Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

14.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Вярата е дело на сърцето
Вярата е дело на сърцето Е-мейл
Оценка на читателите: / 39
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Месогийски митрополит Николай   
Вторник, 04 Юни 2013 14:25

Николай МесогийскиПреди много години при мен дойде един младеж - студент. Нерешителен, но в същото време настойчиво търсещ човек, той заяви, че е невярващ, че много би искал да повярва, но не може. С години се е опитвал да намери Бога, но неуспешно.

Общението с професори и образовани хора не удовлетворило неговата жажда за най-сериозните неща. Той чул за мен и решил да сподели с мен своя екзистенциален проблем. Той ме помоли да му дам научно доказателство за съществуването на Бога.

- Разбираш ли от интеграли и уравнения? – попитах го аз.

- Не, за съжаление! – отговори той, - аз съм студент в хуманитарен факултет.

- Жалко, защото бих могъл да ти дам доказателство - казах му с усмивка.

Той се почувства обезоръжен и за кратко помълча.

- Слушай, - казах му – прости ми, че малко те подразних. Бог не е уравнение и математическо доказателство. Ако Той беше това, то всички образовани хора биха повярвали в Него. Но знай: Бог се познава по друг начин. Някога бил ли си на Света Гора? Срещал ли си през живота си истински подвижник?

- Не, отче, но мисля да посетя Атон, много съм слушал за това място! Ако кажете, ще отида още утре дори. Познавате ли някой образован светогорец, за да мога да се срещна с него?

- Избирай: искаш да видиш някой образован, който може да ти завърти главата или някой светец, който да те „събуди“?

- По-добре някой образован. От светците се плаша.

- Вярата е дело на сърцето. Опитай все пак да започнеш със святия човек. Как се казваш?

- Гавриил - отговори ми той.

Насочих го към един подвижник. Казах му как да стигне до него и му дадох нужните инструкции. Съставихме и план.

- Ще отидеш при него, - казах му аз, - и ще го питаш за същото, което пита и мен. Ще кажеш: „Аз съм невярващ, но искам да повярвам. Заради това ми е нужно доказателство за съществуването на Бога“.

- Страхувам се, притеснявам се... – говореше той.

- Защо се притесняваш и се страхуваш от святия човек и не се притесняваш и не се страхуваш от мен? – попитах го аз. - Просто отиди и му задай своя въпрос.

на Атон

След няколко дни Гавриил отишъл, намерил въпросния подвижник. Той разговарял на двора с някакви младежи. Срещу стареца чакали четирима човека, седнали на един пън. До тях срамежливо се настанил и Гавриил. Не минали повече от десет минути, когато старецът приключил беседата си с младежите.

- Как сте, деца? – попитал ги той. Всички ли си взехте локум? Пийнахте ли водица?

- Благодарим, геронда! – отговорили те с обичайната светска вежливост.

- Ела тук – повикал той Гавриил, като го отделил от другите, - аз ще донеса вода, а ти ще вземеш кутията с локум. И доближи се до мен, ще ти издам една тайна: „Ами да, има невярващи хора, но човек да носи име на ангел и да бъде невярващ?!.. Това ми се случва за пръв път през живота!“

Нашият приятел за малко да не получи инфаркт от изненада. Откъде старецът знае името му? Кой му е разказал за проблема? В края на краищата какво е искал старецът да му каже с всичко това?

- Отче, мога ли малко да поговоря с Вас? – това било единственото нещо, което той могъл да промълви като отговор.

- Виж, вече се смрачава, вземи локума и пийни малко водица. И иди да пренощуваш в близкия манастир.

- Отче, но аз искам да поговоря с Вас. Невъзможно ли е това?

- Какво има да си говорим с теб, мили мой? Защо си дошъл тук?

„При тези негови думи, аз внезапно почувствах как вдишвам с пълна гръд – разказваше той после, - сърцето ми се напълни с вяра, вътрешният ми свят се съгря, моите въпроси се разрешиха без каквито и да е рационални аргументи и разисквания, без какъвто и да е ясен отговор. От само себе си рухнаха всичко мои „ако“, „защо“, „може би“. И останаха само „как“ и „какво“ да правя от този момент нататък.“

Този отговор, който той не могъл да получи от образовани хора, му подари със своя деликатен съвет един свят човек, завършил едва четвърти клас. Светците са много разсъдителни. Оперират те така, че дори не го усещаш и не изпитваш болка. Правят ти трансплантация, без да отварят коремната кухина. Извеждат те на непристъпни върхове, без да използват стълбата на човешката логика. Те посяват в теб вяра, без да натоварват ума.

източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.