратите на храма, а в Святая Святих били поставени два огромни позлатени херувима (III Цар. 6:23-29). Това е твърде важно да се знае, тъй като тези примери обясняват появата на иконите и иконопочитанието в Православната църква.

Икона е гръцка дума и значи образ, портрет, изображение, олицетворение, отражение в огледало; отражение на нещо, което действително съществува. Иконата не е и не може да бъде единосъщна, тъждествена на своя първообраз. Едно е иконата, друго е първообразът. Всеки, който отъждествява иконата с изобразеното на нея лице, я отъждествява с идол, а иконопочитанието – с идолопоклонство. И обратно – за всеки, който знае, че иконата и нейният първообраз са различни по същност, въпросът за идолопоклонството изобщо не възниква. И най-непросветеният богомолец не смесва тези неща, както и никой не смята, че снимките на негови близки са самите му близки.

Почитането на светите икони като свещени изображения, припомнящи ни делата на Бога и на светиите, не противоречи на втората Божия заповед. Те са като книги, написани вместо с букви – с образи и предмети. В по-широк смисъл всичко, което разкрива величието на творческата сила на Бога, е един вид икона, символ – това е всъщност цялото творение или например Свещеното Писание, или богослужението. Човекът също е икона, тоест образ на Бога.

Но въпреки ясното предназначение на иконите като изображения на реално съществуващите първообрази, на които изображения ние отдаваме само почит, а не служение, в началото на VIII в. възникнала иконоборската ерес, чийто идеолог бил византийският император Лъв III Сириец. Православието било подложено на жестоки гонения, а иконите били унищожавани. Със смърт били наказвани всички, които се осмелявали открито да изразяват почитта си към тях. Църквата реагирала своевременно и през 787 г. в гр. Никея бил свикан Седмият вселенски събор. Присъствали около 350 отци. Те формулирали догмата на иконопочитанието със следните думи:

„Ние пазим без нововъведения всички [...] установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта. То е съгласно с евангелската проповед и ни служи за уверение в истинското, а не призрачно въплъщение на Бог Слово [...]. Защото когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се усвояват взаимно.

Въз основа на това ние [...] определяме: честнúте /от църковнославянски – на които се отдава чест, почитаните, светите/ свети икони, нарисувани с бои или направени от мозайка, или от друго, годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст в светите Божии църкви, [...] както иконите на Господа Бога и Спасител наш Иисус Христос и на непорочната владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже. Защото колкото по-често те биват гледани, изобразени на иконите, толкова повече тези, които ги гледат, биват подбуждани да си спомнят и да обичат самите първообрази, да ги почитат с целуване и с благоговейно поклонение – не с истинското служение, което според нашата вяра подобава само на Божественото естество, но с такава почит, каквато ние въздаваме на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини [...]. Защото честта, отдавана на образа, се отнася към неговия първообраз и който се покланя на иконата, покланя се на съществото [на личността] на изобразения на нея [...]“.

Ето защо като почитаме светите икони и мислено устремяваме поглед към изобразените на тях светии, нека подражаваме на делата и вярата им и нека да помним, че това е единственият правилен път към Господа Бога.

(12 октомври 1996)

източник: http://alashkov.wordpress.com

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.