Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Неделя на самарянката
Неделя на самарянката Е-мейл
Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протопр. Александър Шмеман   
Събота, 13 Май 2017 18:36
самарянката

В четвъртата неделя след Пасха във всички църкви се чете онази глава от Евангелието на Йоан, в която е разказано за необичайния разговор на Христос с жената-самарянка. Според разказа на Евангелието, Христос спрял при един кладенец в околностите на град Сихар. Учениците му били отишли в града да купят храна. И ето към кладенеца се доближава една жена, за да си напълни вода. Христос ѝ казва: „дай ми да пия“. Започва беседа, по време на която жената Го пита: “Бащите ни са се покланяли в тази планина, а вие казвате, че мястото, където трябва да се извършва поклонението, се намира в Йерусалим?“.

Този въпрос се отнасял до многовековния спор между евреите и самаряните, които се отделили от правоверното юдейство. За евреите център на религията бил Йерусалим, за самаряните – тази планина в Самария. Както се вижда спорът се отнасял до външните, ритуалните предписания на религията. И в отговор на това Христос казва на жената: „Ще настане време, и настанало е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина, защото такива поклонници иска Отец за Себе Си. Бог е Дух и тези, които Му се покланят трябва да се покланят с дух и с истина.“

Вън от всякакво съмнение е, че за разбирането на християнството, тези стихове от Евангелието имат решаващо значение. Понеже в тях се състои, изразена е и е навеки възвестена истинската религиозна революция, революция в самото разбиране за религията; с нея действително започва християнството. С Дух и с Истина! До тогава и в продължение на векове, религията е била преди всичко предписание, закон, устав, при което цялата нейна действителност се е състояла просто в сляпото, безотговорно подчинение на това предписание. "На тази планина, в Йерусалим, не тук, а там, не така, а иначе.." – хиляди подобни предписания били издигнати по пътя към Бога, а човекът се ограждал с безпокойство, страх, мъчително търсене, сам си правел клетката, в която всичко било ясно и точно определено и не се изисквало нищо, освен точното изпълнение. И ето, с една дума всичко това било зачеркнато и отхвърлено. Не на тази планина и не в Йерусалим, а с Дух и с Истина. И това означава – не със страх и слепота, не с боязън от мъченията, а със знание и свобода, със свободен избор, със синовна любов. В центъра, в самото сърце на религията е поставена Истината. Не закона, не подчинението, не предписанието, а Истината. „Ще познаете Истината, - казва Христос, - и Истината ще ви направи свободни.“ В центъра на религията, в самото ѝ сърце, е поставено търсенето. „Търсете и ще намерите“. Не успокоението, а жаждата: „блажени гладните и жадните за правда“. Не робството, а свободата; „Аз не ви наричам роби, понеже робът не знае, какво прави господарят му.“ Не изпълнение на правила, а любов: „Милост искам, а не жертви“; „нова заповед ви давам, да любите един другиго“.

Да, разбира се, в историята на християнството хората често са забравяли тези думи на Христос за Духа и Истината и се завръщали към религията на страха и обредността, към споровете за Планината и Йерусалим. И отвън християнството доста често може да се види просто като закон, като някакво предписание. Но трябва да се съди не по външната страна, не по паденията и извращенията, а по вътрешното вдъхновение. Трябва да се съди по тези, които сериозно и до край са възприели тези думи на Христос за Духа и Истината и са направили целия си живот един непрекъснат полет на любовта и свободата, радостта и одухотворението. Колкото и да са паденията в историята му, християнството не е зачеркнало тези думи от Евангелието и, следователно, по тях то съди и самото себе си.

Още по-трагично е това, че в своята слепота, ненавистта към религията, антирелигиозната пропаганда мълчи за тези думи, сякаш те никога не са били произнасяни, и за да е по-лесна разправата с нея, отъждествява религията с нещо външно, със суеверието, със страха. Но когато говорим за християнството, това означава винаги и на първо място да говорим за Христос, за учението Му, за Евангелието. Евангелието разказва за това, как хората предпочели своето си – своите убеждения, идеологията, закона – а не „Духа и Истината“, как не устояли в този призив към освобождение. Истинският смисъл на Евангелието е в това, че то е разказ за отхвърлянето от хората на Този, Който ги призовал да живеят с Дух и с Истина. И затова в Евангелието се съдържа обяснението на тази ненавист към Христа, която продължава и до ден днешен и кара хората да лъжат, да клеветят и да мълчат. Защото и днес християнството е страшно за всяка идеология само с това „с Дух и  Истина“. Тези думи са вечно предизвикателство към всеки идол, бил той религиозен или идеологически. И докато не се изтрият тези думи от самата дълбочина на човешката памет, човечеството няма да приеме до самия си край някакво учение, което го поробва на материята, като го превръща просто в някакъв винт от безличния процес, служител или работник на безличния колектив. И ето защо всички последователи на тези идеологии само си придават вид, че се борят с религията като суеверие. Не - като суеверие, закон и робство, религията дори им е нужна. Понеже тя служи като доказателство за тяхното учение. Повече от всичко на света те се страхуват, някой да не узнае за истинския смисъл на религията, за тези потресаващи, освобождаващи думи на Христа: „с Дух и с Истина!“

Силата днес е на страната войнстващото безбожие. Религията вече почти шестдесет години е със затворена уста. Но именно това доказва силата на религията. Това е причината, поради която са ѝ затворили устата – в глъбината си тя съхранява учението за Духа и Истината, за това, че без Дух и Истина човек не може да живее, за това, че Духът и Истината са по-силни от всичко на света. Разговорът, започнат тогава, в знойния следобед при кладенеца, продължава – защото човек никога не спира да пита, търси, да жадува и да узнава отново и отново, че тази жажда, това търсене, този духовен глад не се утолява с нищо друго освен с Бога, Който е Дух и Свобода, Любов и Свобода, вечен Живот и пълнота на всичко.

източник: shmeman.ru, превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.