ПЦДОН

Начало Проповеди Шеста Неделя след Неделя подир Въздвижение
Шеста Неделя след Неделя подир Въздвижение Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Неделя, 23 Октомври 2016 05:17
 
Новозаветният текст, който се чете във всички православни църкви по света на днешната неделна литургия, е взет от Евангелието на Лука, 8 глава. След като изрича притчата за сеяча, Иисус Христос се качва в ладията на Своите ученици и заспива. Избухва буря и апостолите отчаяно будят Спасителя, Който с една дума укротява вълнението на стихиите. Още съвсем неукрепнали във вярата, те се споглеждат и питат: „Кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?” (Лук. 8:25).

Групата преплава Генисаретското езеро и стига до Гадаринската страна, която се намира срещу Галилея. От текста може да се получи впечатлението, че едва ли не Христос слиза в самия град. Всъщност Гадара (днес развалини до Ум Каис в Йордания) отстои на 10 км от брега на езерото, от което го отделя буйната река Ярмук. Той е полуавтономен виден град на Декаполис (Десетоградието), дал на елинистичния свят редица видни философи и писатели. По времето на Христос е владян от Ирод. Населението е предимно гръцко и езическо, което обяснява присъствието до езерото на стада свине – животни, смятани за „нечисти” от юдеите и забранени от Мойсеевия закон.

На брега Богочовекът не е посрещнат от обичайните тълпи, а от един бесноват човек. Той „не обличаше дреха” (ст. 27). Докато Адам е гол, но безгрешен, обладаният от демони „анти-Адам” е гол, но грешен. Той няма добродетели, липсва му одеждата на поканените на божествения пир. Този рошав, мръсен, покрит със запечена кръв и струпеи човек, който крещи и вие като звяр из пущинаците, е обладан от много бесове. Тази съдбоносна среща е предвидена от св. пророк Исайя, който прониква с духовния си взор в мрака на вековете и описва скверния образ на бесноватия: „Седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо...” (65:4).

На въпроса на Спасителя как се казва човекът отвръща, че името му е легион, защото е обладан от безброй тъмни духове. Легион е името на най-голямата част в римската армия, която обхваща между 4 000 и 6 000 души. Всъщност не говори самият човек, а демоните, които са го обладали. Той не живее в къща като обикновените хора, а в скални гробници – място на смърт и тление, което е синоним на царството на сатаната. Самите хора се гнусят и страхуват от него. Те се опитват да го озаптят и ограничат, като го връзват във вериги, но бесноватият, придобил дяволска сила, разкъсва железата като паяжина. Причината за трагедията му не е известна, но самото присъствие на свинете говори за отпадане от Божия закон. Друга известна личност от Евангелието – Мария Магдалина, е обладана само от седем бяса (Марк. 16:9). Спасителят не само ги изгонва, но и я удостоява с великата чест да Го види първа след Възкресението.

Демоните молят Иисус да не ги мъчи и да не ги изпраща в адската бездна преди време. Това не е страхът Божи, който е начало на премъдростта (Пс. 110:10), а страхът на онзи, който върши само зло и се страхува от наказание. Бесовете имат известно, но непълно знание за Божия промисъл и разбират, че Страшният съд ще означава тяхната окончателна гибел. Затова апостол Яков пише: "И бесовете вярват, и треперят" (2:19). Те молят Христос да им позволи да влязат в близкото стадо свине. Той им разрешава. Нечистите духове се вселяват в нечистите животни. Внезапно стадото пощръклява, втурва се по стръмнината и се издавя в езерото. От една страна Господ допуска това да стане, за да покаже, че бесовете не могат да владеят дори прасетата. Злите духове до такава степен озверяват и уплашват свинете, че те се хвърлят в бездната, от която именно бесовете се опасяват. Освен това, Христос отнема на гадаринците възможността да грешат, като отглеждат свине, забранени от Мойсеевия Закон.

Пазачите бягат в града и разказват за станалото така, както самарянката прави след разговора с Иисус (Йоан 4:29). Но докато жителите на Сихем канят Спасителя и повярват след проповедта Му, жителите на Гадара молят Христос да спре със Своите чудеса и да се махне оттам. „Нормалните” действат ненормално, а „ненормалният” бивш бесноват постъпва нормално. Той покрива голотата си с дреха и моли Иисус да му разреши да стане Негов последовател. Но Христос му нарежда да проповядва, като се върне в града и да разкаже на всички за чудото, което Бог извършва с него. Така лудият става един от първите мисионери на християнството.

В този динамичен и пълен с напрежение разказ се сблъскват всемогъществото на Бога и безсилието на дявола, алчността на хората и идеализма на бившия пленник на легиона демони. Колцина от нас осъзнават и се борят срещу демоничните си страсти, злите си пороци, лошите си навици - срещу оня „легион”, който отнема свободата ни и ни прави слуги на греха? Православната църква ни предлага доказани и безплатни оръжия за провеждане на тази борба – причастието с Тялото и Кръвта на Спасителя, другите шест тайнства, молитвата и поста.
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.