Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

15.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Прот. Андрей Лоргус: Църквата е лечебница на духа, а не на психиката
Прот. Андрей Лоргус: Църквата е лечебница на духа, а не на психиката Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Петък, 05 Април 2013 13:25

alorgusИзкушени от цивилизацията жителите на съвременните градове днес все по-често прибягват към решения на своите различни личностни, семейни и професионални проблеми към специалисти – психолози. За това, как се градят отношенията между психолога и неговите подопечни, а също и за своя опит при осмислянето на психологическите проблеми от гледна точка на християнския мироглед ни разказва ректорът на Московския Институт по християнска психология -  протоиерей Андрей Лоргус.

- Отец Андрей, възможно ли е съвместяването на грижата за душевното благополучие и стремежът към следване на Христовите заповеди? Като ни помагат да се излекуваме от проблемите, психолозите правят живота ни доста по-комфортен. Говори се, че психологическите познания правят човека по-щастлив...

- В психологията като цяло, и в частност в християнската психология, няма такива задачи. Също не можем и да лекуваме. Психологията не е лечебно изкуство. Дори бих казал, че терминът „лекувам” тук е неуместен.

Психологът може да помогне на своя клиент да преодолее семейни, личностни или професионални проблеми. Освен това психологът може да помогне да се справим с крайните състояния. Но да му се постави цел да направи човека щастлив – не! А и самите хора не ходят при психолога заради щастието. Няма такива търсения.

Християнската психология – направлението, с което аз се занимавам – се основава на представата за достойнството на човешката личност и неизчерпаемите ресурси на тази личност, на която Господ Бог е дал толкова много, че човек не може да го изчерпи през целия си живот. Християнската психология изхожда от това, че човек може да реши всички свои проблеми за сметка на тези свои вътрешни ресурси. След това ще кажа, че той е способен на подвиг, способен е да преодолее много тежки обстоятелства в живота за сметка на онова, с което Господ го е надарил. Ако на човек е нужна допълнителна помощ от Бога, той задължително ще я получи. Човекът не е детерминиран социално или биологически, той е свободен и може да реши своите задачи. Той може да се развива.

- Но ето и други направления в психологията се стремят да използват вътрешните резерви на човека за решаването на проблемите му. В какво тогава се отличава православният психолог от обикновения психолог? Правилно ли е едно подобно разграничение въобще?

- Християнската психология гледа на човека като на създадена от Бога личност. В традиционната психологическа наука, оставена ни още от съветско време, човекът се разглежда преди всичко като биологично същество, или в най-добрия случай като социално. Преработените идеи на Фойербах станаха символ на съветската наука и говореха за зависимостта на човека от социално-историческите обстоятелства. Човекът е свободна личност, създадена по образ и подобие Божии. Тази духовна същност превъзхожда и биологическата, и социалната детерминация.

- Способна ли е психологията да помогне при справянето с проблемите на духовния живот?

- Безусловно психологията помага и в решаването на духовните задачи, но само помага. Човек решава своите духовни задачи сам и с помощта на своя духовник. А с чисто религиозни проблеми психологията въобще не се занимава.

- Според Вашия опит – има ли вярващият човек по-малко психологически проблеми от невярващия?

- Не, не по-малко, а понякога и повече, понеже християнството не опростява живота, а по-скоро го усложнява. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Йоан. 16:33) – казва Христос. На вярващия човек му е по-трудно да живее в света и това се отразява както на семейните взаимоотношения, така и в училище, на работа.

- Отличават ли се психологическите проблеми на православните хора от проблемите на всички останали?

- Не, психологическият портрет тук е същия, какъвто е и в нашето общество като цяло. Трябва да отчетем факта, че традициите на църковния живот през съветско време бяха унищожени и се върнахме към вярата не толкова отдавна.

Това могат да бъдат страхове, комплекси, навици или зависимости – алкохолизъм, наркомания, компютърна зависимост. На второ място са семейните проблеми, например отношенията между съпрузите, родителите, децата. След това са отношенията с колегите, деловите партньори, приятелите. Това са тези три категории, които отразяват 90% от случаите, при които хората се обръщат към психолога.

Друг е въпросът, че у вярващите хора има ресурс: вярата, любовта към Бога, тайнствата. Когато човек не знае нищо за тези неща, тогава на психолога му е много трудно да работи с него. Освен това вярващите хора притежават по-големи духовни сили. Това може да се каже не за всички, но за доста голяма част от тях.

Църквата е лечебница, но лечебница на духа, а не на психиката. При това е много важно, че вярващият човек знае къде се намира лечебницата и отива там съзнателно.

Често при мен идват хора, които виждат в мен не само психолога, но и свещеника. Понякога ние заедно обмисляме как да подходим към изповедта, към очакването на своето преображение, за което просим в молитвата.

От друга страна (и с този проблем се сблъскват както психолозите, така и свещениците) много често хората очакват някакво вълшебно средство, лесно избавление. И когато клиентът разбере от психолога, че няма да има вълшебство, а ще има продължителна напрегната духовна работа, че той трябва да се промени, в него изниква въпросът: да продължа или просто така да си замина? Ако той остане и продължи да работи, той открива за себе си много нови неща. Но за съжаление има хора, които не са готови да се променят.

- А на Вас като практикуващ психолог вярата помага ли Ви?

- Разбира се, че вярата ми помага. Аз чувствам Божията помощ. Така в своята пастирска работа чувствам и това, че благодарение на заниманието ми с психологията аз мога да придобия някакви допълнителни знания. Те помагат да виждаш различните ситуации от нови ъгли, а също така да се решат и собствените проблеми.

- А дали човек е способен сам на себе си да бъде психолог?

- Ако нещо се случи и ми е нужна помощ, аз самият не се притеснявам да се обърна към психолог. Това е дори в някаква степен задължителна процедура. Всички практикуващи психолози имат свой „супервайзор”. И слава  Богу, аз имам забележителни колеги, които ми помагат.

А що се касае до известния проблем „обущар без обувки”, то много неща се определят от тези научни и духовни направления, с които се занимавам. Изучаването на християнската психология и християнската антропология много помага. Православието открива красотата и величието на човека. Самата среща с тези качества прилива сили, дава остро преживяване и желание да си съпричастен и да помогнеш на човека, нещо да му откриеш, да споделиш с него опит. Всяка среща дава нова надежда: дори с човек, който балансира на границата на болката, или с клинично болен, или с такъв, който е преживял нещастие. И в най-печалните обстоятелства се откриват прекрасни черти. А понякога виждаш силата на духа у другия човек и сам се учиш от  него. Ние сме длъжни да се научим да разбираме и да оценяваме прекрасното в човека. Да видиш това, е най-голямото преимущество както за психолога, така и за свещеника, който ежедневно се среща с хора на изповед, беседва с тях, извършва треби. Разбира се, свещеникът често се среща и с греха, и със слабостите, но той вижда и силата у човека.

- Казахте, че едни от най-разпространените проблеми са семейните. Не влиза ли в конфликт християнското разбиране за семейството като малка църква със съвременната практика, където хората създават своите семейства върху съвършено различни от този идеал начала?

- Трябва да отбележим, че за последните 30-40 години в света на семейната психология се наложи разбирането за това, че без традиционните ценности, без изграждането на традиционни отношения вътре в семейството е невъзможно да се решат личностните проблеми на човека. За това пишат и Берт Хелингер, и Анна Шутценбергер, която в частност изследва въпроса за отношението към по-възрастните поколения.

Съвременните психолози споменават все по-често Петата Божия заповед, в това число и като предписание за своите клиенти. Дори далечният от християнската психология метод на психоанализата говори за това, че е нужно да се почитат родителите и тази почит се оказва най-благотворното средство. Ако на човек му се отдаде да реши проблема с отношението си към майка си и баща си, то след това той ще реши проблемите си с децата си или съпругата си. Не рядко се случва така, че съвременните младежи, както мъже, така и жени, не могат да изградят отношения с противоположния пол и да създадат семейство заради отсъствието на взаимно разбирателство със собствените си родители.

Традиционните ценности са вече световна тенденция, но не всички психолози го признават. В крайна сметка, от тези области на практическата психология, които са ни близки, приоритет на традиционните ценности дават екзистенциалистите, хуманистите и дори, както вече казах – поклонниците на Фройд. Силно е и другото крило на психологията, което може да се охарактеризира като феминистично и „антисемейно”. Не си струва да се учудваме, когато се сблъскаме с психолози, които говорят, че семейният образ на личността е вече отживелица и личността трябва да се развива свободно.

- Допустимо ли е религиозният човек да се обръща към такива психолози?

- Това зависи от нивото на квалификация на психолога. Към което и направление той да се придържа в своите научни търсения, ако е истински професионалист, той няма да навреди на пациента и няма да налага своето мнение. Друг е въпросът, че ако преди всичко лекарят и болният не си подхождат, то те не могат да работят заедно.

Например, неетично е и е невъзможно да съветваш човек да се разведе със съпругата си, ако пациентът не приема този път по един категоричен начин. Следователно, той заедно с психолога ще потърсят друг метод за изход от тази трудна ситуация. Или дори ако психологът е атеист и не вярва, че абортът е убийство, той ще запази мнението си за себе си и няма да даде съвет да се прекъсне бременността, като в такъв случай винаги ще остави право на избор на пациента. Ценностите на човека, на клиента, не подлежат на обсъждане.

- Струва ли си да се сменя психолога, ако възникне неразбирателство или нещо не ни устройва във възникналите с него взаимоотношения?

Сериозна работа не може да се върши без добър личен контакт с психолога. Не става въпрос за симпатия и антипатия, а именно за възможността и желанието за сътрудничество. Не е задължително да има пълно съгласие в житейските възгледи, или по отношение на Църквата, или спрямо някои богословски въпроси. Тези неща не се и обсъждат по правило. Но емоционалният контакт трябва да се установи.

- С какви проблеми преди всичко се сблъскват хората, които искат да създадат православно семейство?

- Един от най-честите, може да се каже – христоматийни проблеми, е опитът да се построят взаимоотношенията върху основата на примитивното разбиране за „домостроителство”, т.е. върху някакви устойчиви средновековни митове. И когато тези опити стигнат до задънена улица, а те неминуемо ще свършат там, тогава започва бягането по медици и свещеници с въпроса - „Защо не можем да построим едно нормално православно семейство?”. Ако съпрузите са открити за диалог и може да им се обясни, че главното в семейството е любовта, то тогава те ще почнат да се стараят да намерят в себе си тази любов и вече да действат така, както тя им подсказва. Уви, за мнозина в наше време основа на брака е сметката. Сметките биват най-различни, и чисто материалните се срещат със сигурност. Но понеже и желанието за удобство или за избор на партньор по принципна на притежаваните от него определен набор от качества от (например, „хубаво е да е православен” или „най-важното е, той да се хареса на семейството и да е от нашето обкръжение”) – това също е своеобразна психологическа сметка. Длъжен съм да констатирам, че доста бракове в православните среди се сключват не по любов, а по такива сметки – и в това е истинската беда.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

забележка: прот. Андрей Лоргус беше гост на Седмицата на православната книга във Варна през м. септември 2012 г. и изнесе доклад на тема „Образът Божий и личността на човека”

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.