ПЦДОН

Начало Проповеди Девета Неделя след Петдесетница
Девета Неделя след Петдесетница Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим.проф. Павел Стефанов   
Събота, 09 Август 2014 13:26

В днешната девета неделя след Петдесетница в нашите църкви се чете откъс от Евангелието на Матей (14:22-34) за ходенето на Христос по водата. Това чудо е може би най-трудното за разбиране в целия Нови Завет. Вървенето по повърхността на водата противоречи на основния закон на вселената – закона за притеглянето. В спор атеистите винаги припомнят този случай и тяхните ехидни усмивки не са случайни.

 След убийството на св. Йоан Кръстител Иисус извършва чудото с умножаването на храната на 5 000 души в пустинята. После Той нарежда на Своите ученици да се качат в кораба и да преминат на другия бряг на Генисаретското езеро, за да изпрати тълпите у дома. По този начин Спасителят се грижи за сигурността както на апостолите, така и на хората, които Го следват, за да чуят Неговото слово. След като разпуска хората, Христос се изкачва на едно възвишение, за да се моли сам през нощта. Всъщност Той има намерение да се моли, преди тълпите да Го обкръжат и последват. Само тук и в пасажа за Гетсимания (26:36-44) евангелист Матей споменава за Негова молитва. А св. Лука описва седем пъти как Иисус се моли във важни моменти на Неговото служение (3:21; 5:16; 6:12; 9:18; 9:29; 11:1; 23:46).

Но какво става с апостолите? В Галилейското езеро започва да вилнее една от внезапните бури, които често настъпват там. Вятърът и вълните блъскат кораба или по-скоро ладията. Дори и денем това би било голямо изпитание за учениците, които нито могат да сложат платно, нито могат да гребат успешно. А всичко става нощем, по време на четвъртата стража. През тази епоха евреите делят нощта на четири стражи, като четвъртата е призори, когато се развиделява. Апостолите, които отчаяно се мъчат да спасят себе си и кораба, изведнъж съзират нещо страшно и необикновено – някакъв човек върви по вълните. Това противоречи на елементарната логика. За секунда в съзнанието им нахлува всичко, което са чували и запомнили за вампири, призраци, привидения. Те изкрещяват от ужас, но „призракът” проговаря и бърза да ги успокои, че Той е техния Учител и не трябва да се боят. Тази среща на Христос с тях в езерото напомня за по-късното Негово явяване след Възкресението и съдържа същите елементи – страха на учениците, които не очакват да видят Спасителя, и Неговото уверение, че Той е с тях.

Петър – най-пламенният апостол, който често реагира импулсивно, не познава гласа на Странника или не Го вижда ясно през бурята. Той не е съвсем уверен в думите на Христос и казва: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата” (ст. 28). Петър търси доказателство и моли за разрешение, а не тръгва на своя глава. Първите му стъпки по водата са уверени, но вихърът, дъждът, бездната под него изведнъж помитат неговата увереност. Петър пропада във водата, започва да се дави и извиква: „Господи, избави ме!” Тогава Иисус протяга ръка и го спасява с думите: „Маловерецо, защо се усъмни?”

Името Петър на гръцки означава „камък”. Този епизод ни показва един променен Петър, който се преутвърждава от Господ във вярата като „човек на камъка”, след като е започнал да потъва като камък поради недостатъчна вяра. Самият Петър едва ли би могъл да обясни защо се е усъмнил и се е поддал на естествените си инстинкти. За секунда той загубва вярата си в Иисус. Вяра, която трябва да е постоянна, когато всичко се променя и да е трайна, когато всичко се разпада. Апостолите, които са очевидци на станалото, се покланят пред Иисус и изповядват, че Той е наистина Син Божи (ст. 33). „Сърцето им се беше вкаменило”, допълва св. Марк (6:52). Пълното разкриване и утвърждаване на тяхната вяра още не е настъпило. Малко по малко, събитие по събитие Христос отваря очите им за вярата. Следва ново чудо – щом Иисус влиза в кораба, вятърът бързо утихва (Марк. 6:51).

Бог, Който простира небесата, ходи по морското висине (Йов 9:8). Древните евреи смятат, че морето е обиталище на бесовски сили и място на хаоса, което прави за тях ходенето на Христос по водата още по-голямо чудо. Когато се кръщава в реката Йордан, Спасителят влиза във водната стихия. Когато върви по Генисаретското езеро, Той се издига над същата стихия.

Където има буря, Бог дава покой; където има смут и отчаяние, Той предлага мир и надежда. Чудото с ходенето по водата дава отговор на въпроса на Йов: „Даде ли Той тишина, кой може я смути?” (34:29). Животът е море, корабът е Църквата, кормчията е Христос. „Господи, избави ме” трябва да е молитвата на всеки от нас – молитва, на която Господ се отзовава с призива: „Дойди”. Когато потъваме в бездната на страховете и проблемите, нека протегнем ръка към Иисус и да влезем в кораба на вечния живот. Той е там, Той ни очаква, Той жадува за нас!
 
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.