ПЦДОН

Начало Интервюта О. Георги Капсанис: Колкото по-близо сме до Христос, толкова по-близки ставаме помежду си (I част)
О. Георги Капсанис: Колкото по-близо сме до Христос, толкова по-близки ставаме помежду си (I част) ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Събота, 23 Февруари 2013 11:42

Интервю с архим. Георги Капсанис, игумен светогорския манастир Григориу

Геронда, изглежда, че човекът няма любов, а има само намерение за любов. Ако това е истина, тогава към какво трябва да се насочат неговите опити да заобича истински?
 
Човекът има благодатта от Бога да обича, но този дар го притежава като потенциал. Дарът трябва да стане действителен. За да премине от потенциал в действителност, всеки от нас трябва да се освободи от себелюбието, което е болна егоцентрична любов към самите себе си. Св. отци казват, че никой не може да бъде боголюбив и човеколюбив, ако е себелюбив. Следователно, цялата борба се състои в това - да се освободим от нашето себелюбие, а това не може да се случи без значителни подвизи и молитва и без Божията благодат. Светците са надминали своето себелюбие и затова са можели истински да възлюбят Бога и човека. Ние пък сега обичаме в степента, според която се освобождаваме от нашето себелюбие. Колкото по-малко себелюбиви сме, толкова по-истински обичаме. Колкото по-себелюбиви сме, толкова по-малко обичаме. Борбата на християнина се състои в следното: това е постоянен бунт, който трябва да се насочи срещу нашето „аз“, съответно срещу нашия болен егоизъм, за да може индивидът да стане личност. Индивидът става личност, когато се отвори към Бога и към хората, съответно когато е в общение с Бога и с хората.

Какво е индивид, какво е човек и какво е личност?

Човекът е Божие създание, което може да стане или индивид, или личност. Той става индивид, когато е затворен в себе си и не общува нито с Бог, нито с хората, и когато няма вътрешно духовно общение, и когато не преодолява своя егоизъм. Индивид е и котката, кучето, съответно индивидът е биологично състояние. Но колкото повече възраства в общение с Бога и с хората, човекът надминава индивида. Бракът много помага в това, защото виждаме двама млади, които преди да се заобичат един друг, всеки един от тях е познавал само себе и е казвал „аз“, но щом истински се заобичат, тогава се чувстват съединени един с друг и казват „ние“. Това преодоляване на „аз и ти“, които стават „ние“ е вече нещо, което повежда младите хора към това да станат личности, да живеят в общение. Но, както казах и преди малко, това общение не трябва да се ограничава във взаимното общение на двамата младежи, които се обичат, но трябва да напредва в любов към Бога и в любов към всички хора.

Какъв е смисълът на брака и каква е неговата цел според днешното общество, но и според нашата Църква?

Как е според обществото – вие, които живеете в света знаете по-добре от мен. Според Църквата това е голяма Тайна, говоря ви за Христос и за Църквата. Църквата, апостол Павел, Божието слово искат брака да не бъде обикновен обществен договор и биологично събитие, а да бъде и духовно събитие, за да помага на хората в тяхното духовно усъвършенстване. Това е една от кожените дрехи, с които Бог облече човека при грехопадението, за да има утеха в своето изгнание и в своята смъртност. Следователно, бракът е свещена институция, благословена от Бог, която помага на хората да живеят тайната на любовта. Затова св. Иоан Златоуст нарича брака „тайнство на любовта“. В това психосоматично единство хората се учат да преодоляват своя егоизъм, т.е. „аз и ти“ стават „ние“. И след това -  да могат да се обичат един другиго, единият да се принася на другия, единият да има търпение към другия и да се жертват един за друг, така че любовта между двамата съпрузи с течение на времето, да става по-съвършена, по-пълна и по-зряла. В брака брачните християни трябва да съзряват с течение на времето и да постигнат по-високи степени на любовта, която да не бъде само телесна, а да бъде и духовна. Тази любов постепенно да се разширява и към хората вън от семейството, т.е. от начало – към децата, които ще се появат на бял свят, а после да излезе от семейството и да прегърне целия свят.

Ние православните християни, трябва да внимаваме, защото дори и в тази семейна любов може да има егоцентризъм, ако обичаме само онези, които са намират между четирите стени на нашия дом. Това е демонична любов. Ние обичаме своя житейски спътник и децата си, за да можем да заобичаме целия свят. Следователно, любовта почва от семейството, но не завършва в семейството, тъй като трябва да бъде съвкупна (съборна) любов към всички хора. Господ казва: „възлюби ближния като себе си“. Ако не възлюбиш своя ближен, в случая съпруга или съпругата, децата, родителите и братята си, тогава как ще заобичаш по-далечните ти хора? Обичаш близките, за да обичаш и далечните. Ти не обичаш близките за да останеш само на това положение, затворен в едната семейноцентрична любов, както видях да се случва в Америка, където хората наистина обичат семейството, но само заради себе си. За нас, семейството съществува, за да бъде мост, който ще ни заведе при любовта към Бога и към всички хора.

Бракът е Свето Тайнство. Геронда, какво е Свето Тайнство?

Светото Тайнство, техническият термин „Свето Тайство“, означава, че дарът се дава като нещо видимо, но онова, което се извършва, съответно съединяването на мъжа и жената, е невидимо (духовно). Цялата Църква е Св. Тайнство на Богочовешкото съединяване и общение. Моменти от тази единствена Св. Тайнство на Църквата са т.нар. седем св. тайнства, чрез които се определя Църквата, по думите на св. Николай Кавасила. Следователно, в тях се проявява Църквата, Църквата се реализира като общност на Бог и хората, и в нея се дава благодатта на Светия Дух. Според това, и бракът е свето тайнство на съединяване на съпрузите в Христос и в Църквата. Съединяването на съпрузите е не само между тях, а е в Христос и в Църквата. Светото тайнство брак се освещава от това съединяване и става църковно Свето тайнство.

Геронда, какво означава това, че бракът е образ на Христос и Църквата?

Отношението между младоженеца и невестата е икона, която показва отношението на Христос и Църквата, където съществува дълбоко единство между Христос и Църквата, а същевременно личностите не губят своята природа. Христос остава Христос, а невестата (душата) остава човек. Осъществява се съединяване на Бог и човека, без Бог да престане да бъде Бог, а човекът да престане да бъде човек. Следователно няма смесване. Както Христос обича Църквата и както Църквата е съединена с Христос, така и съпрузите трябва да се обичат един друг и да бъдат съединени между себе си, но и с Църквата.

Обща констатация е, че бракът и семейството днес минават през най-дълбока криза. Геронда, кои са причините за тази криза?

Мисля, че най-основното е това, което казах, че хората нямат разбиране, че бракът и семейството съществуват, за да преодолеем нашия егоизъм и за да се смирим истински. Когато съпрузите осъзнаят, че целта на брака е придобиването на най-голямото възможно подобряване на личността чрез взаимно смирение, тогава се променя тяхното отношение към брака. Обаче, ако мислят, че бракът е егоистично задоволяване и налагане на своето „аз“ и т.н., тогава ще имат неуспех. Обикновено в брака имаме сблъсък на егоизми и затова той постига неуспех. Ако единият съпруг е егоист, а другият е смирен, тогава техният брак ще се спаси. Ако и двамата са смирени, тогава бракът ще има голяма благодат и благословение от Бога, а това ще помогне на тях и на техните деца. Именно това се цели – двамата съпрузи да станат смирени, та със смирението да напредват като личности, а и да напредва и бракът, и семейството. Но дори  и само единият да е смирен, постепенно той помага на другия да стане смирен. Смирението носи смирение, а егоизмът носи егоизъм. Следователно, разковничето е кой ще пречупи бронята на егоизма със своето смирение.

Дали философията, западната култура и средствата за масова информация имат принос за кризата в брака и семейството? И ако имат, тогава какъв е начинът за противодействие?

Дяволът използва философията и културата и ги прави свои инструменти, за да погуби хората. Това се случва днес. Понеже философията днес е егоцентрична, човекоцентрична, индивидуалноцентрична, затова е нормално тази култура да не помага на хората, нито да им помага да живеят правилно в брака, нито да живеят правилно където и да било. Следователно, атмосферата на тази егоцентрична култура има най-дълбоко влияние върху институцията на брака и върху всичките институции на човешкия живот, отравя ги и ги води към катастрофа. Но поради тази причина ние трябва да се опитаме да влезем в климата на Църквата. Колкото повече се опитваме да избегнем атмосферата на този човекоцентричен и егоистичен климат на нашата епоха като живеем в Богоцентричния климат на Църквата (който е крайно противоположен), толкова повече ще можем правилно да се справяме с брака, и с всички институции в нашия живот, и с всички детайли на нашия живот. Естествено, нещото, което ни помага да живеем в Богоцентричния климат на Църквата, е нейният литургичен живот, т.е. нашето участие в богослужебния живот на Църквата. Вън от Църквата царува човекоцентризмът, а в Църквата царува Богочовекоцентризмът. Следователно, влизайки в Църквата се детоксикираме от духовните отрови, които всеки ден ги приемаме от обществото, в което живеем. Извършва се духовна детоксикация. И така усвояваме любовта и духа на Христовата жертва, търпение и смиреномъдрие. Центърът на нашия живот да бъде Христос. Това ни помага правилно да защитаваме и нашето семейството.

Философите, социолозите и другите учени, а и политиците се опитват да намерят начин за справяне с проблемите на брака. Мислите ли, че такива юридически или експертни съвети могат да помогнат на институцията брак?

Вижте, и те могат нещо да направят, но не могат истински да помогнат. Могат да допринесат нещо второстепенно. Обаче, ако Господ не изгради къщата, напразно са се трудили строителите. Затова основата на брака е следната: преобразяването на хората в Христа, в Църквата, т.е.  техния живот в Църквата. За някои психологични и лични проблеми може да помогнат и онези, които се занимават с проблемите на брака, но само ако не са инспирирани от  атеистични възгледи. Знам за брачни хора, които са се обръщали за помощ към психолози с атеистични възгледи и вместо добро са претърпяли вреда. Доколко психолозите, социолозите и юристите са хора с християнска вяра, тогава може да помогнат и с тези науки, като във всеки случай няма да навредят. Разбира се, ако не са християни, може и да навредят.

Какво означава автономията, себелюбието и егоизма, и в каква мяра същите могат да имат отговорност за кризата на брака и семейството?

Себелюбие, егоизъм и автономия е, когато смяташ себе си за център на света и когато не искаш със смирение да разбереш, че ти не си центъра на света, а че това е Пресветия Бог. Нито можеш да бъдеш послушен към себе си, защото ти не си създал себе си, а си Божие създание и заради това трябва да бъдеш послушен на Неговата воля.

Вярваме, че православният брак е св. Тайнство и че той е неразривен. С оглед на това, как може да се обясни фактът, че и той се намира в същата криза подобно на гражданския и брака между еретици?

Това е така, защото както казахме, и християните участват в този разболял се свят. Следователно, не е възможно и техният брак да не бъде застигнат от симптомите на болния свят. Обаче, ако съпрузите се освещават, тогава всичко това се преодолява.

Вярваме, че православният брак е св. Тайнство и следователно е неразривен, понеже Св. Дух съединява съпрузите. Обаче, как се поддържа тази неразривност, когато съпрузите се отвръщат един от друг, при което Св. Дух оттегля своята благодат от тях?

Разбира се, бракът е Божи дар и трябва да станем достойни за този дар. Чинът на брака не е нещо магическо. Във всичко е нужно съработничеството между Бог и хората. Бог дава благодатта, а човекът се труди да стане достоен за нея. Наистина, в свещенодействието на брака слиза Светият Дух и това става върху онези, които ходят на църква не поради формални причини, а поради същински причини - за да търсят благодатта на Светия Дух. Светият Дух слиза и дава този дар на живот в брака у Христос, но това трае доколкото хората го искат и го търсят, а след това го и запазват. Св. тайнства не действат магически. Трябва да съществува съработничество и в извършването на светото тайнство и след него – в течение на целия брачен живот.

продължението: тук

източник: preminportal.com.mk

превод: Мартин Димитров и Сосипатор Пиров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.