ПЦДОН

Начало Библиотека Нови книги Представяме книгата "Мир и радост в Светия Дух" на стареца Тадей Витовнишки
Представяме книгата "Мир и радост в Светия Дух" на стареца Тадей Витовнишки ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Сряда, 08 Февруари 2012 12:47

Библиотеката при храм „Св. цар Борис” представя книгата на издателство „Св. вмчк Георги Зограф" "Мир и радост в Светия Дух" на духовния старец Тадей Витовнишки.

Сръбският старец Тадей е един от великите старци на XX век, „мъдрец и тайновидец", дарен с особена благодат да послужи на своя народ във времето на големите скърби, които сполетяха Сърбия през последните две десетилетия. Неговото служение и учение може да бъде разбрано с по-голяма пълнота от книгата „Духовно поучение за Сръбския народ", която за съжаление не е преведена на български език.

Настоящата книга „Мир и радост в Светия Дух" е плод на общия труд и любовта на много духовни чеда на стареца Тадей. Тя представлява сборник, в който са поместени проповеди, наставления и беседи на духоносния старец, както и неговото животоописание.

Малка част от поученията на стареца:

"Господ гледа в дълбината на сърцето какво желае то, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме мъки и неволи. Повече беди ще имаме ние, които сме вярващи, от онези, които не са, защото те нямат тази вътрешна болка, не размишляват за вечността, за тях всичко е от този свят, да се преживява, да се яде, да се пие... Това е тяхната грижа, а ние сме раздвоени - искаме да сме с Господа, а не сме разчистили своите земни сметки, с които нашето сърце има още много връзки, все още е в плен. Затова и много страдаме."


+++


"И така, страданието на вярващите е повече от това на невярващите. Сърцето трябва да се отдели от тези свои вътрешни желания. Нужно е да разберем, че това са само земни планове и приземен живот - всички тези отношения с ближните, с роднините, всичко това така ни свързва, сърцето ни така прилепва към това, че е по-добре да отхвърлим и баща си и майка си, и брат си, и сестра си - всичко е напразно, ако разорява в нас Божия мир. Като е така, по-добре да отхвърлим всичко и да се съединим с Господа, да търсим помощ от Него, да се смирим и тогава ще установим правилни отношения спрямо всички. Първо трябва да се съединим с Господ и тогава Той ще ни научи, как да обичаме ближния, защото ние не знаем това, а нашата любов веднага се превръща в нещо материално, защото не е очистена отвътре."


+++


"Трябва да изтръгнем от сърцето плановете и желанията. Само тогава ще можем, с Божията помощ да възлюбим искрено и своя ближен. Иначе нашата земна любов се прилепва за един час към едно, за втори към друго, всичко това е непостоянно и нищо не остава от него. Тази наша непостоянност ни разбива, постоянно ни разрушава. Не приемаме живота с разсъждение, а повърхностно.
Всичко, което планираме да направим, трябва да бъде с единствената мисъл и желание, че Господ иска това. Тогава ще бъдем в единомислие. Молим се на Господ за това, да бъдем едно. А ние постоянно се раздвояваме, даже и в семейния си кръг се разединяваме. Не е добре, човек да иска да се върши неговата воля. Когато се случи така, че в дома на атеист Господ призове към вярата някой член от семейството, тази душа, която Бог е призовал, трябва да действа мъдро; в никакъв случай да не воюва мислено с главата на семейството, иначе няма да има напредък. Защото тогава и той става разбойник, убиващ своите най-близки с мислите и желанията си.
Друго дело е, ако ние се предадем на Господа, а родителят каже: „Отречи се!". Тогава не си ми родител и не си ми ближен. Аз не мога да се отрека от Господа, сърцето ми е съединено с Него, аз му принадлежа и Неговият божествен живот е в мене. Аз не мога да се отрека от Бога, а ти - както искаш. Но отново не трябва да помисляме нищо вредно в сърцето, защото и най-малката такава мисъл руши нашия мир. Състоянието ни се влошава и отношенията ни се изострят. Затова и най-малката мисъл, която не е основана на любовта, разорява всичко добро."


+++


"В семейство, което има много членове, е достатъчно само един да не е доволен, даже да не го изразява по никакъв начин, достатъчно е да започне да си мисли, как с него постъпват несправедливо - мирът в семейството се нарушава; той го разрушава със своите мисли. И всички са недоволни, а не знаят откъде е това."


+++


"Спрямо ближните трябва да се отнасяме еднакво. Не трябва да делим хората: този ми е приятен, този неприятен, защото тогава обявяваме война на втория и той няма да ви търпи. Даже и външно да не сте дали никакъв повод нито със слово, нито с движение, а само с мисълта, вътрешно сте го помислили."


+++


"Ние, християните, с кръщението сме се облекли в Христа, облекли сме се в Бога, а Бог е любов. И как става това - в кръщението сме се съединили с Господа, а в действителност воюваме против Него! Как воюваме ли? С мислите, когато мислим лошо за нашите близки и далечни.
Когато в нас се роди мисъл, която не е основана на любовта, значи сме приели влиянието на духа на злобата. Приемайки злата мисъл, приемаме самия враг в себе си. Духовете са невидими, ние им даваме тялото си да бъдат видими."


+++


"Поднебесните духове на злобата са невидими. Ние им даваме тяло да бъдат видими за този свят, виждаме ги как изглеждат. В злото, което се проявява чрез човека, виждаме духа, който е окупирал душата на този човек и се показва чрез него, псува... Тази душа не наврежда на Господа, защото тя от рождението си е християнка, а този зъл дух, който я е превзел, завзел е в нея позиции и я върти както си иска. И вместо да разберем какво е животът, ние се противим и изпускаме зли мисли за хората. Така сами ставаме зли. Защото, когато в нас се появи такава мисъл, тогава приемаме врага в себе си, тъй като той е мислена сила: и само да се съгласим с него, край, всичко е готово! Колко пъти е идвал вече, завзел е позиции в нас, вярващите, да не говорим за другите. Колко пъти сме се гневили на това, че отношението спрямо нас е било неучтиво или обидно? Помислили сме за някого зло, значи убиваме душата му! Пред Господ е видно всичко - и доброто, и злото, което мислено се съединява с нашето сърдечно чувство."


+++


"Затова трябва с разсъждение да се опазим от злото и с разбиране да приемаме доброто. За да можем постоянно да бъдем на стража и да не пускаме в нашата килия онези, които не ни мислят доброто. Постоянно да бъдем будни и на пост.
Много по-велико и от подвига, и от поста, и от труда, е да придобием внимание (да се пазим).
„Молете се непрестанно", заповядва апостолът. Сутрешната молитва е най-великият труд, който човек може да извърши. Защото нашият неприятел е мислена сила и знае, че чрез молитвата човек се приближава със сърце и чувство до Господа, а падналите духове се стремят да го свържат за някакъв земен предмет.
В молитвата първенство трябва да има вниманието, да бъде предхождана от внимание. Без него тя нищо не ни ползва, но, ако я оставим съвсем, ще стане още по-тежко. Значи - трудете се!
Но ние постоянно обръщаме вниманието си към нещо друго. Светите Отци са се молили Господ да ги избави от разсеяността в молитвата."


+++


"Във всяко дело трябва да се пристъпва с мисъл за Господа. Защото нашият неприятел постоянно увлича нашия ум (в разсейването): къде сме били, какво сме правили, какво сме чули, чак от нашето детство; и тогава веднага ги свързва в някакви комбинации, а ние си мислим, че всичко това е наше. Те имат пълен регистър на нашия живот - какво сме правили, как сме се държали, защото, въпреки че те не знаят вътрешните ни мисли, виждат образа на душата. Затова на нас ни е нужен твърде голям труд, за да се приближим според степента на своето немилосърдие той се намира във властта на бесовете. Той е във властта на духовете на злобата и като поробен извършва нарежданията им тук, докато е в тяло. И след излизането от тялото също ще му се наложи да им се подчинява."


Книгата "Мир и радост в Светия Дух" може да бъде наета от библиотеката при храма или закупена от църковните книжарници в страната.


 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.