Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

06.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Откровението на Йоан е най-сладкият и радостен тропар
Откровението на Йоан е най-сладкият и радостен тропар Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Василий Гондикакис   
Вторник, 13 Август 2013 14:45
ГондикакисС напредъка на науката, технологията и особено на електрониката в ръцете на човека са дадени многобройни, опасни и неконтролируеми възможности, които очевидно превишават неговата духовна зрялост и благоразумие. Всички   без никакво изключение чувстваме, че живеем в съдбоносна епоха; че се случват неща, непознати и нечувани досега в човечеството, които се увеличават с геометрична прогресия. Унищожаваме планетата, която ни приютява. Стигнахме до замърсяване на околната среда, до  разширяване на озоновата дупка, до явление на  парниковия ефект, до киселинния дъжд, до заразените плодове и води. Станахме маниаци на силата с цената на всяка жертва. Обожаваме парите. Жадуваме за власт. Жертваме всичко. Търгуваме със смъртта. Напояваме децата с наркотици – за да увеличим нашето богатство, мощ, влияние.

Създадохме банки за информация, кръв, семенна течност, ембриони. Намесваме се в тайните на генетиката. Променяме богодадената природа и начало на творението. Създаваме човеци в епруветка, клонирани същества. Подготвяме ранени човеци от несъвършени устройства. Вместо  майчина утроба те имат епруветка за майчина утроба. Раждат се създания, идват в утробата на днешното общество, което ги формира и води до низки интереси и затворени перспективи.  Те не се движат нагоре (по човешки), а надолу към безизходицата, блатото, отчаянието и смъртта. Подлудихме кравите, а човека превърнахме в номер. Страхът се простира.  Организират се конференции и съвещания на специалисти и компетентни на местно или глобално равнище. Контролът обаче ни е убягнал. Задържането по надолнището е нищожно; лавината напредва, увеличава се и се търкаля надолу независимо от нашите усилия.

В тази атмосфера и състояние ние какво правим? Съществува ли надежда? Несъмнено да, ако искаме да погледнем реалността очи в очи, искрено и честно, без страхове, че сме се самоунищожили безапелационно, без да заравяме глава в пясъка, скривайки от нас корена на проблема. Във всеки случай е нужно внимание, защото в този климат процъфтяват плевели. Изпълнихме се с лъжепророци, с религии без Бога, с демонични култове, с антихристи и антиевангелия, със зли пророци, търгуващи със страха на хората. Господ ясно казва, че много лъжепророци ще се явят в последни времена, които ще се опитат да прелъстят, ако е възможно, и избраните. „Внимавайте да не се прелъстите. Ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:26-27)

Тази светкавица на божествеността е истинската светлина, която просветлява всеки човек, идващ в света. Тя спасява света. Тя убеждава вътрешно човека, защото му дарява мир и увереност, защото му казва цялата истина. Не я фрагментира, нито я скрива. Докато лъжепророците създават объркване. Вместо да решават проблеми, те излъчват мрак. Вместо да  помагат, те измъчват света. Виждат идоли. Те биват осмени от лукавия. Той им показва едната страна. Те вземат една част и я абсолютизират; и  стигат до ада на половинчатостта и на омразата. На тях им отбягва цялото и така презират  отделното. Но и това се оказва за добро, както казва апостолът, „па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас”. Православието не се страхува от ереси, както доброто не се страхува от злото. Бог използва всичко по благолепен начин. Смрадта от затвореното пространство на ереста принуждава хората, които имат сетива и обоняние, да излязат в откритото пространство на здравето, на Православието, на светлина, за да дишат.

* * *

Често се чува, че в Европа сме малцина, религиозно и културно малцинство, че се работи  за  свиването, обезсилването и разпадането на Православието и на елинизма; че ще бъдем погълнати, ще се разпаднем. По начина, по който говорят и пишат, волно или неволно всяват паника на дози. Приели са, че сме раболепни и страхливци, че биваме водени и движени от силните, които са много на брой и богати, че се люлеем напред-назад като махало, че нямаме баланс, че сме загубени. 

Така обаче  не ни окуражават със своите думи. Чрез мълчанието, което се вмъква в техните думи (което казва много, т.е. най-важното), не проличава, че тези хора вярват и живеят факта, че във вярата и живота, който се въплъщава и явява в св. Литургия, съществува спасителна, незаменима и непобедима от дявола сила,  която съзнателно  спасява вярващите, дава надежда и несъмнена възможност за спасението на целия свят.

Тези, които говорят така, имат впечатлението, че отбраняват елинската традиция и православната вяра. Но  навярно без да осъзнават, самите те толкова са се повлияли от тесногръдата логика на сегашния век, че и Православието не познават, и Гърция измъчват. Нищо, което води до отчаяние, не идва от Църквата. И нищо, което доброволно си затваря очите, пренебрегвайки трагичността на времената, няма връзка с дръзновението на вярата. Кой при това ви каза, че законът на джунглата се различава от този на днешния живот? И кой ви каза, че вярата и нашето Предание нямат устойчивостта не само да преодолеем изпитанията, но и да бъдем благодарни към тези, които ги предизвикват? И кой ви каза някога, че гърците са победили в историята чрез числено превъзходство и че чудото на вярата се крепи върху статистиката?

Динамизмът на гръцкото и православното винаги се намира в минималното и немощното, което крие в себе си нещо най-велико в духовен аспект. То открива от само себе си известно божествено благородство и нежност на човещината, която спасява слабия без да го наранява и е чужда на варварщината на прекомерното, което потиска човека  без да го зачита.

Злото не са всички съвременни изпитания; злото и опасното за всички е:

когато ние, православните богослови и свещеници, не говорим езика на Православието, езика на преобръщането на установения ред на тлението, не говорим езика на любовта на св. Литургия, който е майчиният език на човека. А просто се отбраняваме логически, облягайки се на валидното законодателство за конституционната свобода на човека (недостатъчни за човека неща, които той не  очаква от нас);

Когато политиците мислят за Гърция с логиката на Запада, те забравят своето богосъздадено битие и действат сякаш не е била свещена мисията, която им е възложила „Църквата на народа”, сякаш не са имали възможността чрез нашето Предание да видят духовното съдържание на всяка една тяхна политическа, културна или военна мисия. Така спорим напразно; дезориентираме народа и създаваме пораженчество и дух на боязливост сред вярващите, казвайки, че сме малцина и раболепни... Класически примери, които ни съдят и ни водят, се явяват св. Козма Етолийски и военоначалникът Макриянис. Първият, бидейки свят православен монах, знае какво прави; и без да прави компромис със своята вяра той спасява и своята страна. Вторият, бидейки съзнателен грък, който се бори за свободата на своето отечество, открива силата на вярата и благородството на своята почтеност чрез начина, по който живее, бори се и пише.

* * *

Мнозина, искайки да подкрепят своите възгледи, които предизвикват чувство на страх и ужас, споменават някои изолирани места от Откровение от ев. Йоан. Но това изолиране е дело на еретиците и на прелъстените, за да всяват смут и да създават объркване. Напротив, св. Йоан Богослов в Светия Дух вижда цялото. Той пише това, което пише, не за да всее ужас, а за да утеши и укрепи с това да каже цялата истина, без да скрие или да подмени нещо. И когато казва „Аз, Иоан, който съм и брат ваш, един неделен ден бях обзет от дух... и видях ново небе и нова земя” сякаш казва:  аз, вашият брат Йоан участвах в св. Литургия. Той внезапно вижда в литургичното време всичко, което е станало, става и ще се стане. Той не разкрасява греха. Той не отрича реалността на заблудата и присъствието на лукавия. Той познава „дълбините сатанински”, сатанинското усилие и дело и пише всички тези неща ясно, понеже знае къде свършват и на кого принадлежи окончателната победа. Всички ще воюват с Агнеца и Агнецът – закланият-  ще ги победи.

Така Откровението, най-страшната книга на Новия Завет с чудовищни появи на лукавия, болестите, бедствията и бедите, се оказва най-радостният, мелодичен и победен тропар, „новата песен” към „немощния” Агнец, закланият от създанието на света,  което е въплъщаването, откриването и предлагането на приношението; на Любовта, която е създала всичко, поддържа го и го направлява. „На Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков” (Йоан 5:13). Св. Йоан е смел, ясен и истински. Той е движен от Светия Дух. Може да не разбираш много неща, ако те са тъмни, труднотълкуваеми, ако се изричат символично, и затова отците не ги тълкуват буквално; но чрез всичко това той те убеждава, утешава и влива в теб вътрешен мир и увереност. Неговото слово е абсолютно и ясно. То не търпи междинни решения.

Той се държи благородно и не предлага съмнителни решения или  ефимерна утеха, които водят до окончателна присъда. Той не дразни, поразявайки „злите”, нито ласкае, печелейки „добрите”. Той дава възможност на всички да се движат свободно. Той има съзнанието, че служи и търси истината и затова пренася борбата в откритото пространство на свободата: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява” (Откр. 22:11). В тази свобода, която се дава наравно на всички, на праведни и неправедни, още съществува възможността за чистия да се очисти, защото има нечистота в себе си; и на нечистия и неправеден да се покае, да дойде в светлината, защото неговото истинско битие търси светлина, чистотата, а не нечистота и неправда.

Това е спасителното и рискованото - чрез свободата - възпитание, което се дава в Православието. То отменя лъжата, колкото и да струва това на човека. То зачерква въображаемата святост. Говори на всички с любов. Почита ги с това, като ги тласка към трудни пътища с лична борба. Прегръща ги, давайки им свобода. Държи ги до себе си, докато изглежда, че ги хвърля в морето на рисковано премеждие и самота. Всичко това става, защото то иска човекът да бъде спасен, а не да  бъде осакатен. Иска от него съзнателно да изгрее неговото скрито величие, което обобщава цялото. В това завършено литургическо тайнство на спасението, където „смъртта биде погълната с победа" (1 Кор. 15:54), човекът намира себе си и причината за съществуването на света. Откровението от св. Йоан е откриване на литургичния опит и пълнота. Св. Литургия на Православната Църква е отворен прозорец за откровението на истината, откъде вярващият разглежда времето, бидейки литургически концентрирано, а  света просветлен от божествената благодат.

Ако не ти се открие цялото литургично и по благодат, тогава не може да познаеш  отделното, макар и да мислиш, че то е пред очите ти и го държиш в ръцете си; не го познаваш, подценяваш го, клеветиш го, защото го отделяш от цялото. Ако погледнем за малко цялата история в светлината на литургичната истина, се успокояваме и виждаме, че съществува продължение и свръзка. Така човекът, който живее в Христос, знае на Кого принадлежи окончателната победа. Той не го дискутира, защото го живее.  Той не се запитва, нито е любопитен как ще се развият нещата, защото литургически дори това, което изглежда в риск, е завършено и притежава това, което бива очаквано. На Велики Петък изгрява зората на Възкресението. В Църквата животът е кръстно-възкресен, а  скръбта е радостотворяща. Истинската радост идва чрез кръста, а  изпитанията съжителстват в  тайната на нашето спасение заедно с ликуването, скръбта с утехата, както горчивите корени на живото дърво в тъмната почва съжителстват с клоните, цветовете и плодовете в светлината на слънцето и на живота.

Живеейки в този завършен живот на живоносното умъртвяване, на радостта, която се появява от плача на покаянието, вярващите са готови за това, което Бог допусне. Евангелието ясно увещава: не изследвайте предварително как или какво ще кажете, как ще се защитите, защото в онзи час ще ви бъде дадено слово и не вие, а Божият Дух ще бъде Този, Който ще говори.  Бидейки изпълнени с Божия Дух, мъчениците още в часа на мъчението – не след него – се намирали сред неизказаната радост на рая. Новомъчениците отивали на мъченията сякаш отиват на пиршество, както казва св. Никодим Светогорец. Понеже имали смелостта на победителя, на спасения и изпълнения със спасяващата благодат човек; преди, по време и след мъченичеството. Така вярващите живеят литургически това, което ясно се казва за Бога, че  „не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и дари Твоето бъдещо царство.”. Имаме и се храним от живота, храната и бъдещото Царство.  В св. Литургия, в Откровението  очакваните беди вече са настоящи и отминали, защото сме стигнали до края. Живеем в Христос, Който е Алфа и Омега. Облагодатеният вярващ човек не само познава началото и края, а има увереността на човек, който е „безначален и безкраен по благодат”...

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.