Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Възкресяването в Наин
Възкресяването в Наин Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Неделя, 08 Октомври 2017 06:01
наинската вдовица
 
Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение
 
Господ Иисус Христос действа постепенно, стъпалообразно, даже бавно за нашите ограничени сетива. Дълъг е пътят от раждането в пещерата до Витлеем до Възкресението в пещерата до Голгота. Само шепа хора знаят кое всъщност е безпомощното бебе, огласило с плача си рождественската нощ, и кой всъщност е Възкръсналият от мъртвите, чието сияние огрява пасхалната нощ.

Преди да възкреси сина на Наинската вдовица, за което говори днешното евангелско четиво, Христос изцелява тъщата на апостол Петър, която вижда да лежи болна от треска. След това Той излекува слугата на римския стотник още преди да се е срещнал с него. Третото чудо, на което се спираме днес, е още по-велико – възкресението на един млад човек. Този период от проповедта на Иисус може да се нарече преносно „меден месец”. Тълпите го следват очаровани, смаяни, привързани към Него, понеже се надяват да видят нови поразяващи чудеса. Не след дълго обаче същите тези тълпи ще се възмутят и ще се разбягат, когато чуят от Него необикновените думи: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее вовеки...” (Йоан 6:51).

Христос наближава селото Наин, който се намира в Галилея на шест километра североизточно от Назарет. Двете селища са малки и в тях всички се познават. Както Назарет, така и Наин не се отбелязват в Стария Завет. В същия момент от портите на града излиза погребално шествие с умрелия син на една вдовица. Срещат се двете шествия – на вечно живия и на временно мъртвия. От уточнението на апостол Лука: „Много народ вървеше с нея от града” (7:12) може да се заключи, че майка и синът са известни и обичани от съгражданите си, които публично изразяват скръбта си за тази загуба.

Когато Христос съзира раздиращата се от плач вдовица, „смили се над нея”, т.е. сърцето Му се изпълва с жалост и състрадание. Но вместо да изказва банални съболезнования и да я утешава като другите, Господ й казва само: „Не плачи”. По онова време е трагично една еврейка да бъде вдовица, защото тя остава сама, без подкрепа, без доход, без надежда. Няма осигуровки, няма пенсии, няма благотворителни фондации. Спасителят я подканва да спре отчаяния си плач, който няма да промени съдбата и да върне сина й. Тя трябва да се довери на Него, Който е Господар на съдбата, но и Господар на Закона. Евангелистът неслучайно споменава, че Иисус се докосва до носилото (катафалката). В гръцкия оригинал стои обаче глаголът „ипсато”, който означава „грабвам”, „хващам здраво”. Той спира рязко траурната процесия. В този момент струпалите се хора сигурно ахват от ужас, защото според юдейския закон всеки, който се докосва до умрял, се осквернява. Христос извършва това нарочно, за да покаже, че като Създател на Закона стои над него и отхвърля човешките условности.

В следващия миг Той казва на мъртвеца, който по елементарната логика не би могъл да Го чуе: „Момко, (на) тебе думам, стани!” Умрелият момък се надига, сяда в носилката и започва да говори. Какво е казал ние не знаем, но сигурно е възхвалил Бога и Неговата милост, след което е разказвал за тайните на Царството Божие, в което е бил. Според тълкованията на св. отци той започва да свидетелства, за да не би хората да помислят, че Христос е магьосник, който прави фокуси и евтини „чудеса”. Момъкът нито е пиян, нито е дрогиран. Говорът му е ясно указание, че духът му се е върнал в тялото. Не знаем какво става по-нататък с него. Възможно е той да се е присъединил към последователите на Иисус.

В стих 13 за първи път в Евангелието Христос се нарича „Господ” – определение, запазено само за Бога и свързано с проява на небесна милост. Затова св. папа Лъв Велики пише: „Иисус е ръката на Божията милост, простряна върху нас”. За разлика от много други случаи Спасителят проявява инициатива и извършва това велико чудо, без да бъде молен предварително от някого. По същия начин се проявява Божията любов, която винаги действа първа спрямо хората.

И как реагират хората на възкресението на момъка? Хората от шествието след Христос и хората от шествието след катафалката се смесват в една ликуваща тълпа. Сълзите се превръщат в усмивки, плачовете стават викове на ликуване, скръбта преминава в смях и радост. Хората, които присъстват на чудото, обявяват Христос за „велик пророк”. Странно, но днес същото правят мюсюлманите. Те са прави само донякъде, защото не знаят пълнотата на истината за Него. Христос не се моли на Бога като пророците, защото Сам е Бог. Чудото на Спасителя в Наин допълва и увенчава няколко подобни чудеса, описани в Библията – Илия възкресява сина на една жена в Сарепта Сидонска (3 Цар. 17:22), Елисей възкресява детето на друга жена от Сонам (4 Цар. 4:35), мъж възкръсва, когато тялото му докосва костите на Елисей (4 Цар. 13:20). Хората помнят от векове тези чудеса, защото Наин се намира само на няколко километра от Сонам.

Посланието на днешното събитие от Евангелието е същото, което апостол Павел обявява на коринтяните: „Смъртта биде погълната с победа” (1 Кор. 15:54). Смъртта определено не е краят. Смъртта няма последната дума. Смъртта не може да царува, след като Спасителят възкръсна и я победи. Силата на Божия Син е безкрайно по-мощна от силата на мрачния зеещ гроб. Слава на Него вовеки!
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.