Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Любов към Бога и към ближния – неразделната двоица
Любов към Бога и към ближния – неразделната двоица Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от старец Порфирий Кавсокаливит   
Вторник, 23 Юли 2013 17:42

старец ПорфирийЛюбовта към ближния подхранва и усъвършенства любовта към Бога

Едно се иска в нашия живот – любов, служение на Христос и любов към нашите ближни. Всички трябва да бъдем едно, с Христос като Глава. Само така ще придобием благодатта, небето, вечния живот.

Любовта към ближния подхранва и усъвършенства любовта към Бога. Ние сме щастливи, когато тайнствено възлюбим всички хора. Тогава ще чувстваме, че всички ни обичат. Никой не може да стигне до Бога, ако не мине по пътя, който минава през хората. “Защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (1 Йоан 4:20). Нека обичаме, за всички да се жертваме несебично, без да търсим отплата. Когато действа така, човек постига равновесие. Любов, която търси отплата, е себична. Тя не е истинска, чиста и съвършена любов.

Обичайте и бъдете състрадателни към всички. “И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове” (1 Кор. 12:26-27). Ето това е Църквата – аз, ти и другият да чувстваме, че сме Христови членове, че сме едно. Самолюбието е егоизъм. Не трябва да искаме: “аз да съм правият, аз да отида в рая” – а към всички да чувстваме тази любов. Разбирате ли ме? В това се състои смирението.

Така, ако живеем в единство, ще бъдем блажени, ще живеем в рая. Всеки човек, всеки наш ближен е плът от нашата плът (срв. Еф. 5:30). Дали тогава мога да бъда равнодушен към моя ближен, дали мога да го огорча, дали мога да го мразя? Това е най-великата тайна на нашата Църква – всички да бъдем едно в Бога. Ако постъпваме така, ставаме Негови. Няма нищо по-хубаво от това единство. Това е Църквата. Това е Православието. Това е раят. Нека прочетем първосвещеническата молитва на Господ от Евангелието според Йоан. Обърнете внимание на тези стихове: “Да бъдат едно, както сме и Ние... да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно... И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно... за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде” (Йоан 17:11, 21-24).

Виждате ли? Той постоянно повтаря думата единство. Подчертава единството. Всички да бъдем едно, едно Тяло, чийто Глава е Христос; както Христос е едно с Отца и Духа. В това се крие най-голямата дълбочина на тайната на нашата Църква. Никоя друга религия не твърди нещо подобно. Никой не изисква това съкровено нещо, което Христос иска, а Той иска всички да бъдем едно с Него. В това се състои пълнотата: в единството, в любовта, която е любов към Христос. Там няма място за никакво разцепление, за никакъв страх. Няма ни смърт, ни дявол, ни ад; а само любов, радост, мир, служение на Бога. И ти можеш да стигнеш дотам, че да кажеш заедно със св. апостол Павел: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).

Много лесно можем да стигнем до това. Нужна е добра воля, а Бог е готов да дойде в нас. Той хлопа на вратата и всичко прави ново, както се казва в Откровението на св. евангелист Йоан (срв. Откр. 3:20; 21:5). Нашата мисъл се преобразява, освобождава се от злобата, става по-добра, по-свята и подвижна. Но ако не отворим на Този, Който хлопа, ако в нас няма това, което Той иска, ако не сме достойни за Него, тогава и Той няма да влезе в нас. А за да бъдем достойни за Него, трябва да умрем за стария човек, така че никога вече да не умираме. Тогава ще живеем в Христос, насадени в цялото Тяло на Църквата. Така Божията благодат ще дойде в нас. А щом дойде благодатта, тя ще ни даде всичко.

Веднъж на Света Гора видях нещо, което много ми хареса. В една лодка в морето монаси държаха в ръце различни свещени предмети. Всеки от тях произхождаше от различно място, но всички казваха: “Това е наше”, а никой не казваше: “Това е мое”

Нека даруваме несебично  нашата любов на всички

Любовта е над всичко. Това, което трябва да занимава нашето внимание, е любовта към другия човек, неговата душа. Това, което правим – молитва, съвет, наставление – нека го правим всичко с любов. Без любовта няма полза от молитвата, съветът влошава положението, наставлението вреди и унищожава другия, който усеща дали го обичаме или не го обичаме и реагира по съответния начин. Любов, любов, любов! Любовта към нашия брат ни подготвя да възлюбим по-силно Христос. Това не е ли хубаво?

Нека даруваме несебично нашата любов на всички без да гледаме тяхното отношение. Когато в нас дойде Божията благодат, повече няма да се интересуваме дали другите ни обичат, или не, дали с добро се обръщат към нас, или не. Ще чувстваме потребност да обичаме всички. Егоизъм е когато искаме всички да се обръщат към нас с добро. Нека не се притесняваме от обратната реакция! Нека оставим другите да казват това, което чувстват. Нека не просим любов.

Нашият стремеж трябва да е насочен към това да обичаме и да се молим за тях от цялата си душа. Тогава ще забележим, че всички ни обичат без да се стремим към това, без изобщо да сме просили тяхната любов. Те ще ни обичат свободно, искрено и от дълбочината на тяхното сърце без да сме ги изнудвали за това. Когато обичаме без да се стремим да ни обичат, всички ще се събират около нас като пчели. Това важи за всички нас.

Ако твоят брат те безпокои, изморява те, помисли си: сега ме боли моето око, моята ръка, моят крак; трябва да се погрижа за него с всичката си любов (срв. 1 Кор. 12:27). Но не трябва да мислим, че ще получим награда за нашите уж добри дела, нито пък, че ще бъдем наказани за злодеянията, които сме извършили. Стигаш до познание на истината, когато обичаш с Христовата любов. Тогава не искаш да те обичат. Ти обичаш, ти даряваш своята любов; това е правилното. От нас зависи дали ще се спасим. Бог иска нашето спасение. Така се казва в Свещеното Писание: “Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4).

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.