ПЦДОН

Църквата - общност на Светия Дух Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф.д-р Здравко Пено   
общност на Светия Дух

Важна роля в развитието на православната еклисиология винаги е имало и преживяването на Църквата като общност на Светия Дух. Това разбиране се корени в Новия Завет най-вече заради благодатното действие на Светия Дух, Който действа от началото върху въплътената Божия икономйя през целия живот на Христос на земята до Възнесението и Петдесетница, и особено след тези велики събития. Църквата е общност на Светия Дух (срв. 2 Кор. 13:13), както е изтъкнал и апостол Павел, и тя се проявява като общност на светиите, които участват по благодат в едното Тяло Христово.

Единство в свободата и различието

Преживяването на Църквата като общност на Светия Дух предполага вярата, че в нея се осъществява неолитното и неразделно единство на всички нейни членове. Това единство на вярващите се осъществява в свободата и различието. Единството на верните в свободата има за изходна предпоставка взаимното проникване и никога подчиняване, защото подчиняването означава смърт за съборността и единството на нейните членове, докато взаимното проникване в Светия Дух оживотворява всеки дар. Като осъществява единството на всички в свободата, Светият Дух прави възможно в Църквата светът да съществува по свободен начин, отвъд законите на тлението и греха. Този начин на съществуване е предусловието за това светът да стане Тяло Христово, т. е. Христос. Единството в различието означава, че в Църквата Светият Дух дава на вярващите различни дарове, като ги прави едно Тяло Христово: Има различни дарби, ала Духът е един... едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание..., едному - вяра..., другиму - дарби за лекуване..., едному - чудодействия..., другиму - пророчество, едному — да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска (1 Кор. 12:4-11). Като изхожда от това апостолско учение св. Ириней Лионски посочва взаимната свързаност на Църквата и Светия Дух и казва: ״Където е Църквата Христова, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е и Църквата, и всяка благодат"[1].

Взаимното проникване на даровете

Църквата е общност на Светия Дух, когато в нея се осъществява пълното единство на благодатните дарове (= харизми). Това единство е същностно, когато съществува пълното взаимно проникване на даровете, така че един дар изцяло съществува в другия. Това означава, че Църквата съществува в пълнота и ненакърнена във всеки дар така, както Църквата е в пълнота и ненакърнена във всички дарове. Това въобще не означава, че един човек може да бъде носител на всички дарове, тъй като този Човек може да бъде и е Христос, в Чието Тяло вярващите като Негови членове стават благодатни носители на даровете на Светия Дух.

Чрез Духа Божий Господ Христос отново се въплъщава във всеки вярващ, защото след Кръщението като тайнство на въплъщаването на Христос в живота на вярващите трябва да се съхрани онтологичната връзка с Тялото Христово. Това би било възможно, ако Христос не се въплъщаваше отново чрез благодатното действие на Светия Дух в светите тайнства във всеки вярващ член.

Литургията — събитие на общението

Благодатното действие на Светия Дух като Дух на общността се проявява преди всичко в Евхаристията. Светият Дух се призовава и действа от начало до края в Литургията, като я прави събитие на общението. Затова свидетелстват и думите от молитвата на епиклезата, в която служещият се моли: ״нас, всички, които от един хляб и от една чаша се причастяваме...". Без общението на Светия Дух християнският живот би се свел само до психологическото преживяване на един човек, независим от другите членове на Църквата, а и от епископа като предстоятел и обединител на евхаристийното събрание. В такъв случай причастяването би било стремеж да се осъществи единствено общение само с Христос, но не и с ближните. Литургията обаче е дело на Светия Дух и събира вярващите около епископа, който в името на Христос предстоятелства евхаристийното събрание, за да стане общността Тяло Христово. Литургията е събрание на всичките или на многото в Единия — Христос, а не събитие, в което се установява само връзката по вертикала на индивида с Бога. Само с помощта на благодатното действие на Светия Дух може да се преживее библейската истина, че пътят към Бога неизбежно минава през ближния.

Заради подценяването на ролята на Светия Дух в живота на Църквата Евхаристията постепенно започнала да се преживява не като събитие на общението, а като средство за спасение. Върху това е акцентирал още св. Игнатий Богоносец, който е обяснил, че Евхаристията — лекарството за безсмъртие, както той я нарича — не е просто нещо, което се дава на вярващите с лъжичка, тъй като тя предполага общността на светците в Единствено Светия, в Христос[2]. Това означава, че Евхаристията изобщо не бива да се разглежда само като участие в нещо ״свято", а като участие в Единствено Светия. Затова на светата Евхаристия не трябва да се гледа като на средство на благодатта, а в нея трябва да се вижда и да се преживее Господ Христос, Който чрез общението със Себе Си посредством Светия Дух спасява всички верни и целия свят.


[1] Св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 3, 24,1, PG 7, 966 С.

[2] Св. Игнатий Антиохийски, Послание до филаделфийци, 4, ΕΠΕ 1994, 4,124, и Послание до магнезиици, 6,1,184.

 

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.