ПЦДОН

Начало Катехизис Църква и Евхаристия Евхаристията - вечната Тайна вечеря
Евхаристията - вечната Тайна вечеря Е-мейл
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф.д-р Здравко Пено   
Четвъртък, 09 Април 2015 07:29
 
тайната вечеря

Църквата и светата Евхаристия

Христос и след Своето Възнесение присъства в Църквата чрез Светия Дух в Евхаристията, която от най-ранни времена се схваща именно като събитие на присъствието на Христос на земята до Неговото Второ пришествие. С извършването на Евхаристията в Църквата непрестанно и винаги отново се потвърждават думите, които Господ е казал при Своето възнесение на небето: и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).

Евхаристията представя същността на Вечния завет на Бога с хората, установен на Тайната вечеря. Тогава Господ Христос е взел хляб, благословил го е, преломил го е и е дал на Своите ученици, като им е казал: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28).


Евхаристията — вечната Тайна вечеря

Църквата като общност на верните, събрани в Христос, най-пълно се проявява в Евхаристията като тайнството на Царството Божие и на Христовото присъствие на земята. Предусловие за Евхаристията е събранието на верните около Христос, а нейната цел е идването на Божието царство, което става достъпно за верните в същата тази Евхаристия. Именно затова светата Литургия започва с думите: ״Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух". Така Евхаристията продължава проповедта на Господ Христос, която е започнал с думите: времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието (Марк. 1:15).

Според св. Теодор Студит светата Евхаристия съдържа цялото Домостроителство на спасението. Евхаристията обаче не е повторение на събитията от живота на Христос, защото това е невъзможно. В нея мистично продължава Тайната вечеря, която Господ Христос приготвя за Своите ученици, и това е същата онази Трапеза, която Господ тайнствено е приготвил в Царството Божие. В този век Трапезата е отворена за всички поколения вярващи, които създават неразделното единство на Тялото Христово, което е Църквата. Затова на православните икони Тайната вечеря се изобразява така, че половината трапеза заемат апостолите, а останалото място е предназначено за всички, които ще пристъпят към причастие до Второто пришествие. Тогава на Трапезата ще седнат всички, отзовали се на призива на Царския Син (срв. Мат. 22:2-14).

Евхаристията предполага обожението на човешката природа, като Христос принася и приема: принася по мярката на единството с човешката природа и приема по мярката на единството с Отца. Оттук всичко, което човекът внася в Евхаристията — независимо дали става дума за неговата природа, или за даровете — става Тяло Христово. В Евхаристията се освещават всички, а на първо място, този, който предстоятелства евхаристийното събрание и принася светата Евхаристия на Бога. Всички, които участват в Причастието, стават свети, защото тяхната святост извира от светостта на Господ Христос, Който е Единствено Светият.

Тъждественост на Църквата и Евхаристията

За Евхаристията като централно събитие в живота на Църквата и за отъждествява нето на Евхаристията с Църквата се говори на много места в Свещеното Писание и в съчиненията на светите отци. Новозаветните писания, особено Евангелието според Йоан и посланията на апостол Павел, са вдъхновени от евхаристийното преживяване на общението на Бога с човека и на отношението на човека сьс света. Едно от местата, в които апостол Павел изрично говори за тъждествеността на Църквата и Евхаристията, е текстът от Първото послание до Коринтяни, където той критикува тамошните християни, че на събранията не ядат Господнята вечеря, а всеки яде своята вечеря: Но тъй като се събирате заедно, това не значи, че ядете Господнята вечеря; защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а други се опива. Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немощни? (1 Кор. 11:20-22). Събирането на верните според апостол Павел следователно е оправдано, само ако има евхаристиен характер, а презрението към евхаристийното събрание е презрение към самата Божия Църква.

Колко значима е Евхаристията за живота на Църквата се вижда и в това, че въпреки гоненията първите християни са се стремели на всяка цена да се събират на евхаристийните събрания. И св. Игнатий Богоносец на път за Рим, където пострадал мъченически за вярата, съветвал християните във Филаделфия да се събират на една Евхаристия: ״Стремете се да участвате в една Евхаристия, защото едно е тялото на нашия Господ Иисус Христос и една е чашата за съединение с Неговата кръв". Учението на св. Игнатий, че основата на Църквата е светата Евхаристия, са следвали и всички останали свети отци, които в своите писания също подчертават, че това е централното тайнство на Църквата, ״мястото" на истинското преобразяване на човека и света, където единствено може да се осъществи пълното общение с Бога.

Евхаристията — принасяне на сътворения свят на Бога

В Евхаристията светът изпълнява своето истинско предназначение, преобразявайки се в нея и ставайки Тяло Христово, т. е. Църква. Светът е сътворен, за да бъде принесен на Бога, и в историята това принасяне се извършва по най-съвършен начин в Литургията, когато свещеникът изрича думите: ״Твоите от Твоето на Тебе принасяме за всички и заради всичко". В Евхаристията хлябът и виното чрез действието на Светия Дух стават Тяло и Кръв Христови и човешкият род в Христос като Новия Адам успява да изпълни онова, което не е изпълнил в първия Адам, който е трябвало да осъществи непрестанното общение между сътворения свят и несътворения Бог.

Принасянето на сътворения свят на Бога може да се изпълни само в Христос като Син Божий, Който е станал Човек, за да постигне най-тясно единство с човешката природа. Хората отново, в Евхаристията се обожават и охристовяват и като стават Синове Божии по благодат, намират в Христос непресъхващ извор на живота, защото Той е Животът (срв. Йоан. 14:6) и Хлябът на живота, Който слиза от небето, та които ядат от Него да не умират (срв. Йоан. 6:50). Действително в Евхаристията ״Христос храни хора на верните, който е около Него, защото единствено в това тайнство ние сме тяло от Неговото тяло и кост от Неговите кости".

Осъщественото отношение с Бога в Евхаристията предполага непрестанното благодарене на Бога за всичко, което Той е извършил за нас. Такова значение има и гръцкият глагол ευχαριστώ ('благодаря'), от който е изведено съществителното име ״евхаристия". Благодарим на Бога затова, че е сътворил този свят, че го е привел от небитие в битие и че му е дал възможност в общението с Него да придобие вечно съществуване.

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.