ПЦДОН

Начало Богословие Етика и литургия
Етика и литургия Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от еп. Игнатий Мидич   
Четвъртък, 03 Февруари 2011 15:48

еп. Игнатий...Какво ни казва литургията за етиката, моралното поведение, за нравствеността на човека?

Етиката е нещо, което сме усвоили от Запада, в светоотеческото Предание тя не съществува като понятие. Така както ни го е пренесло западното богословие, етиката е система от закони и норми, които регулират поведението на хората.
 
Тук разбира се, се включват и Божиите заповеди и нравствените норми, но те преди всичко трябва да преминат през едно тълкувание. А това тълкувание означава да видим каква е Божията воля и какво Бог иска от нас, това предполага нашата човешка логика.

И именно затова, понеже човешката логика е променлива, затова имаме различно тълкувание на тази Божия воля и Божиите заповеди. Затова и поведението, което се основава върху етическите норми във времето е променливо. Имате нещо, което преди 150 години е било немислимо, а днес е нещо съвсем обичайно, т.е. хората така се държат. Това показа преди всичко една променливост на етическите норми, на етическите закони. Но отношението на човека към другия човек и към Бога, което ни показва литургията, не е законническо, не е легалистично както е било на Запад. Т.е. то е отношение на любов, т.е. мярката на отношенията към другия човек и Бога е любовта и свободата. Но като кажем "любов" нямам предвид любовта, както я разбират мнозина днес - да обичате някой, защото е такъв или такъв, което пренесено в областта на нашата проблематика означава да обичате някого, който е етически, нравствено изряден, добър. И ако се окаже, че той е етически неизряден, неизправен, тогава вие прекъсвате това отношение към него, преставате да го обичате.

Не е това любовта, която ни показва литургията и тайната Христова. Нашият Господ ни обича, не защото сме съвършени и безгрешни според някакви етически или други норми, но ни обича свободно, защото го желае. Един голям гръцки писател и философ Иоан Сикутрис, живял през миналия век, е направил едно сравнение между Платоновата и християнската любов. Според Платон Бог може да обича само онова, което е добро и което е красиво, иначе ако Бог обича нещо, което не е добро и красиво, за Платон е съмнително дали това въобще е Бог. Християнският Бог - Такъв какъвто ни Го показва Свещеното Писание - Той обича преди всичко грешниците. И както казва Сикутрис, ако изхвърлите от Свещеното Писание любовта към грешниците, в него няма да остане нищо друго. Това означава, че Бог ни обича свободно, това е истинската любов. И това е любов към личността, към човека като личност. Ако обичате човека заради нещо, вие не обичате човека, а обичате това, другото нещо.

Защо днес хората обичат да изтъкват Съда Божий над хората? Затова защото те не обичат човека, а обичат идеите, правдата, красотата и какво ли още не... И за да бъдат живи тези идеи, те убиват живи, конкретни хора. Затова светът не може да преодолее греха, защото грехът изисква наказание, а наказанието показва, че се почита принципа и се жертва човека. Литургията, която приема човека такъв, какъвто е и приема най-вече грешника, показва всъщност истинската любов -  това е любовта към човека, а не към законите и идеите. И това всъщност е най-истинската и дълбоката любов - Божията любов. А това е любов, при която искате това същество, което обичате да съществува вечно, независимо от това, какво е то. Ако искате да проверите дали наистина обичате един човек, можете да го направите само въз основа на това - ако искате той да съществува вечно. Да дадем един пример - за майката и детето. Детето може да прекрачва всички норми и майката постоянно да му се кара и дори да го бие, но когато то умре или е в опасност да умре, тя тогава иска само едно-единствено нещо, а именно - то да живее вечно. В този момент тя забравя всичко, което то е правило, всички лоши неща и в този момент само се моли на Бога то да бъде живо...

(Откъс от лекцията на еп. Игнатий Мидич "Евхаристийния възглед за света" изнесена във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" на 30 януари 2009 г., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, оригиналният словоред е запазен.)


Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.