Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

12.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бъди християнин и към иноверния
Бъди християнин и към иноверния Е-мейл
Оценка на читателите: / 40
Слаба статияОтлична статия 
Написано от старец Порфирий Кавсокаливит   
Понеделник, 05 Август 2013 13:50

старец ПорфирийНай-добрата мисионерска дейност се осъществява чрез добрия ни пример, любовта ни и кротостта ни

Нека бъдем ревнители! Ревнител – или зилот – е този, който с цялата си душа обича Христос и в Негово име служи на човека. Любов към Бога и любов към ближния, това е неразделната двоица: свещена страст, копнеж, сълзи, умиление, но не умишлено, а от сърце!

Фанатизмът няма нищо общо с Христос. Бъди истински християнин. Тогава няма да пренебрегнеш никого, а твоята любов ще покрие всичко (срв. 1 Кор. 13:7). Бъди християнин и към иноверния. Това означава: уважавай го по един благороден начин независимо от неговата религия. Може да се погрижиш за мюсюлманина, когато има нужда, да разговаряте и да дружиш с него. Трябва да почиташ свобода на другия. Както Христос стои пред вратата и хлопа без да я отваря със сила, а очаква човешката душа сама да Го приеме, така и ние трябва да се отнасяме към всяка душа.

В мисионерските усилия трябва да се използва деликатен подход, за да могат другите души да приемат това, което им предлагаме – думи, книги – без да се противопоставят. И още нещо: малко думи. Думите звучат в ушите и много пъти изнервят хората. А молитвата и животът намират отзвук. Животът възхищава, възражда и преобразява, а думите остават безплодни. Най-добрата мисионерска дейност се осъществява чрез добрия ни пример, любовта ни и кротостта ни. Чуйте един пример за това!

Веднъж един свещеник отишъл да чуе лекция за образовани хора. На лекцията го завел негов братовчед. Лекторът казал много неща, разисквал някаква марксистка тема. Неговите слушатели били въодушевени и накрая му ръкопляскали. Но още докато бил на катедрата, видял свещеника и му казал:

- Както виждам, на нашата лекция присъства и един поп. Ако може, бих го помолил да ни каже нещо по темата от религиозна и философска гледна точка.

Той казал това с ирония и с намерение да унизи свещеника, като се надсмее над Църквата.

Свещеникът се изправил и казал:

- Какво да ти кажа, чедо мое? Не знам нищо по този въпрос, само съм чувал някои неща. Този и този мъдрец казва това и това на тази и тази страница, този и този казва това на тази и тази страница. Трети казва това и това на тази и тази страница. Четвърти... и т.н. Също така Моисей казва така на тази и тази страница, Исая казва това и това, след това Давид и Христос.

Той продължил, като цитирал думите на св. ап. Павел от това място: “Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?.. ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите...  та никоя плът да се не похвали пред Бога” (1 Кор. 1:20, 27, 29).

Лекторът-“мъдрец”, останал със затворена уста. Важното тук е, че свещеникът казал всичко това с кротост и без егоизъм.

Той бил владика от Цариградската Патриаршия.  Когато свършил, казал:

- Аз не знам нищо. Вие отсъдете кое е правилно.

Накрая лекторът засрамен казал:

- Много добре говори попът. Той опроверга  всичко, което ви казах.

Много важно нещо е образоваността и подготвеността, когато се свърже с благостта, с добротата, с любовта. Това важи за всички случаи. Говорете, когато сте подготвени по даден въпрос. Ако нямате съответните знания, говорете с вашия пример.

В дискусиите трябва да говорите с малко думи и така ще победите. Оставете този, който има различно мнение, да избухне, да говори, да говори... Нека той разбере, че си има работа с мирен и тих човек. Въздействате му чрез вашата доброта и молитва. След това му кажете няколко думи. Нищо няма да направите, ако говорете язвително, ако например му кажете “Това е лъжа!” – какво ще произлезе от това? Вие сте като овце между вълци (срв. Мат. 10:16). Какво трябва да правите? Външно трябва да бъдете хладнокръвни, но се молете в себе си. Бъдете подготвени и осведомени по проблематиката; говорете със смелост, но и със светост, с кротост и с молитва. За да правите това, трябва да станете свети.

Любовта е над всичко

Любовта към Христос няма граници. Това важи и за любовта към ближния. Тя трябва да се разпростира навсякъде, докрай земя и да обхваща всички хора. Аз исках да отида на Крит, в Матала, за да живея заедно с хипитата - разбира се, без греха, за да им покажа Христовата любов, та да видят нейното величие и как тя може да ги промени и преобрази. Любовта е над всичко. Ще ви го демонстрирам с един пример.

Един подвижник имал двама послушници.Той много се трудил, за да им принесе духовна полза и да ги направи добри. Но се безпокоял дали наистина напредват в духовния живот, дали вървят напред и дали са готови за Божието царство. Очаквал някакъв знак от Бога за това, но не получавал никакъв отговор. Един ден щяло да има бдение в църквата на друг скит, който се намирал на много часове път от техния скит. Трябвало да се върви пеша през пустинята. Той изпратил послушниците още от сутринта, за да стигнат рано и подготвят църквата, а той щял да отиде следобед. Послушниците изминали доста дълго разстояние, когато внезапно чули вик. И какво да видят – някакъв човек лежал тежко ранен и викал за помощ:

- Вземете ме, моля ви! – им казал. Тук е пустиня, никой не минава, кой ще ми помогне? Вие сте двама. Вдигнете ме и ме отведете до първото село!

- Не можем – отговорили му. - Бързаме за бдение. Имаме заповед да подготвим всичко, което е необходимо за бдението.

- Вземете ме, моля ви! Ако ме оставите, ще умра, ще ме изядат зверовете!

- Не може! Какво да направим, трябва да изпълним задължението си.

Те си отишли. Следобед старецът тръгнал за бдението. Минал по същия път. Стигнал до мястото, където бил раненият. Видял го, доближил се и му казал:

- Какво ти се е случило, човече Божий? Какво ти е? Откога си тук? Никой ли не те видя?

- Сутринта минаха двама монаси и ги помолих да ми помогнат, но бързаха да отидат на бдение.

- Аз ще те взема. Не се тревожи! – му казал старецът.

- Ти не можеш, възрастен си. Не можеш да ме вдигнеш; това е невъзможно!

- Не, ще те взема! Не мога да те оставя!

- Ама ти не можеш да ме вдигнеш!

- Ще се наведа, а ти се дръж за мене, и лека-полека ще те заведа до някое близко село. Малко днес, малко утре, но ще стигна.

Старецът едва го повдигнал и с голяма мъка започнал да върви по пясъка под тежестта на човешкото тяло. Потта течала от него като река, но той си мислел: “дори и три дена да ходя, ще стигна”.

Докато вървял през пустинята, започнал да усеща, че товарът, който носел, ставал все по-лек и по-лек и в един момент усетил, че сякаш нищо не носи. Тогава се обърнал назад, за да види какво става и с удивление видял, че носи на гърба си ангел. Ангелът му казал:

- Бог ме изпрати, за да ти съобщя, че двамата послушници не са достойни за царството Божие, защото нямат любов.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.