ПЦДОН

Начало Катехизис Светият Дух - Господа Животворящия Светият Дух - Господ Животворящия
Светият Дух - Господ Животворящия Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф. д-р Здравко Пено   
 
Свети Дух
 
Православното богословие за Светия Дух е всъщност тълкувание на Свещеното Писание, преживявано в благодатния духовен опит на Църквата. Всичко, което Бог върши в Стария Завет, прави го чрез Сина и чрез благодатното действие на Светия Дух. Писателите на Новия Завет са преживели и описали Светия Дух като вечен (срв. Евр. 9:14). Същият Дух Светий, Който е дал на апостолите сила да проповядват Евангелието, е бил даден на Авраам чрез вярата (срв. Гал. 3:14) и е вдъхновявал пророците на Стария завет (срв. 1 Петр. 1:10-12)[1]. Апостолите са вършили различни чудеса със силата на Светия Дух, чрез която Той се потвърждава като Бог. Тези действия на Светия Дух са били основа на вярата на първите християни в Неговата божественост.

Вярата в божествеността на Светия Дух заедно с вярата в Бог Отец и Бог Син има за основа изповядването на Троицата. Тази вяра са изразили отците на Църквата на Първия вселенски събор в Никея и са я потвърдили на Втория събор в Константинопол, така че днес изповядваме Светия Дух, Господа Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.

Светостта на Светия Дух

Потребността от по-подробен анализ на вярата в Свегия Дух е била породена от учението на еретиците духоборци, които са смятали Светия Дух не за Бог, а за същество по-нисше и по-малко от Отца и в крайна сметка — за творение. Като се позовават на Свещеното Писание и църковния опит светите отци са подчертали, че Светият Дух е Бог, защото Бог е дух (Йоан. 4:24). По думите на св. Василий Велики светостта на Светия Дух е свойство на Неговата природа, което Той не получава отвън, както я получава творението[2].

Богословието на източните църковни отци за Светия Дух не оставя място за римокатолическото учение за Filioque главно заради изповядването на единоначалието (монархията) на Бог Отец. Това учение не може да се приеме, защото с него в съществуването на Бога се въвеждат две начала и две причини, т. е. двубожие[3], а с това — и политеизъм. Св. Василий Велики казва, че като изповядваме Сина и Духа от Един Отец, ние оставаме при монархията (= монотеизма)[4].

Когато говори за божествеността на Светия Дух, св. Василий се позовава на думите на Христос, записани в Евангелието според Йоан. Личното свойство на Светия Дух е изхождането от Отца и именно защото изхожда от Отца, Светият Дух не е творение. Той не произхожда от Отца чрез раждане, както Синът, а чрез изхождане, и начинът на Неговото съществуване остава неизказан. Синът е Образ (Икона) на Отца и в Него виждаме Отца (Който е видял Мене, видял е ОтцаЙоан. 14:9), а Светият Дух по думите на св. Йоан Дамаскин е неизменен Образ (Икона) на Сина, от Когото се различава по ипостасното свойство на изхождането[5]. Като тълкува защо Светият Дух е естествен Образ (Икона) на Сина св. Йоан Дамаскин подчертава, че Светият Дух открива на човеците Сина. Това се вижда във всяко изповядване на Христос като Богочовек, защото това изповядване става само в Светия Дух[6].

Не можем да се покланяме на Сина, освен в Светия Дух, и не можем да призовем Отца, Който дарува осиновление, освен чрез Духа. Така, както не вярва в Отца онзи, който не вярва в Сина, така не вярва в Сина и онзи, който не вярва в Духа. Тази истина се потвърждава от думите на Христос: Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни (Йоан. 1:18), и нито Отца познава някой, освен Синът (Мат. 11:27), както и от думите на апостол Павел: никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3). Светият Дух показва в Себе Си славата на Единородния Син и дава на истинските поклонници познание за Отца.

Равнoчестие на Светия Дух с Отца и Сина

За равночестието на Светия Дух с Отца и Сина говори Господ Иисус Христос, когато изпраща Своите ученици да отидат и да научат всички народи, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух. В своето съчинение За Светия Дух св. Василий Велики казва: ״Така както вярваме в Отца и Сина и Светия Дух, така и се кръщаваме в името на Отца и Сина и Светия Дух"[7]. Св. Григорий Богослов казва: ״Ако не трябва да се покланяме на Духа, как тогава Той ме обожава в Кръщението? Ако трябва да му се покланяме, защо тогава да не Го обожествяваме? Ако пък Го обожествяваме, как така не е Бог?"[8].

Светият Дух се нарича Дух Христов, защото Му е свойствен по природа. Затова, ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов (Рим. 8:9). Той е Духът на истината, тъй като въвежда във всяка истина (Йоан. 16:13) и едновременно с това е Дух на премъдрост, Който в Своето величие открива Христос — Божия сила и Божия премъдрост (1 Кор. 1:24). Светият Дух се нарича Утешител, защото в Него се отобразява благостта на Онзи, Който Го е пратил (срв. Йоан. 14:16). И както Синът е прославен от Отца, Който казва: и прославих, и пак ще прославя (Йоан. 12:28), така се прославя и Духът чрез общението с Отца и Сина. За това свидетелства Сам Господ Христос, когато казва: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците (Мат. 12:31)[9].

Светият Дух — Господ Животворящия

Светият Дух е Господ Животворящия, Бог животодавец, Който дава живот на всичко, което съществува и което е приведено от небитие в битие. Той е сътворил света заедно с Отца и Сина (Дух Божий се носеше над водата — Бит. 1:2). Той е действал и преди възникването на видимия свят, при сътворяването на ангелските сили, давайки им святост, която те не са имали по природа[10]. Светият Дух присъства и при сътворяването на човека. Диханието за живот, което Бог е вдъхнал на Адам, не беше някаква ״душа", а Светият и Животворящ Дух[11], по думите на св. Атанасий Велики. Светият Дух е Дух на живота, с Него живее всяко творение, както е казал псалмопевецът Давид: пратиш духа Си — създават се (Пс. 103:30).

Светият Дух води всичко към съвършенство, като изпълва всичко със Своята сила и благодат. В него участват само достойните и то не всички в еднаква степен, а според вярата, която имат. Светият Дух присъства във всяко битие, което е възприемчиво за Неговите енергии[12]. Вярващата душа приема благодатта на Светия Дух не като се приближава към Него в пространството, защото не можеш да се приближиш с тяло до Безтелесния, а като се отдалечава от страстите. Когато душата се очисти от страстите и приеме изначалната царствена красота, тогава е възприемчива за благодатта на Светия Дух[13].

В Господ Христос цялото човечество получава възможност да приеме Светия Дух, тъй като Той като Бог първо е приел и след това е и възкресил цялата човешка природа, а с нея и природата на целия свят. Именно чрез Възкресението Светият Дух освобождава човешката природа на Христос от закона на смъртта, като едновременно с това Го прави извор на даровете на безсмъртието за цялото човечество. Тази истина е изказал св. Атанасий Велики с думите: ״Логосът е приел тяло да бихме приели и ние Светия Дух. Бог е станал носител на тялото да би могъл човекът да стане носител на Духа"[14]

Присъствието на Светия Дух в света

За многобройните начини на присъствие на Светия Дух в света свидетелства св. Максим Изповедник: ״Светият Дух присъства във всички, защото всичко поддържа, за всичко промисля и кара семената на природата да прорастат. Той присъства у онези, които се подчиняват на закона, който ги предупреждава при нарушаването на заповедта и просветлява относно обещанията, явени в Христос... Но като даруващ мъдрост (Той) въобще не съществува в нито едни от споменатите, а само в онези, които са се подготвили и с благочестив живот са станали достойни за божественото вселяване (на Светия Дух). Защото всеки, който не изпълнява Божията воля, макар и да е вярващ, има неразумно сърце..."[15].

В Църквата всичко е под знака на божественото действие на Светия Дух. Като получават от Него животворяща благодат като баня на новия живот, вярващите в Църквата го прославят заедно с Отца и Сина. В Светия Дух те приемат всеки дар от Бог Отец и стават участници в нетварния живот на Пресвета Троица. Така в опита на Църквата Светият Дух се преживява като Дух на Твореца, Който в началото ни е сътворил, Който ни ражда отново чрез Кръщението и Който в Църквата чрез Евхаристията ни дава сила да усвоим плодовете на Христовото Възкресение и да станем участници във вечния живот.


[1] Hinson, D. Theology of the Old Testament. TEF, London, 1976, 6 (18-41).

[2] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 9, 48, ΕΠΕ 1974, 10, 410.

[3] ״Онзи, който въвежда две начала, проповядва два бога". — Вж. св. Василий Велики, Беседа против савелианите, Арий и аномеите, 24, 4, PG 31, 605 С. Като критикува учението за Filioque, св. Симеон казва: ״Не е възможно едно и също да има начало от две". — Вж. св. Симеон Солунски, Беседа против всички ереси, 32, PG 155,157 В.

[4] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 18, 45, ΕΠΕ 1974, 10, 400.

[5] Св. Йоан Дамаскин, Три слова в защита на светите икони, 3,17, PG 94,1340 В. Вж. Τσελεγγίδης, Δ. Εικονολογικές μελέτες. Θεσσαλονίκη, 2003,33.

[6] Св. Йоан Дамаскин, Три слова в защита на светите икони, 3, 17, PG 94, 1340 АВ.

[7] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 27, 67, PG 32,193.

[8] Св. Григорий Богослов, Слово 31., или Богословско слово 5. — За Сее- тия Дух, 28, ΕΠΕ 1976, 4, 244.

[9] Св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори, 189, ΕΠΕ 1992, 14 А', 260: ״Всичко онова, в което някой съгрешава спрямо човеците, има много мотиви (= причини) за опрощаване — защото някой, като греши спрямо (един) човек, а на друг човек върши добро, той чрез природата, в която е съгрешил, чрез нея се и оправдава, а хулата срещу Духа, която е неверието и която няма друг повод за опрощение, освен това някой да стане вярващ поради това, че на този, който завърши живота (си) в неверие, не може да му се прости греха на неверието и безбожието — нито тук, нито в бъдещия (век)."

[10] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 16, 38, ΕΠΕ 1974, 10, 378.

[11] Флоровски, Г. Источни оци IV века. Хиландар, 1997, 38. [Вж. на бълг. език във: Флоровски, Г. Източните отци от IV в. (превод от рус. Сл. Янакиева, Ст. Велчева). С., 1998, 368 с. — Бел. ред.]

 

[12] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 9, 22, ΕΠΕ 1974, 10, 336-338.

[13] Пак там, 9, 23, 338.

[14] Св. Максим Изповедник, Различни глави, 1, 73, ΕΠΕ 1995,15 Δ', 56.

[15] Св. Василий Велики, За Светия Дух, 16, 39, ΕΠΕ 1974,10, 384-386.

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.