ПЦДОН

Начало Проповеди 12-та Неделя след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени
12-та Неделя след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Събота, 17 Януари 2015 19:14
 
отец Павел При комунистическия режим у нас, за който все по-малко хора си спомнят, беше позволен само един вид журналистика. Бих я нарекъл „дитирамбна”, хвалебствена, възпяваща все по-„великите” постижения на строителството на комунизма. В редки случаи, когато проблемите ставаха очевидни и болезнени, тя преминаваше в „другарска критика”. Разследваща журналистика в България нямаше и до голяма степен все още няма. Но в средата на 60-те години в застоялото блато, което тогава представляваше нашето общество, беше хвърлен камък. Една дръзка млада журналистка без скрупули, дегизирана като смирена християнка, проникна в старата софийска църква „Св. Петка” и взе за временно ползване без разрешение (т.е. открадна) молитвените бележки, пъхнати зад стъклото на една чудотворна икона. Клисарите сигурно бяха подкупени. След това тя публикува бележките в списание „Младеж”, което се четеше масово поради липсата на друго, и се изгаври с богомолците. Трябва да се признае, че почти всички те не търсеха да получат прощение на греховете си или духовни дарове, а настояваха Бог да им даде най-прозаични и даже неморални неща.
 
Наскоро прочетох една статия за чудесата на архиепископ Серафим (Соболев), чиито мощи почиват в криптата на руската църква в София. Повечето от тези чудеса бяха на отчайващо битово ниво, а в някои случаи ставаше въпрос за вземане на изпит, без да се чете, или за запазване на отдавна разпаднало се семейство. За съжаление, независимо от смяната на обществените условия, човешкото мислене не се променя. Ние продължаваме да настояваме Бог да задоволи нашия егоизъм, да се подчини на нашите капризи и така да ни позволи да станем господари на собствената си съдба. Когато някои от нас не получават точно това, което искат, в озлоблението си те се отказват от молитвата и дори от Бога.

Подобно е и отношението на сирийския военачалник Нееман, който има всичко, но е болен от проказа (4 Цар. 5:1). Млада еврейка, която той е отвлякъл като робиня, му казва, че единственият човек, който може да го излекува е Елисей. Натоварен със злато, сребро и скъпоценни одежди, Нееман пристига в Самария. Пророкът даже не излиза да го посрещне, а изпраща своя слуга, който му препоръчва да се измие седем пъти в реката Йордан. Това хладно отношение оскърбява сириеца и той се качва на колесницата, за да се върне в страната си. Каква е разликата между Йордан и реките в Сирия? Все реки! В своя гняв Нееман си казва: „Ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата” (ст. 11).

Всяко изцеление предполага личен контакт между лечителя и болния, но тук няма нищо подобно. Едва когато слугите убеждават Нееман да пробва и да изпълни нареждането на Елисей, той шибва конете, отива при Йордан, потопява се в мътните й води и „тялото му се обнови като тяло на малко дете и се очисти” (ст. 14). Но нека да помислим – не сме ли и ние като този човек? Когато в неделя трябва да отидем на църква, ние си представяме клюкарките от навалицата, задушливата миризма на тамян, прегракналия хор и решаваме да отидем на екскурзия, защото „Бог може да се почита и сред природата”. Когато се сещаме, че не сме изповядали отдавна пред свещеник, ние си казваме, че Бог е навсякъде и може да си изредим греховете пред иконата в къщи. Когато ни сполетят болести и неприятности, ние се чудим защо Бог ни ги изпраща, вместо да бъдем здрави и полезни за близките си и обществото. Но подобно отношение са имали и апостолите. След като слуша три години как Христос описва Отца със символи и притчи, Филип накрая настоява за „кратката процедура” и Му казва: „Покажи ни Отца и стига ни” (Йоан 14:8). Мнозина от хората, увлечени от словата на Спасителя, се ужасяват и Го напускат, когато Той им предлага буквално да ядат Неговото тяло и да пият Неговата кръв (Йоан 6:60). Разликата между апостолите и Нееман поне е тази, че той се връща след изцелението си, за да благодари на Елисей.

Дълбоката истина е, че нашите пътища не са Божиите пътища (Рим. 11:33). Бог върши всичко тогава, когато иска и така, както иска. Той диктува условията, а не ние и изисква от нас само вяра. Затова трябва да проявим търпение. Веднъж завинаги трябва да престанем да гледаме на Бога като на кукла, която мърда, щом дръпнем конците. Господ е покрив, а не чадър. Не ние Го държим за дръжката, а Той ни покрива и засланя. Ние трябва да Го поставим на първо място в живота си и да приемаме Неговата свята воля с благоговение. Първо трябва да възхвалим Бога, после да Му благодарим и накрая да искаме нещо от Него. Бог отговаря на всяка молитва за помощ, макар и не точно тогава и не точно така, както ние желаем. Той най-добре знае кое е най-доброто за нас и за нашето спасение. Трябва да Му бъдем винаги благодарни като Нееман и като единствения от 10-те прокажени, за които повествува днешното евангелско четиво (Лука 17:12-19). Забележете, че този благороден човек е самарянин, мразен от юдеите.

Неблагодарността е вечен порок. В „Крал Лир” Шекспир пише: „От змийски зъб по-болезнено е да имаш неблагодарно дете”. Евхаристията, която извършваме, ни напомня да не забравяме най-големия дар, който Бог ни дава – Неговия безсмъртен Син. Но ако ние посещаваме храма и вземаме Причастие с тайната цел да спечелим или придобием нещо конкретно, има опасност да превърнем основното тайнство на нашата вяра в магическо средство за изнудване на Бога. Напротив, трябва да се възрадваме, че чрез прякото общение с Бога нашите имена са написани на небесата (Лука 10:20).
 
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.