Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Интервюта О. Георги Капсанис: Колкото по-близо сме до Христос, толкова по-близки ставаме помежду си (II част)
О. Георги Капсанис: Колкото по-близо сме до Христос, толкова по-близки ставаме помежду си (II част) ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 25 Февруари 2013 10:09

продължение на интервюто с игумена на светогорския манастир Григориу

Какво трябва да знае и да направи човек, за да може съзнателно да каже на другия: „ти си моят живот, от тук нататък ще живея само за тебе“? Тоест, по какъв начин става това?

Със смирение и с молитва. Колкото напредваме в смирението и в молитвата, толкова повече усещаме другия човек като Божи дар. Това е голямо нещо. В брака съпрузите трябва да чувстват един друг като Божи дар в своя живот.

Как може човек да види другия като Божи дар, когато той му създава толкова проблеми в живота?

Проблемите може да ги има, но те ни помагат в подвига на търпението и смирението. Трябва да имаме добри помисли спрямо тях, за да ги претворим от негативни в позитивни. Ние обичаме другия човек такъв, какъвто е -  въпреки недостатъците, които ги има, и въпреки трудностите, които ни създава - за да бъдем и той, и аз такива, каквито ни обича Бог.

Дали влюбеният обича истински или преживява емоция, или екстаз на някоя негова страст?

Еросът е Божи дар. Божи дар е, но заради грехопадението, трябва да се преобрази. Понеже еросът сам по себе си, без да се преобрази в измеренията на Църквата, на Божието Царство, може да бъде и страшно вреден. Виждаме двама влюбени, как единият убива другия или как се самоубиват и т.н. Понеже човекът е паднал, може да преживее ероса по един много болен и смъртоносен начин. Заради това и еросът и всичко друго трябва да влезе в Църквата, за да се освети. Църквата освещава ероса с институцията на брака.

В някои предавания, дори по държавната телевизия, професори по психология и други обществени фактори дават съвети за секса в брака. Там се казват неща, които предизвикват психологически удар върху децата по отношение авторитета на бащата и на професора по телевизията, но и поставят самия баща в една безизходна ситуация. Схващането, което е популярно по отношение на проблема е, да не реагираме изобщо. Правилно ли е това?

Не, тук трябва да протестирате и да кажете и на други хора да пращат писма и телеграми на министрите и на компетентните хора. Защото, ако има реакция, тогава онези ще се замислят. Обаче, ако християните пасивно приемат толкова неприемливи неща, тогава и онези стават по-дръзки.

Често пъти, някой хомосексуалист или някой подобен на него, се жалва по телевизията заради обиди спрямо личността му. Нима тези страсти образуват личност?

Вижте, това са болести, както знаете. Болести и грехове. Обаче ние, въпреки всичко, посрещаме хората с грижа и любов, но грехът и страстта, която носят, е нормално да ги осъждаме. Никога не осъждаме човека, а осъждаме страстите. И блудният със своите си страсти бил син, не престанал да бъде син. Разбира се, бил блуден, но бил син!  Така че и тези хора в своето падение, в своята слабост, не са изцяло останали без връзка с Бога, а ние трябва да се молим, Бог да ги просветли, за да се изцелят от своите страсти.

Как успяват, ако въобще успяват, еретици или номинални православни християни да имат нормални семейства и да живеят мирно и щастливо?

Не знам дали това може да съществува вън от Църквата и без Христос. Но казахме, че хората и в своето падение са Божии чеда, и може, дори и да нямат истинската вяра, все пак да правят и нещо добро, но това добро не ги спасява. Може в едно семейство хората да нямат психологически или други проблеми, но това не ги води към спасение. По-добре е едно семейство, което има някои проблеми и където хората се смиряват и вървят към спасение, отколкото едно семейство, което според всички е, така да кажем, обществено безукорно, но където хората изгубват Бога, понеже в „безукорното семейство“ се увеличава техния егоизъм и техния егоцентризъм.

Дали алтруизмът, взаимното уважение и взаимното отдаване могат сами по себе си да спасят брака и семейството и да го направят щастливо?

Сами по себе си, ако Бог не ги облагодати – не. За нас православните християни, добродетелите са дарове на Светия Дух, а Неговите плодове са: любовта, радостта, мира, дълготърпението, добротата, вярата, кротостта, въздържанието; срещу такива няма закон.

По какъв начин жената става помощник на мъжа?

Жената става помощник на мъжа и мъжът на жената, доколкото и двамата имат за своя цел спасението си.

Какво означава жената да се бои от мъжа?

Това означава дълбока почит. Като казваме със страх Божи, не го разбираме като робски страх, така и като се каже "жената да се бои от мъжа", означава тя да почита мъжа. Но св. Козма Етолийски казва, че и мъжът трябва да бъде послушен на жената, ако тя не го кара да прави неща противоположни на Божията воля. Знаете, смирението у мъжа много помага на жената. Ако мъжът няма смирение, тогава жената реагира егоистично и не иска да приеме властта му.

Отче, дали мъжът има някакво първенство? И ако има, то тогава с каква цел?

Има първенството на жертвата и смиреномъдрието. Ние силните сме длъжни да носим слабостите на немощните и да не угаждаме на себе си.

Мнозина, и то образовани хора може би от страх от брака и от правните последствия на един развод, предпочитат да живеят заедно с или без извънбрачни деца. Как оценявате това явление?

И това е в рамките на този дух, който споменахме, където хората, понеже не се обичат истински един другиго, не искат единият да поеме отговорностите на другия. Любов означава да поемеш отговорността на другия, а я поемаш не с безотговорни отношения, които не те обвързват с нищо (извънбрачни отношения), а я поемаш с едно отношение, в което има отговорност. Всеки, който реши да встъпи в брак, поема отговорността за другия човек и вярва, че бракът му ще трае цял живот. Да, това е любов.

Дали младите от нашата епоха имат съзнание за сериозността на брака и за тяхната отговорност към семейството?

Разложението на обществото ни е всеобщо. Не е само при младите, но и при по-възрастните. Тук виждаме хора, които са в брак тридесет години, а се развеждат за някакви дреболии, напускат децата и развалят семействата. Така, че отговорността не е само у младите, но и при по-възрастните, у всички нас. Всички сме виновни, всички имаме нужда да се върнем към Църковните начала и най-накрая да разберем, че без смирение, без молитва и светотайнствен живот не е лесно да се запази брака. Мнозина идват след десет години и ми казват, че са решили да се развеждат. Питам ги: „Въобще изповядвали ли сте се през тези десет години? Не. Ходите ли на Църква? Не. Причастявате ли се? Не. Молите ли се? Не. „ Е, без Христос как ще се запази семейството? Не е ли така? Светото Писание казва :  „ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешникът...“ Значи ако с Христос и с борбата на християнина е трудно да победим егоизма си за да имаме щастливо семейство, тогава колко по-трудно ще е, ако въобще не се борим. Затова аз не виждам при младите по-голяма слабост отколкото при възрастните. Младите имат и смекчаващи вината обстоятелства, понеже нямат икономически възможности. Днес с тази безработица горките деца имат много повече проблеми и се сблъскват с много трудности, понеже нямат предпоставките, нямат къща където да живеят, нито пари за да поддържат семейство, а това е много важно. Тук всички ние носим отговорност: трябва да помагаме на младите да заформят християнски семейства. Трябва да се поинтересуваме за проблема на безработицата. Мисля, че е важно нещо, държавата и Църквата да се поинтересуват всяка новопостъпила в брак двойка да има собствено жилище и да може да живее човешки. Как ще живеят младите днес, как да оформят семейства като нямат пари да си платят високите наеми, сметките и много други разходи, като нямат никаква работа, или имат работа, но вземат заплата, която не им достига за нищо?    

Дали независимостта на брачните двойки от семействата на родителите и по-широкото семейство не предизвиква проблеми в брака?

Тук е нужна от страна на всички, и на родителите и на младите двойки една любов - нито по-старите да се опитват да влияят на младите и да не създават препятствия в съпружеския живот на децата си, но и по-младите да имат почит към по-старите, разбира се, запазвайки тяхната семейна независимост. Двама млади съпрузи трябва да развият техния си живот. Другите не бива да се месят и да им развалят живота. От друга страна пък, младите трябва да знаят че всяко добро, което имат, са приели от родителите си и да им указват нужната почит, да показват любов, грижа и т.н., но винаги да държат дома си в такова състояние, че никой да не може да им навреди.

Дали съпрузите, чийто брак е в дълбока криза, приемат съвети или смятат, че самите те правилно се изправят срещу проблемите си?

Зависи от смирението, което имат и от това, каква любов имат спрямо Бог. Лично, аз съм срещал достатъчно случаи, където съпрузите са били разведени от десетки години. Впоследствие разбрали грешката си, видяли че не е трябвало да се развеждат и се събрали наново. Това е добър знак. Така се спасява семейството. Да се молим това да се случи с всички, които са се развели, но не са встъпили в брак с друга личност. Затова, добре е някои, които са се развели заради някое изкушение да не бързат да установяват друга връзка и да встъпват в брак, за да могат като премине изкушението след една две години да се съединат наново.

Какво трябва да правят съпрузите, за техните различни и противоположни мнения да не предизвикват сблъсъци, а да изграждат правилни мнения и любов?

Някой трябва да отстъпва и със смирението си да помага на другия и той да се смири.

Дали може би единия от съпрузите трябва да контролира действията на другия? Ако това е правилно, тогава как някой може да осъществи такъв контрол без да обижда, а да проявява любов?

Сега аз какво да кажа, нямам опит в тези неща. Доколкото има смирение, и това, което ще му кажеш за негово изправяне, обаче с голяма любов и с големо смирение, тогава няма да се обиди. Обаче ако разбереш че се обижда, тогава по-добре да не казваш нищо. Моли се.

Каква е психологията на жената, която се докарва според модата, за да се хареса на другите или на себе си и така харчи голяма част от семейните доходи?

Това си е в природата на женското въобще, а в случая в природата на жената. Това една жена може да го преодолее, само когато напредва в духовния живот и се укроти в рамките на скромността и достойнството. Обаче когато една жена не живее духовен живот, тогава тя изкарва на показ не нейната душевна красота, а тялото си, за да привлече интереса на мъжете. Разбира се, това е нещо егоистично, всъщност това е опит за едно егоистично рекламиране на нейната болна вътрешност и за това нещо е нужна духовна терапия. От друга страна пък и ние гледаме на това с някаква симпатия, особено при младите момичета, които не могат да си намерят съпруг и се обличат така с цел да намерят някое момче, за да се омъжат. Към това нещо трябва да гледаме с разбиране, не че така трябва да бъде, не - не трябва. Обаче за съжаление момичетата, които изтъкват тялото си, вероятно инстинктивно, не с такава мисъл, не с такова намерение, накрая страдат от това, че карат и другите да гледат на тях като на тела. Впоследствие като се омъжат, е нормално  техният брак да няма духовни основи. Има телесни основи, които са много крехки. И така бракът се разваля, защото този, който поради телесни причини е избрал някоя девойка, по-късно, ако види друга, която поради телесни причини му е много по-интересна, ще зареже първата и ще отиде при втората.

Има разведени брачни двойки, които въпреки че твърдят, че не се мразят един други даже имат и взаимна почит, все пак нямат смелостта или не искат да се съединят наново. Дали това, което казват е истина или са в заблуда?

Може да е истина, но това не е достатъчно. Взаимната почит трябва да се допълни с напълно взаимно приемане. Почитта, разбира се, е някакво положително положение спрямо другия, но това не е цялостно приемане. Така, че трябва изцяло да приемат другия, което означава наново да се съединят.

Някои разведени или в брак, въпреки че се отвращават един от друг, все пак твърдят, че обичат децата си. Дали може да е истина едно такова твърдение или бидейки в заблуда, те не обичат и децата си?

Може да обичат децата си, но тая обич не ги спасява, ако не се обичат помежду си. Св. Иоан Златоуст казва, че съпрузите трябва да обичат съпругите си повече от децата си. Трябва да им казват: „Не гледай че сега имаме деца, аз не ги обичам повече от тебе. Първо обичам теб, а после децата. Ти си незаменима в живота ми, ти за мен си всичко“. И така жените да не се оплакват ,че „ето сега имаме деца и моят съпруг ме забрави и обича повече децата“. За същото трябва да внимава и съпругът.

Ако разведените съпрузи наново се съединят, тогава какво трябва да правят, за да живеят мирно, в приятелство и възлюбени? Дали може би един такъв опит не е утопия?

Въобще не е утопия, защото имаме много примери на хора, които са се съединили наново и вторият период от брачния им живот е много по-възвишен от първия. Периодът, през който са прекарали разделени, ги е накарал да разберат каква нужда имат един от друг, колко незаменим е единия за другия и че единия към другия трябва да се отнася със смирени, за да се запази брака. Така че може и да е за добро. Нещо отрицателно да излезе на добро, и въобще не е утопия, защото с Божията благодат всичко става.

Кои са практическите стъпки които съпрузите трябва да направят ако искат:

1) да се освободят от караниците и завистта помежду си;

2) да прости добрия прелюбодеянието на другия и да спасят брака;

3) ако са се развели наново да се примирят и да се съединят?

Стъпките са към Христос. Колкото вървим по-близо до Христос, толкова ставаме по-близки помежду си. Колкото повече се отдалечаваме от Христос, толкова повече се отдалечаваме едни от други.

Мнозина твърдят,  че ако духовникът е женен, дава съвети според това как той живее с презвитерата си, а ако е безбрачен, тогава не знае нищо за семейството, и затова избягва да изповядва. Какво ще им кажете на такива? И как можем да преценим дали един духовник е добър или не?

Дървото по плодовете се познава. Ако духовниците имат Божията благодат, било то брачни или безбрачни, тогава ще дават съвети от Бога. Затова трябва да намираме благочестиви духовници, които имат духовен опит и страх Божи. Като ги намерим ще им бъдем послушни.

Какво е вяра, а какво логика и как функционират?

Вярата е отдаване на Бог. Нашият живот да отдадем на Бог. Логиката е един дар Божи, който е полезен, помага ни във всекидневния живот, но не може  от само себе си, без Божията благодат и просветление да реши екзистенциалните ни проблеми. Тука е грешката, която много хора правят на днешно време. Мислят си, че с разума си ще познаят Бог и ще се приближат до Него, ще си живеят щастливо живота и т.н. Но всичко това е една голяма заблуда, понеже светилото на нашия разум осветява два метра около нас, както казва Киркегор, но не осветява небесното. Небесното го познаваме чрез вярата и чрез приемането на Бог, който ни се разкрива.

Ако не бива да действаме според волята си заради Божията воля и заради нашето спасение, как можем да постигнем това като не познаваме Христос, нито разбираме Неговите благодеяния, нито усещаме нуждата от нашето спасение, а само желаем телесното?

В такъв случай нищо не става. Ако желаем телесното, тогава нищо не става. Човекът трябва да насочи всички душевни сили към Бог, и разума, и волята, и чувствата си. Целият човек да функционира в посока Бог. Насочеността към Бог трябва да бъде посока на целия човек. Волята може да се упражнява заедно с чувствата и с разума. Целият човек трябва да пази любовта и послушанието си към Бог. С ума си да мислим за Бог, със сърцето да обичаме Бог, с волята си да търсим Бог. Когато имаме Бог като център, а не нашето "аз", тогава Христос съединява тези три сили на душата ни и тогава не сме разпокъсани. Когато човек едно мисли с ума си, друго иска с волята, трето обича с чувството си тогава е разпокъсан. Христос обединява и вътрешния човек, т.е. трите части на душата.

Каква е разликата между вярата в Бог, и доверието в Божия Промисъл?

Същото е. Ако вярваш в Бог, тогава имаш доверие и в Божия Промисъл.

I част: тук

превод: Сосипатор Пиров и Мартин Димитров, източник: preminportal.com.mk

интервюто е дадено за книгата  Ο Γαμος, (Брак - бел. прев.) на Константинос Евтимиу

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.