Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Задушаващата любов на родителя
Задушаващата любов на родителя Е-мейл
Оценка на читателите: / 27
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Сряда, 02 Октомври 2013 10:43
Андреас КонаносНужно е  да разберем децата вкъщи – домашната църква. Когато децата не са такива, каквито ние искаме да бъдат. Разбери малко детето си, защо е различно, защо синът иска да учи едно, а ти нещо друго? Защо дъщеря ти иска да се омъжи за един, а ти искаш някой друг и мислиш за това 6 години? И после се учудваш защо детето ми не прави това, което искам? И въпросът на детето е – защо ти не ме разбираш? Защо не разбираш, че не сме еднакви, че ти си поела по твоя път, че трябва и аз да поема моя и ако ме обичаш, това означава, че ме уважаваш и ако ме уважаваш, остави ме да разтворя криле, да направя моя избор, не ме задушавай! Когато ме разбереш, ще видиш, че и ти ще се чувстваш добре - така, както си -  ако ме оставиш,  при тебе отново ще се върна. Колкото повече оставяш детето си с уважение да разтваря крилете си, толкова повече се връща в твоето гнездо, домашното гнездо. Колкото повече го притискаш, ще го загубиш завинаги.  Ще чува името на майка си и ще чувства, че трябва да бяга надалеч - далеч от тях! Откровен натиск! Откровен тормоз! Има родители, които са построили къщи за децата си, мечтаят си къде ще живеят, каква професия ще имат, и когато всичко им върви добре - дано всичко да върви добре -  детето не се съгласява. Разбираш ли детето си? Това е трудното. Любов ще рече да те оставя да избягаш от мен, ако е нужно. Много е трудно това. Казвам го и като мой проблем. Когато обичаме, обикновено това, което обичаме, искаме да го задържим, защото дълбоко в нас имаме нужда от него. Майката плаче за детето си понеже се жени – син или дъщеря, докато детето си прекарва добре. Тогава защо плачеш бре, госпожо? Защо плачеш? Ама, обичам го! Ама то се чувства много добре! Ама не искам  да е далеч. Добре. Помисли малко повече, разбери по-добре какво чувстваш –  т.е. (чувстваш, че) имам нужда от него, не плача  за детето, детето е добре. Учи в Германия, яде наденички, пие бира, няма проблеми! Но аз се измъчвам! Липсва ми детето ми! Следователно, това не е чиста любов  - такава, каквато Бог има.  Това, което Бог прави -  но не за да ни има като собствено владение, да ни погълне, а като ни уважава - е, че  иска много силно да бъдем до Него, но чрез нашите собствени дарования, които ще разцъфнат и ще се развият.  Ние искаме да заковем другия – ще стоиш там, близо до мене! Другият става на 40-45 години и майка му се обажда да види какво прави вкъщи, още не е разбрала, че детето й вече има друга жена, която го обича и тя е неговата съпруга. Това ще рече, че любовта разбира и майката трябва по-скоро да разбере, че детето й вече не й принадлежи и (че трябва да казва): Детето ми, върви напред!, а не:  Какъв цвят кола си купи, детето ми? Тя ли ти каза да купиш този цвят? Да. Не ме попита, детето ми, не ме попита! Да й кажеш, че ще й обясня как да ги приготви тези доматчета! Не знае още!

Това любов ли е? Прилича, но ако майката, която казва това, е искрена, ще види, че това е завоевателна любов и  задушаване на душата на другия.

Следователно, любовта не търси  своето, т.е. ти да си добре детето ми, въпреки че си далеч от мене, аз ще бъда радостна, че ще бъдеш с  жена си и с детето си!

Напомням това, което казах в началото - между нас всички се обичаме. Няма душа, която да не обича другата душа. Умът ни влага заповеди и ни казва - е, този не го обичай! Виж какъв е! Той е от еди-кои си, ходи там. Душата обича, умът отделя и поставя такива разделителни граници.

Ако разберем другия, тогава реално можем да му помогнем в централните моменти от неговия живот.

Мене ме затрудняват други хора, които си мислят, че са по-висши или когато говорят, създават впечатлението, че всичко знаят. Например седят на официален обяд  и постоянно изказват мнение и смятат, че имат по-вярно схващане, по-умна идея, жена му го настъпва  под масата: престани сега! Всички така правим и ставаме за резил.  Той не го иска в себе си, но трябва да разберем, че навярно като дете никой него не го е похвалил и не му е казвал – знаеш ли,  и ти, когато говориш, казваш хубави неща, но не е нужно да говориш само ти, ще говорят и други, и ти, и ти си значим човек. Във всеки случай да знаете, че този, който иска малко да се покаже, е чувствителен човек, ако ще и да става отблъскващ. Дълбоко в себе си иска една хубава дума, иска да му кажеш – ела и ти, да ти покажем малко любов, да те разберем, ела да ти покажем твоята ценност! Никой не му е дал ценност, да му каже: ти си човек с характер! – и той тръгва да го показва на някой обяд. Случвало ми се е много пъти…

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.