Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

08.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Старецът Порфирий: За молитвата (II-ра част)
Старецът Порфирий: За молитвата (II-ра част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Четвъртък, 21 Февруари 2013 08:01

Когато дойде благодатта, тогава казваш името “Христос” – и веднага твоят ум и сърце се изпълват

Можеш да се молиш само с помощта на Божията благодат. Нито една молитва не може да се извърши без Божията благодат. Припомнете си какво се казва в Прем. Иис. Сирах.: “Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага” (Пр. Иис. Сирах. 15:10).

Това означава, че само този, който притежава божествена мъдрост, може да славослови Бога, както подобава. А само Господ дава благодат за това. Когато дойде благодатта, когато дойде любовта, казваш името “Христос” – и веднага твоят ум и сърце се изпълват. Тази любов и копнеж има различни степени. Когато живееш с тази любов, тогава искаш да придобиеш духовните блага докато си буден, но виждаш тези блага и докато спиш. Извършвай всичко с любов! Движи се в любовта! Извършвай всеки твой труд от любов към Бога. Старай се да чувстваш любов и благодарност към Бога, при това без да имаш наум да постигнеш нещо. Твоята молитва е ценна, когато я казваш с нежност на душата, с любов, с копнеж и тогава тя няма да ти изглежда изморителна - точно както усещаш мир и радост, когато казваш “майко моя, татко мой...”.

Не е нужно самопринуждаване, за да придобиеш Иисусовата молитва. Не трябва да мислиш: “ще се подвизавам, за да придобия Иисусовата молитва и да заслужа рая”. Не трябва да мислиш, че ще получиш стократно на небето. Казвай молитвата без сметки, без задни помисли, нито с цел да спечелиш нещо. И пет хиляди поклона да направиш, за да влезеш в рая, това пак няма стойност. Трябва да извършваш това от любов; пък ако Бог иска, нека те постави в ада, но да бъде Неговата воля. Това означава безкористност. Няма смисъл да правиш сто поклона и нищо да не чувстваш. Направи само двайсет или петнайсет, но със съзнание и любов към Бога и със съобразяване с Неговите заповеди. Така постепенно страстите ще утихнат, грехът ще се отдалечи и тихо и непринудено ще влезеш в молитвата. Ако си равнодушен, което означава, че нямаш любов, колкото и да се трудиш чрез поклони и молитви, нищо не правиш. Когато поради каквато и да е причина изпаднеш в състояние на умиление, не пропускай възможността да казваш Иисусовата молитва, а с времето тя ще стане твое преживяване. Когато напреднеш в молитвата, това, което отеква в ума ти, няма да бъде мисълта за молитва, а нещо друго. Нещо, което усещаш в себе си, но някак без да полагаш особено усилие. Това “нещо” е Божията благодат, която Христос ти дарува.

Умилението е свещена страст: страдаш без да се напрягаш. Аз всичко си обяснявам с помощта на Свещеното Писание: “но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34). Войникът пробол тялото на Господа Иисуса Христа с острието на копието си и се появила рана. Такъв е коренът на гръцката дума κατάνυξη ; която произлиза от глагола νύττω, κατανύττω, който означава убождам, пробивам, ранявам. Чуйте ме: κατανύττω с нож означава ранявам някого много пъти. А когато става въпрос за душата, този глагол в страдателен залог – κατανύττομαι - означава, че съм дълбоко ранен от Божията любов.

Какво означава един друг гръцки глагол - κατατιτρώσκω? Лесно можем да разберем това от следните места. В Богослужението откриваме думите: “ранена съм от Твоята любов”[1] в Свещеното Писание четем: “Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов” (Песен на песните 5:8). Това казва невестата, човешката душа, която търси да открие Жениха, Христос. Нейните думи означават: “дълбоко съм ранена от моята любов към Него. Как да го забравя? Как да живея без Него? Дълбоко страдам, когато Той е далеч”. Следователно умилението е дълбока болка на душата. То е свещена страст.

Нека вземем един пример от живота на хората. Влюбеният човек не може да живее далеч от лицето, което обича, нито пък е нужно да го пренася от ума в сърцето, а щом види своята любима, сърцето му трепти от радост. Когато е далеч и мисли за нея, сърцето му пак трепти от радост. Не е нужно да полагам никакво усилие за това. Така е и с Христос; но, разбира се, там всичко е божествено: божествена обич, божествена, а не телесна любов. Тази божествена любов е мирна, но по-силна, по-дълбока. И както в случая на естествената любов страдаш, когато не виждаш лицето на възлюбения човек, така и тук страдаш. И както когато си близо до възлюбения човек, страдаш от любов и то до сълзи, така и тук страдаш от любов и без да знаеш как и защо, проливаш обилни сълзи от любов, умиление и радост. Това е умилението, но не винаги сълзите са верен критерий за това състояние. Често те са проява на женска слабост.

Нека с благост вложим Христос в нашия ум, като казваме Иисусовата молитва

Молитвата на ума се извършва само от този, който е придобил Божията благодат. Но тя не трябва да се извършва с мисълта: “хайде да я науча, да я усвоя, да я придобия”, защото така можем да стигнем до егоизъм и гордост. Нужен е опит, духовен копнеж, но и благоразумие, внимание и трезвеност, за да бъде молитвата чиста и богоугодна. Достатъчен е само един помисъл: “напреднал съм”, за да пропадне всичко. С какво да се гордеем? Нямаме нищо, което е наше. Това са деликатни въпроси.

Молете се, но не създавайте образи в ума си. Не си представяйте Христос. Светите отци са подчертали, че молитвата трябва да бъде без образи. Лесно може да се подхлъзнеш чрез образите, защото е възможно да се намеси и друг образ. Лукавият може да се намеси и така да загубим благодатта.

Трябва да извършваме молитвата в нашия ум, а не с уста, за да не се стига до разсеяност и умът да не се лута насам-натам. Нека с благост вложим Христос в нашия ум, като казваме с мир и лекота: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Не мислете за нищо друго освен за думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Нищо друго. Нищо. Спокойно, с отворени очи, за да не се изложите на опасност от изпадане във фантазия и прелест. Обръщайте към Христос с внимание и посвещение. Казвайте молитвата благо, с лекота, без усилие, но не непрекъснато, а когато сте разположени за това и сте в умиление, което е дар на Божията благодат. Без благодатта се подлагате на самохипноза, а можете да стигнете и до виждане на светлина, до прелест и халюцинации.

Не трябва да извършвате молитвата насила и по задължение. Принуждаването към молитва може да доведе до съпротива в нас и да ни причини зло. Мнозина са се разболели, извършвайки насила Иисусовата молитва. Разбира се, когато се насилваш, става нещо, но то не е здраво.

Не си служете с технически похвати. Не е нужно нито столче, нито навеждане на главата, нито затваряне на очите. Мнозина казват: “Седни на столче, наведи се и се съсредоточи”. Какво става обаче?… Опитайте и ще видите! Не е необходимо особено да се съсредоточавате, за да кажете Иисусовата молитва. Когато имаш божествена любов в себе си, тогава не е нужно никакво усилие. Където и да се намирате, било седнали на столче, било на стол, било в колата, било навсякъде, в училище, в канцеларията, на работа – можете да казвате молитвата с думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и то благо, с мир, без принуда и натиск.

Не се обвързвайте с определено място! Всичко е в любовта към Христос! Ако вашата душа повтаря тези пет думи: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” с чувство на посвещение към личността на Христос и с духовен копнеж за Него, тогава тя няма да може да им се насити. Това са думи, на които не можеш да се наситиш! Казвайте ги през целия си живот! Те крият в себе си толкова много благодатни духовни сокове!

 Дръжте Бога в ума си, и сърцето ти спонтанно ще трепне от радост

Чуйте да ви кажа нещо, което ми се случи преди няколко дена. От Света гора дойде един монах, който се занимава с молитвата на ума. Той ме попита:

- Как извършваш молитвата? Сядаш ли на ниско столче, навеждаш ли главата си и съсредоточаваш ли се на молитва?

- Не. В ума си казвам думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме,”; така си казвам в ума и само внимавам в думите.

- Отче, не ми звучиш убедително. Много неправилно се изразяваш. Умът трябва да бъде в сърцето, затова се нарича “сърдечна молитва”.

Аз отговорих:

- Да ти кажа и нещо друго. Понякога ми се случва да имам някакво изкушение и поставям моя ум пред иконата на Разпнатия Христос, с прободени ръце и нозе, от които тече кръв, с трънен венец, който е забит в челото Му, а аз, на колене пред Неговите нозе, казвам: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.

-  И не свеждаш ума в сърцето?

-  Не – отговорих.

- В заблуда си. – ми каза той. – Умът трябва да е в сърцето, затова се нарича “сърдечна молитва”. Това, което казваш, е прелест.

Той стана да си ходи.

- Отче – му казах. Слушай, искам да ти кажа още нещо. Докато казвам молитвата в ума си, понякога радостта ми се усилва и когато напълно се усили, казвайки “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, усещам как умът ми трепти заедно със сърцето. С други думи, усещам как умът ми слиза в сърцето и там усещам цялата тази радост докато казвам Иисусовата молитва. Започвам с ума си, а сетне, когато дойде радостта, умът ми действа от само себе си. 

- А, така, това е правилно!– ми каза. Прости ми за това, че казах, че имаш прелест.

Умът е органът, който мисли, а не сърцето. Дръжте Бога в ума си, и сърцето ви спонтанно ще проиграе от радост. Сърцето изпада в умиление. За да дойде Христос в сърцето, трябва да Го възлюбите. За да Го възлюбите, първо Той трябва да ви възлюби. Най-напред трябва Бог да ви опознае, а след това вие Него. И Той ще дойде, но първо трябва да поискате това от Него. За да ви възлюби, трябва да сте достойни. А за да сте достойни, трябва да се подготвите.

Преди всичко далеч от себелюбието! Молитвата трябва да бъде несебична. Нека всичко у вас става тайно и несебично. С други думи, не мислете, че ако се съсредоточите с ума си, благодатта ще дойде във вашето сърце ви или че то ще трепне от радост. Не се молите с такива сметки, а с простота и смирение. Винаги имайте като цел пред очите си Божията слава! Какво ви казах за славейчето? То пее, а никой не го вижда. Така и вие да бъдете несебични! Служете на Бога тайно и от все сърце!

Но бъдете внимателни! Както казахме: нека твоята лява ръка не знае какво върши дясната. Внимавайте вашето зло аз да не научи. Живейте в рая, но без вашето зло аз да узнае, за де не ви завиди. Не забравяйте завистта на нашия съперник, лукавия.

Подготовка за молитвата е  също така да се научите как да опазвате Божиите заповеди. С благост изгонете от себе си страстите – осъждането, гнева и др. Тоест не атакувайте директно злото, а презрете страстта и с любов се обърнете към Бога. Занимавайте се с църковните песнопения, с тропарите на светците и мъчениците, както и с давидовите псалми. Изучавайте Свещеното Писание и отците на Църквата. По този начин вашата душа ще стане кротка и нежна, все по-свята и обожена, ще бъде готова да чуе Божиите послания.

Лека-полека ще ви посети благодатта. Ще влезете в радостта на Господа. Ще започнете да живеете в мир, а по-късно ще станете по-силни чрез Божията благодат. Няма да се гневите, няма да се нервирате, няма да тълкувате погрешно това, което става, няма да осъждате. Всички ще приемате с любов. Ще имате това, за което говори: св. ап. Павел “Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13 4-8).

Иисусовата молитва очиства душата и обуздава ума. В най-съкровената дълбочина на душата на човека, в тази херметически затворена дълбочина, която е позната само на Бога, се извършва най-съвършеното нещо. Така виждаме нещо поразително: виждаме хора, които се преобразяват в Божии чеда дори да са стигнали до дълбината на своето самоунищожение.

И аз, клетият, който съм глинен съд, се опитвам да правя това. Не се впускам явно в молитви, а тайно се моля. Разбирате ли? Божията благодат идва и осенява и вас. Господ дава свежест, дава благодат и на вас, които живеете, храните се, разговаряте, молите се и простодушно дружите с мене. Разбирате ли? Само този, който е “груб” и не разсъждава, когото молитвата не може да докосне, само той остава чужд на благодатта.

Молете се Бог да ви открие скритите тайни! Има много неща, които не знаем. В молитвата казвайте на Христос: “нека бъде това, което Ти искаш, което Твоята любов иска, Господи!” Той ще ни води. Непрестанно насочвайте поглед към Него!

Молитвата на ума не може да се извършва без духовен наставник

За да се занимавате изключително с молитвата на ума, трябва да се намирате под ръководството на духовник. Молитвата на ума не може да се извърши без духовен наставник. В противен случай има риск от изпадане в прелест. Трябва да внимавате. Духовникът ще ви научи на молитвата на ума, защото, ако не се научите, има опасност да видите лъжлива, демонска светлина, да живеете в прелест и духовно да се помрачите. В това състояние човек се ожесточава, изменя своя вид т.н. Така стига до раздвоение на личността. Видяхте ли как идва прелестта? Но ако със съветите на стареца напредвате в молитвата на ума, тогава ще видите истинската светлина.

Духовникът трябва да бъде човек с опит в молитвата на ума. Ако самият той се моли механично и не е усетил молитвата чрез Божията благодат, тогава няма да е способен да упъти другия как да се моли. Разбира се, ще му каже това, което е прочел в книгите и запомнил от светите отци. Написани са цели книги за молитвата. Толкова хора ги четат, а никой не умее да се моли. Ще кажеш: “четем, учим се за начина на правилната молитва, подготвяме се, а Бог благославя и ни изпраща Своята благодат и така разбираме това, което четем”. Да, но това пак е тайна. Молитвата е тайна и преди всичко молитвата на ума.

Чрез неправилно занимание с молитвата на ума може да се стигне до страшна прелест. Другите молитви ги извършваме някак с помощта на разума. Просто ги казваме и ги чуваме с нашите уши; тоест по различен начин от молитвата на ума, която е нещо друго - нещо, при което, ако желанието за нея не извира от твое добро аз, а от другото твое аз, от егоиста в тебе, тогава непременно ще започнеш да виждаш светлина, но не Христовата светлина, непременно ще започнеш да изпитваш някаква лъжлива радост. А в твоя живот, в твоето общуване с другите ще бъдеш по-груб, по-суров, по-гневлив и по-нервен.

Ето, това са белезите на прелъстения човек, на този, който се намира в духовна самозаблуда. Той не признава своята прелест, а е фанатичен и причинява зло на себе си и на другите. Това става със зилотите, което ще рече, че са ревнители, които имат ревност, но не по разум. Чуйте един пример!

Веднъж светият старец Макарий Велики със своя послушник отивал на  празник. Послушникът вървял напред, а иначе отскоро бил послушник  и имал характерната за това ревност. И тъй, докато вървял, срещнал някакъв идолопоклонник - идолски жрец  и грубо се обърнал към него:

- Къде си тръгнал, слуга на заблудата?

Заради това жрецът се ядосал, набил послушника и го оставил почти в безсъзнание.

След известно време същият жрец срещнал стареца. След като го видял, че е раздразнен, богоносният авва Макарий го попитал:

- Човече Божий, къде отиваш?

Щом чул тези думи, той омекнал, доближил се и отговорил:

- Твоите думи усладиха моята душа.

- Да, му казал отец Макарий. – Виждам, че бързаш за някъде, само че не знам за къде бързаш.

Всичко това той казал смирено, по братски, с любов.

Идолопоклонникът казал:

- Докато говориш, думите ти открехват моето сърце. А преди малко онзи другия правеше точно обратното и го набих.

Свети Макарий разговарял толкова благо с него, че жрецът постепенно променил своята вяра в себе си, а по-късно станал монах и се спасил. Понеже се отнесъл така добре, светецът предал на другия човек добър дух; пренесъл нетварната Божия енергия, като тайнствено проникнал в душата на идолопоклонника. Докато другият, послушникът, от духа, който имал в себе си, предал дух на гняв и смут.

Видяхте ли какво означава прелест? Когато имаш старец, вече не си в опасност от прелест. Когато имаш добър и богоносен старец, научаваш тайните на молитвата. Молиш се заедно със стареца, постепенно започваш да навлизаш в духовния живот и да се учиш как се моли старецът. Той не може да ти каже: “Прави така и така. . .” Това, което виждаш в него, същото прави и ти.

Отиваш при стареца, а той ти говори за молитвата на ума. Трябва да знаеш, че ако той самият лично не я преживява, с нищо няма да ти помогне. А когато той лично я изпитвал и живее в нея, тогава съществува една тайна. Тайната е, че ученикът слуша неговите слова, но вижда и начина на молитва на своя учител, вижда как неговото сърце се отваря и в ума си разговаря с Бога. Неговата душа вижда стареца. Не само това, но и едната душа усеща и общува с другата душа. Душата на ученика усеща как влиза във “форма”, усеща как стига до това състояние с помощта на Божията благодат.

Това не е просто нещо. Това е въпрос на поучение. Затова казваме, че молитвата не се предава чрез поучение, тоест истински се предава чрез поучение, когато живееш близо до някой, който истински се моли. Когато вземеш и четеш някоя книга за молитвата, може би нищо не разбираш. Но когато имаш старец до теб, който се моли, всичко, което той ти каже за молитвата, го разбираш и го попиваш. Влизаш в тайната на молитвата. И ти се молиш; също така си в молитвено общение с него без да знаеш как става това. На първо място е не книгата или знанието, а усещането, начинът на молитва, отварянето на душата, прегръдката на душата.

Нима това, което сега става между нас, докато ви говоря, не е форма на молитва? Защото от сърце говоря всичко това и всички заедно усещаме същия трепет и същия духовен копнеж. Ако това не е така, тогава как да си обясним факта, че усещаме толкова голям духовен копнеж?



[1] Слава на хавлитните стихири на празник на света Евфимия

превод: Константин Константинов

Следва

I-ва част: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.