ПЦДОН

Начало Катехизис Прародителския грях Последици от прародителския грях
Последици от прародителския грях Е-мейл
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
Написано от проф. д-р Здравко Пено   
 
Според Преданието на отците на Църквата, което св. Максим Изповедник обобщено изразява, грехът е преди всичко ״отчуждение на човека от Бога, от другите хора и от самия себе си"[1]. Според тези думи последиците от прародителския грях са отделянето на човека и света от Бога, взаимната борба и враждебност между разумните и неразумните (безсловесните) същества, както и вътрешното разделение на разумните същества. С падението на прародителите в греха целият сътворен свят изведнъж се е оказал заобиколен от небитието, а природата е останала извън богоустановения начин на съществуване, който Бог е определил за света при сътворението.
 
Отчуждението от Бога — причина на всяко отчуждение

Най-голямата опасност за човешкото съществуване е отчуждението от Бога, защото то е причина на всеки друг вид отчуждение. Св. Ириней Лионски казва, че ״общението с Бога е живот и любов и наследяване на Неговите блага, и както отделянето от светлината е мрак, така и отделянето от Бога е смърт"[2].

Поради прародителския грях е променено не само първоначалното отношение между човека и Бога, но е нарушено и отношението на човека и творението, което го обкръжава. След падението се е установила враждебността между човека и природата — човекът се оказал чужденец в света, а светът станал негостоприемен и земята раждала тръне и бодили (Бит. 3:18). За да оцелее, човекът е трябвало да се бори с природата. В борбата той е бил по-често победен, отколкото победител, и с времето започнал да обожествява природата и да абсолютизира нейните сили. Така се появило идолопоклонството (= идиолатрията) и в своето безочие човеците са заменили Твореца с творението, за което говори апостол Павел (срв. Рим. 1:23).

С прародителския грях едната единна човешка природа се разделила ״на много части"[3], а в човека се появило раздвоение, така че душата и тялото, които до дотогава били хармонични части на неговото битие, стигнали до несъгласие. Като говори за последиците от падението св. Максим Изповедник подчертава, че то е довело до подчиняване духа на тялото, точно както е забелязал божественият апостол: Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? (Рим. 7:24). Цялото човечество се разделило на две групи: едни, които служат па плътските желания, и други, които вървят по духовния път: Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух — за духовно. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване — живот и мир (Рим. 8:5-6).

Последиците от прародителския грях се откриват и във връзка с раждането, т. е. размножаването на човешката природа. След престъплението вече не съществува свобода от тленния начин на раждане, тъй като раждането се предхожда от страстното желание (удоволствие, грц. ήδόνη). Доколкото страстното желание е волеви акт, то е грях и като такова не принадлежи към непорочните страсти (грц. αδιάβλητα πάθη)[4] — глад, жажда, умора и др. Съгрешавайки, нашите прародители са се озовали в омагьосания кръг на страха от смъртта, на страстта за удоволствие и на смъртта. Всеки човек, който следва Адам, се стреми да поддържа живота, като търси убежище в страстта на удоволствието. Притиснат от страха от смъртта, той все повече и повече остава в подчинение на закона на тази страст[5].

Поробеност от тлението и смъртта

След прародителския грях всички хора се ״заченати в беззаконие, попадайки под осъждането на праотеца (Адам)"[6]. С думите, отправени към Ева, с болки ще раждаш (Бит. 3:16), Бог е посочил последиците от нейния погрешен избор — настъпилото ״беззаконие", т. е. че е започнал да действа ״законът на тлението"[7], така че всички хора се зачеват в беззаконие и се раждат в грях. Това обаче не означава, че ״прародителският грях се наследява като лична вина, а като трагично състояние на поробеност от смъртта и нейните последици"[8]. С други думи — не се наследява прародителският грях, а неговите последици. Никой не е и не може да бъде отговорен за грях, който е вече извършен и за последиците от чужд грях. И в Библията, в книга Второзаконие е записано: Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказвани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях (Втор. 24:16).

Потомците на Адам наследяват същата тленна и смъртна природа на Адам и Ева, а не тяхната вина, както е вярвал западният богослов Августин. Тежестта и отговорността за греха ״пада винаги върху греха на волята, т. е. върху онова действие, което човекът извършва свободно"[9], защото поробеността от страстите се намира ״в неестественото (παρά φύσιν) настройване на нашата воля"[10]. Според учението на св. Максим ״грехът е личен акт и наследствената вина е невъзможна"[11]. Това означава, че според библейското и светоотеческото учение грехът винаги е свързан с личността, а не с природата. Св. Фотий отива по-далече, като казва, че вярата в греха на природата е ерес[12].

Загуба на представата за истината

От всичко, казано досега, е ясно, че прародителският грях е довел до това, че човекът е изгубил представата за истината и за истинския живот. Той е нарекъл това, което е смъртно и преходно, живот и нетленно. Човекът е влязъл в кръга на лъжливия живот, заменяйки живота със смъртта. Излизането от лабиринта на тлението и смъртта е възможно чрез връщането към живия Бог. Христовото Евангелие благовести, че коренът на истинския живот е Господ Иисус Христос, Новият Адам, ״Отец на бъдещия век и Началник на бъдещия живот"[13], а събитието, ог което извира този живот, е Христовото Възкресение, чрез което смъртта е победена.

Често пъти погрешно се смята, че падението на Адам е причинило смъртта, т. е. че и човекът, и природата са наказани със смърт. По този начин тълкува греха западният богослов Августин[14]. Приемането на тази позиция обаче води до заключението, че светът преди престъплението е бил безсмъртен. Православните отци тълкуват греха на първите хора по различен начин, защото е различен и подходът към проблема за смъртта и спасението. Те подчертават, че поради прародителския грях природата не е станала, а е останала смъртна. Св. Максим казва, че смъртта не е нещо, което е дошло отвън, а е съществувала в самата природа и преди прегрешението на Адам и Ева, като с падението само се е проявила[15]. С престъпничеството на Адам в човешката природа е влязъл грехът, а не смъртта, тъй като природата е смъртна, защото е сътворена от нищо. Като тварна природата на първите хора е била смъртна, но смъртта в тях никога нямаше да бъде действена, т. е. те никога не биха умрели, ако не бяха съгрешили. Последицата от греха на първите хора е невъзможността да се преодолее смъртта като биологичен факт. Природата в самото начало е изгубила възможността да бъде безсмъртна по благодат и вместо склонността към битието и вечното съществуване е проявила склонност към тлението, смъртта и небитието.

Грехът — личен акт

Първият Адам е съгрешил, а Вторият е дошъл да изкупи греховете; първият е смъртен, а Вторият — безсмъртен: Първият е човек от пръст, земен; а вторият човек е Господ от небето (1 Кор. 15:47). Между Адам и неговите потомци съществува единство в смъртта[16] така, както съществува общение в живота между Възкръсналия Христос и онези, които са кръстени (срв. 1 Кор. 15:22). Кръщението като събитие на обновеното единство на човека с Христос не е ограничено само до опрощаването на греховете и ако неговият смисъл би бил само в това, то би бил оправдан въпросът на Теодорит Кирски: ״Защо кръщаваме младенците, когато още не са вкусили грях"[17]?* Църквата кръщава децата не заради опрощаването на техните неизвършени грехове, а за да им даде нов и безсмъртен живот, който техните смъртни родители не могат да им дадат, заключава отец Йоан Майендорф[18]**.

Причини за присъствието на смъртта в света

Но откъде и защо смъртта все още действа в човешкия род? Бог допуска действието на смъртта, която, макар да има вид на зло, става благотворна за човешкия род[19]. Той допуска смъртта да унищожи този безблагодатен живот, за да не стане неговото болестно състояние вечно, като, по думите на св. Григорий Богослов, в подходящо време би се осъществило неговото ново сътворяване[20]. Апостол Павел пише за това ново сътворяване като говори на коринтяните за бъдещото възкресение на мъртвите: Сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие — възкръсва в слава; сее се в немощ — възкръсва в сила; сее се тяло душевно — възкръсва тяло духовно (1 Кор. 15:42-44).

 

* Вж. съчинението на св. Теодорит Кирски Αιρετικής κακομυθίας έπι- τομή, 5:18. — Бел. ред.

** В изданието на български език четем: ״Така Църквата кръщава децата не за ״опрощение" на все още несъществуващите им грехове, а за да им даде нов и безсмъртен живот, който смъртните им родители не могат да им предадат". — Вж. Йоан Майендорф. Византийско богословие. С., 1995, с. 186. - Бел. ред.



[1] Св. Максим Изповедник, Коментар към съчиненията на Дионисий Ареопагит, PG 4,144-145.

 

[2] Св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 5, 27, 2, PG 1196 В.

 

[3] Св. Максим Изповедник, Писмо 27., PG 620 С.

[4] Βλετση, Ατ. То προπατορικο αμαρτημα (στη Θεολογία Μάξιμου το Ομολογητου). Θεσσαλονίκη, 1995,328-329.

 

[5] Вж. св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 21, PG 90, 316 В.

 

[6] Вж. св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори, А, 3, PG 90, 788 В.

[7] Вж. св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 61, ΕΠΕ 1992, 14 Γ', 222.

 

[8] Ματσούκας, N. To πρόβλημα τοΰ κακού. ΕΕΘΣ 20, Θεσσαλονίκη, 1976,148.

[9] Βλετση, Ατ. Το προπατορικο αμαρτημα (στη θεολογία Μάξιμου το Ομολογητου). Θεσσαλονίκη, 1995, 330.

[10] Св. Максим Изповедник, Коментар на различни трудни места в съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, PG 91, 1044 А. Вж. Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, 59, PG 90, 604 С.

 

[11] Св. Максим Изповедник, Кратко изяснение на Господнята молитва, PG 90, 905. Вж. св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Послание до Римляни, 10, PG 60,474.

 

[12] Св. Фотий, патриарх на Константинопол, Библиотека II В. L., R. Henry, Paris, 1960,177.


[13] Св. Григорий Палама, Беседа 54., 10, ΕΠΕ 1986, И, 360.

[14] Аврелий Августин, За благодатта Христова и за прародителския грях, 2, 30, 34, PL 44, 402.

[15] Св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещеното Писание до Таласий, PG 90, 256 В. Вж. Μιντιτς, I. То Μυστήριον της Εκκλησίας. 'Αθήναι, 1989,91.

[16] Това е така, защото първосъздаденият (Адам) съществува в нас по необходимост и с наследството си стига до края (на човешкия род), заради това заедно с Адам умираме всички, а смъртта е властвала до изпълнението на Закона и до идването на Христос св. Василий Велики, За Светия Дух, 14, 31, ΕΠΕ 1974,10,358-360.


[17] Теодорит Кирски, За Кръщението, PG 83, 512 АВ.

[18] Маjендорф, Ц. Византиjско богословље Крагуjевац, 1989, 180. [на бълг. език в: Майендорф, Й. Византийско богословие (исторически насоки и догматически теми), С., 1995,186. — Бел. ред.]


[19] ״Бог е допуснал човекът да умре, за да не остане безсмъртен в греха". Вж. св. Ириней Лионски, Изобличение и опровержение на лъжливото знание, 3, 23, 6, PC 7, 964. По подобен начин говори и св. Теофил Антиохийски: ״Бог е предложил на човека голямо благодеяние, като не го е оставил в грях во веки веков". Вж. св. Теофил Антиохийски, Към Автолик, 2,26, ΕΠΕ 1986,2,412.

 

[20] Св. Григорий Богослов, Слово 18. — Надгробно слово за баща си в присъствието на св. Василий, 42, PG 35,1041 А.

 

Из "Основи на православната вяра (Катихизис)", Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. "Синтагма", Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

 

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.