ПЦДОН

Начало Проповеди Завинаги с нас
Завинаги с нас Е-мейл
Оценка на читателите: / 19
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Александър Лашков   
Вторник, 07 Юни 2016 18:12
 
Възнесение
Възнесение Господне
 
Днешният Йерусалим естествено не е онзи град от вре­мето на Иисус Христос, но светите места в него и околно­стите му са същите, които помнят стъпките на Спасителя. Селото Витания, което някога е отстояло на три километра от Йерусалим, днес е в пределите на града. Тук е любима­та на Господа Елеонска (Маслинена) планина, която всъщ­ност е едно възвишение над Светия град. На върха на това възвишение, сред маслини и други дървета, се издига ху­бав храм, до който е и домът на Йерусалимския патриарх. Цялата градина около храма и патриаршията са обиколени със зидана ограда, върху която са написани думите на Божиите ангели: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небе­то, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Както знаем, това са думите, които ангелите изричат пред апостолите, докато последните из­пращат с очи благославящия ги, възнасящ се в небесата Христос. Светото Христово възнесение, което празнуваме днес, е станало именно тук, от това място на Елеонската планина.
 
След възкресението Си Христос не „отива” веднага на небето. Той остава с учениците си още четиридесет дни. Това за тях е било чудно, необикновено, особено благо­датно време. Св. Лука пише, че тогава Господ „им отво­рил ума да разбират Писанията” (Лука 24:45). За Своето служение и за изкупителната Си мисия Спасителят, както знаем, говорил пред учениците Си многократно и преди това. Но сега, на фона на всичко изживяно и претърпяно от Него, на фона на страданията, кръстната смърт и въз­кресение, думите на Христос и пророчествата от Св. Пи­сание добиват за тях нова сила, необикновена плътност и дълбок смисъл. През тези четиридесет дни Спасителят им дава да видят Царството Божие не като еднократен акт, а в перспективата на времето и пространството, като движе­ние, като процес, който ще се ражда и развива навсякъде по света и в душата на всеки отделен човек и няма да спре чак до Неговото идване (пришествие).

Тези благодатни дни са били нужни на учениците, за да могат да влязат в досег с прославения вече техен Учител. Всичко е изпълнено, те са станали свидетели и очевидци на всичко. Сърцата им са възрадвани, съзнанието – прос­ветлено, душите – възвисени; те са много, много по-близо до своя Учител и по ум, и по сърце, и особено по дух. Това им позволява да слушат своя Господ не като човеци земни, плътски, а като човеци духовни; позволява им, най-сетне, да влязат в живо и благодатно общение с Духа Христов. А това общение с Духа Христов им е особено нужно сега -именно то ще ги подготви за свидетелство и саможертва, за трудното апостолско служение.

Ние също сме Христови ученици. И за нас Христово­то слово и дело са път, истина и живот. И за нас Христо­вото учение е светлина, която прояснява дните и постъп­ките ни, усилията и намеренията ни. Дано и за нас тези радостни и благодатни дни от Възкресение до днешния празник да бъдат дни на още по-усърдно и дълбоко про­никване в смисъла и значението на спасителното дело на нашия Господ Иисус Христос. Дни, в които за сетен път, с цялата възможна яснота, дълбочина и пълнота, да разбе­рем, да почувстваме с цялото си същество, че страданията на Христос бяха за нас, за теб и за мен, че на кръста Той прикова нашите – твоите и моите грехове, твоята и моята злоба, алчност и лукавство; че гробът и смъртта бяха безсилни да Го задържат и Той възкръсна в сила и блясък за всички човеци и за всички векове.

Нека мислено да застанем на Елеонската планина. До­лавяте символичния смисъл на това наименование, нали? Елеонска (или маслинена), т.е. на милостта, на мира и благоволението. Да приемем благословението на нашия Господ и Спасител и да изпълним сърцата си с Неговата милост, с Неговия мир и с Неговата благост. И да се възрадваме с цяла душа, защото Той, възнасяйки се, остава за винаги с нас. Остава с всеки, който го търси, зове и обича.

„Радост от пребиваването завинаги с Господа – ето какво означава Възнесение – пише свещеник Александър Мен. – Иисус сега не е в Йерусалим, не е във Витлеем, не е в Назарет, не е на планината или в долината, в морето или в града, а – навсякъде… За това на всяко място на земята, по всяко време на деня и на нощта, ние винаги можем да Го призовем и Той ще бъде с нас. Той ще бъде наш Господ и ще чува зова на сърцата ни, защото Той е с нас през всич­ки дни до скончание века.” (17 май 2007 г.)

източник: alashkov.wordpress.com

Още статии от същия автор: тук 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.