Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

05.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Старецът Порфирий: За молитвата (I-ва част)
Старецът Порфирий: За молитвата (I-ва част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 23
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 18 Февруари 2013 08:25

Сам Господ ще ни научи да се молим

Човек търси радостта и щастието на небето, той търси вечното далеч от всички и от всичко, търси да открие радостта в Бога. Бог е тайна. Той е мълчание, Той е неограничен, Той е всичко. Всички хора имат тази склонност на душата към небето. Към Него се обръщат всички твари, макар и несъзнателно.

Постоянно насочвайте ума си към Него. Възлюбете молитвата, разговора с Бога. Всичко е в Любовта, обичта към Бога, Младоженеца Христос. Бъдете достойни за любовта на Христос. За да не живеете в тъмнина, обърнете стрелката на молитвата, за да дойде божествената светлина в душите ви. Христос ще се яви в дълбините на вашето битие. Там, в тези дълбини, е царството Божие. “Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:21).

Молитвата се извършва само чрез Светия Дух. Той учи душата как да се моли. “Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки”(Рим. 8:26). От нас не се иска някакво специално усилие. Нека се обръщаме към Бога с дух на смирен раб, с умоляващ и просителен глас. Тогава нашата молитвата е угодна на Бога. Нека благоговейно стоим пред Разпнатия и казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Това замества всичко. Когато умът на човека се отдаде на молитва, тогава за части от секундата идва Божията благодат. Тогава човек се изпълва с благодат и вижда всичко с други очи. Същината на всичко е да възлюбим Христос, молитвата, изучаването на Свещеното Писание. Вземаме един милион и го разсичаме на парченца. Усилието на човека е една милионна.

Преди молитвата душата трябва да се подготви с молитва. Молитва за молитвата.

Неусетно влизаме в молитвата. Нужно е да бъдем в подходяща духовна атмосфера. Общуването с Христос, духовният разговор, изучаването на духовните книги, пеенето, кандилото, тамянът стават необходимата атмосфера, за да може всичко да се извършва простодушно, “със сърдечна простота” (Премъдрост Соломонова 1:1). Когато четем с любов богослужебните текстове на последованията, неусетно ставаме святи. Така изпитваме радост от Божиите слова. Тази радост, това веселие е нашето собствено усилие, за да влезем лесно в атмосферата на молитвата, то е нашето предварителното “загряване”, както казваме. Може наум да си спомняме красиви сцени с пейзажи, които сме видели. Това усилие е леко и безкръвно. Но не бива да забравяме думите на Господ: “. . . без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5).

Сам Господ ще ни научи да се молим. Няма да се научим сами, нито някой друг ще ни научи. Не трябва да казваме: “направих толкова поклони, сега си осигурих благодатта”, а да се стремим в нас да свети непреходната Светлина на богопознанието, която ще отвори нашите духовните очи, за да разбираме Неговите божествени слова.

По този начин обичаме Бога без да усетим, без самопринуждаване, без усилие и борба. Това, което е трудно за хората, е много лесно за Бога. Ще възлюбим Бога неочаквано, когато ни осени Божията благодат. Ако силно възлюбим Христос, молитвата ще се извършва от само себе си. Христос непрекъснато ще бъде в нашия ум и сърце.

Но за да останем в това състояние и да не го загубим, е нужна божествена любов, нужна е божествена, пламенна любов към Христос. Нашата любов се насочва към едно висше Същество. Бог безкрайно обича човека, а човекът от своя страна желае да достигне Този, Който го обича. Бог обича човека с божествена и съвършена любов. Бог, Който обича човека, е несебичен.

Любовта към Бога е висша тогава, когато се проявява като благодарност. Нужно е да обичаме не по задължение, а така, както храната ни е необходима, за да живеем. Много пъти се обръщаме към Бога от нужда да намерим опора, тъй като нищо около нас не ни дава покой и усещаме самота.

За да дойде Христос в нас, сърцето трябва да е чисто

Божествената благодат ни учи какво е нашето задължение. За да привлечем благодатта, трябва да имаме любов и силно желание за нея. Божията благодат иска божествена любов. Любовта е достатъчна, за да ни приведе в подходяща “форма” за молитва. Сам Христос ще дойде и ще влезе в нашата душа, стига да открие няколко малки неща, които са Му угодни – добра воля, смирение и любов. Без това не можем да кажем: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.

Например да си представим, че имаме един транзистор. Когато настроим неговата антена на точка 1, да речем, където има най-много радиотранслатори, тогава сигналът е много добър. В точка 2 няма толкова много радиотранслатори и някак по-слабо се чува. В точка 3 изобщо не се чува добре. Същото става и в общуването с божественото. Когато душата е настроена на точка 1, общуването се осъществява най-добре. Несъмнено това се дължи на две основни предпоставки - на любовта и на смирението. С тези предпоставки душата общува с Бога, слуша Неговия глас, възприема Неговото слово, получава сила и божествена благодат, тя се преобразява, обръща се към Бога по благ и нежен начин и се умилява. Когато съществува по-малко любов и смирение – точка 2 – общуваме с божественото, но не толкова добре. Когато душата е настроена на точка 3, изобщо не се получава добро общуване, защото тя е изпълнена със страсти, с омраза, с враждебност и не може да се възвиси духовно.

За да дойде Христос в нас, когато Го призоваваме с думите “Господи Иисусе Христе”, сърцето трябва да бъде чисто, да няма никаква пречка, да бъде свободно от омраза, егоизъм и злоба. Трябва да Го обичаме и Той да ни обича. Но ако в нас има нещо осъдително, и за него има определена тайна. И тази тайна е да потърсим прошка, с други думи, да се изповядаме на изповедника. Но за това, както казахме, е необходимо смирение. Ако се съобразиш чрез прилагането на Божиите слова и нямаш угризения на съвестта, а имаш покой и вършиш добри дела, тогава неусетно и с лекота влизаш в молитвата. След това просто чакаш, докато постепенно дойде благодатта.

За всичко, което става, обвинявайте себе си. Молете се със смирение, стойте далеч от самооправдаването. Например виждате завист отсреща. Отговорете на това с молитва, изпълнена с любов; противопоставяйте се на завистта с любов. Чувате клевета срещу себе си? Молете се! Внимавайте, защото “. . . ропотът няма да се скрие” (Пр. Сол. 1:10). И най-малкият ропот против ближния въздейства на вашата душата и вие не можете да се молите. Когато Светият Дух намери душата в това състояние, Той не смее да приближи.

Нека искаме от Бога да бъде Неговата воля в нашия живот

Нашите молитви остават нечути, защото не сме достойни. Трябва да станеш достоен, за да се молиш. Не сме достойни, защото не обичаме ближния като себе си. Сам Христос казва: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 23-24). Иди първо да се помириш с брат си и той да ти прости, за да бъдеш достоен. Ако това не стане, не можеш да се молиш. Ако не си достоен, нищо не можеш да правиш. Когато поставиш в ред всичко, пред което си изправен, и се подготвиш, тогава отиди и принеси дара си.

Всички, които желаят и копнеят да станат Христови, всички, които се отдават на Божията воля, стават достойни. Не трябва да имаш никаква воля! Това има голяма стойност, това е всичко. Робът няма никаква воля. Нека нямаме никаква воля – това може да стане по много благ начин; с любов към Христос и опазване на Неговите заповеди. “който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан 14:21). Нужна е борба. Трябва да се борим със “светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:12). Трябва да се борим с “рикащ лъв” (1 Петр. 5:8). Не трябва да позволяваме на лукавия да победи в борбата.

Предусловие за тази духовна борба са сълзите, покаянието, молитвата, милостинята, молението, съпроводено с доверие в Христос, а не с маловерие. Само Христос може да ни изведе от обръча на самотата. Молитва, покаяние и милостиня! Дайте поне чаша вода, ако нямате пари. И знайте, че колкото по-напред вървите по пътя на светостта, толкова повече вашите молитви ще бъдат чути!

Нека не изнудваме Бога с нашите молитви. Нека не търсим от Бога да ни освободи от нещо, например болест и други подобни неща, или да ни разреши проблемите, а да търсим Неговата сила и подкрепа, за да устоим в това, което ни се случва. Както Той любезно хлопа на вратата на нашата душа, така и ние трябва любезно да търсим това, което желаем, и ако Господ не отговаря, да спрем да го търсим. Когато Бог не ни дава нещо, което настойчиво искаме, Той има причина за това. И Бог има Своите “тайни”. След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нашия живот и че винаги ни желае доброто, тогава защо да не проявим доверие към Него? Нека се молим простодушно и непринудено, без страсти и изнудване. Знаем, че миналото, настоящето и бъдещето, както и всичко друго, е голо и открито за Бога. Както св. ап. Павел казва: “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Не трябва да упорстваме в молитвата. Упорството води до по-голямо зло, отколкото добро. Не трябва да се стремим да получим това, което искаме, а всичко да оставяме на Божията воля. Защото, колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава. Следователно, нужно е търпение, вяра и спокойствие в душата. И ако някой ден забравим това, което сме искали, Господ никога не забравя и ако е за наше добро, Той ще ни даде това, което трябва и когато трябва.

Нека в молитвата искаме само спасението на нашата душа. Сам Господ казва: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Лесно, много лесно Христос може да ни даде това, което искаме. Вижте в какво се състои тайната! Тайната е в това изобщо да нямате намерение да искате нещо конкретно от Бога. Тайната е в това да търсите единение с Христос, но не себелюбиво, без да казвате: “дай ми това, дай ми онова”. Достатъчно е да казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Няма нужда да информираме Бога за нашите различни потребности. Той знае всичко несравнимо по-добре от нас и ни дава Своята любов. Въпросът е да отговорим на тази любов с молитва и опазване на Неговите заповеди. Нека просим да бъде Неговата воля! Това е най-полезното и най-сигурното за нас и за тези, за които се молим. Христос ще ни даде всичко в изобилие. Но когато има дори и малко егоизъм, нищо не се постига.

Трябва сами да пристъпим към Бога с простота и чистота на сърцето

Когато с Христос сме установили отношение на пълно доверяване, тогава сме щастливи и радостни. Изпитваме райска радост. В това е тайната. И тогава заедно със св. Ап. Павел се провикаме: “Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка” (Фил. 1:21) и “и вече не аз живея, а Христос живее в мен” (Гал. 2:20). О, само какво е това! Лудост! Всичко трябва да става простодушно, тихо и с лекота. Сами трябва да пристъпим към Бога с простота и чистота. Какво казва мъдрият Соломон? “Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете, защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него” (Пр. Сол. 1:1-2). Простота и свето смирение, с други думи пълно упование в Христос. Това означава да отдадем целия си живот на Христос. В Светата Литургия казваме: “целия си живот на Христа Бога да отдадем”[1]. а на друго място: “на Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико, и Те молим, и призоваваме, и Ти се прекланяме” (Литургия на св. Йоан Златоуст, молитва преди четене на Господнята молитва)

Преди известно време дойде един владика да разговаряме. Говорехме за молитвата. Аз го попитах:

- Какво означава да се молим с простота и чистота на сърцето?

- Означава да се молиш простодушно.

- Дали разбираш какво означава това, Ваше Високопреосвещенство?

- Разбирам го.

- Е, аз не го разбирам! Това става с Божията благодат. Това е тайна.

- А, и аз не го разбирам – отговори той. – Благодаря ти, че ми каза, че това може да се разбере само чрез Божията благодат и чрез нея да се постигне простота и чистота.

Така се подвизавайте в духовния живот – простодушно, внимателно, а не насила. Простота и непринудената благост са един много свят начин на духовен живот, но това не може да се научи ей така, наизуст, а трябва тайно да влезе у теб, като твоята душа го усвои напълно чрез Божията благодат. Много пъти искаме да постигнем успех в това, но нашият противник го забелязва и ни поставя примки. Затова прилагайте правилото: “нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната” (Мат. 6:3). Когато упорито искаш, когато се опитваш да изнудиш Бога, не настъпва отговор. Това ще стане “в ден, в който не очаква, и в час, който не знае” (Мат. 24:50; Лук. 12:46). Тук има тайна.

Когато усещате, че губите Божията благодат, нищо не предприемайте. Продължавайте вашия живот и подвиг с простота и непринуденост, без тревога, докато у вас отново се пробудят любовта, обичта и копнежът за Христос. Тогава всичко ще се оправи. Благодатта ще ви изпълни и вие ще бъдете радостни. Тук има една тайна – светото богослужение. От душа участвайте в него и Божията благодат тайнствено ще дойде.

Ключът за духовния живот е Иисусовата молитва

Молете се на Бога с прострени ръце. Това е тайната на светците. Щом те простирали ръце, Божията благодат ги посещавала.

Като най-плодотворна молитва отците на Църквата използвали монологичната молитва: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Ключът за духовния живот е Иисусовата молитва. Тя не се научава с поучение, нито от книга, нито от стареца, нито от някой друг. Единственият учител е Божията благодат. Ако ви кажа, че медът е сладък, течен, и еди-какъв си, няма да го разберете, ако не вкусите от меда. Същото е и с молитвата. Ако ви кажа: “то е така и така, усещаш това и т.н.” – няма да го разберете, нито ще се молите както трябва “освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12:3).

Само Светият Дух, само Божията благодат може да вдъхнови човека за молитва. Не е трудно да казвате молитвата, но вие не можете да я казвате правилно, защото вашето старо аз се съпротивлява. Ако не влезете в атмосферата на благодатта, няма да сте в състояние да се молите с Иисусовата молитва. Наскърбявате ли се, когато чуете обидна дума? И сияете ли от радост, когато кажат добра дума за вас? Ако отговорът е положителен, с това показвате, че не сте готови, нямате необходимите предпоставки. За да дойде Божията благодат, трябва да придобиете предпоставките – любовта и смирението, в противен случай се появява съпротива. За да влезете в тази “форма”, трябва да тръгнете от послушанието. Първо трябва да се отдадете на послушание, за да дойде смирението. Като види смирението, Господ изпраща Божията благодат и след това молитвата идва непринудено и от само себе си. Ако нямате послушание и смирение, молитвата няма да дойде и има опасност да се изпадне в прелест.

Подготвяйте се полека, спокойно, без тревога и извършвайте молитвата в ума си. А това, което е в ума, то е и в сърцето.

превод: Константин Константинов

Следва



[1] Малка и велика ектения.

II-ра част: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.