Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Седма Неделя след Петдесетница
Седма Неделя след Петдесетница Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Неделя, 23 Юли 2017 05:42
 
Днешното литургийно четиво за изцелението на двама слепци от Христос е взето от Евангелието на Матей (9:27-35). То напомня разказа за други двама слепци в същото Евангелие (20:29-34), но тук няма повторение поради „разсеяност” на писателя. В древна Палестина просяците обикновено ходят по двойки, за да се подкрепят взаимно, както разкрива казаното от Господ в Мат. 15:14: „Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата”. Двамата нещастници не са пълни инвалиди, защото упорито вървят подир Христос и Го призовават: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!”
 
Техният призив повтаря добре познати вопли на страдалци от Библията, например на същия цар Давид: „Помилуй ме, Господи, защото съм немощен” (Пс. 6:3). Христос обаче мълчи и даже не ги поглежда, а влиза в къщата и чак тогава им обръща внимание. Можем само да предполагаме каква е причината за забавянето на Неговата реакция. Може би е изтощен след излекуването на жената с кръвотечение и дъщерята на началника (9:18-26). А може би има повод да не се доверява на слепците, които Го наричат потомък на великия цар Давид със скритата цел да поласкаят Неговото самочувствие.

Вместо това Спасителят решава да провери тяхната вяра в божествената Му сила. Той им задава въпроса: „Вярвате ли, че мога да сторя това?” Отговорът е: „Да, Господи!” Тогава Иисус докосва очите им и им казва: „Нека ви бъде по вашата вяра”. В този момент очите им се „отварят” и те проглеждат.

Изискването на вяра от Иисус е отразено по-късно от бъдещия апостол Павел, който ослепява при видението до Дамаск и проглежда не само за материалната, но и за духовната светлина (Деян. 9). Има значение само вярата, а не думите като тези на слепците или обредите като тези на юдеите, които сляпо се придържат към стотиците предписания и забрани на Мойсеевия закон. Както Иисус предизвиква и явява вярата на просяците, така и апостол Павел подчертава в посланието си до римляните, че вярата е в основата на спасението.

Христос строго предупреждава изцелените да мълчат за току-що направеното чудо. Те обаче не изпълняват Неговата заповед, а разгласяват за станалото из цялата околност. Защо Господ им налага мълчание? Първо, забраната може да се тълкува като изява на върховното смирение на Христос, Който върши всичко със силата и повелението на Отца. Второ, тя може да има и друг, практически мотив. Иисус, Който среща много такива просяци през живота Си, вероятно се опасява, че изцелените слепци ще пуснат слуха за чудото, за да предизвикат интерес към себе си и да изпросят от хората още пари, вместо да се трудят. Трето, Христос знае, че промяната от слепота към зрение е толкова уникална, че несъмнено ще доведе до безброй разпитвания, обсъждания и заключения, свързани със Самия Него. Подобни забрани за разгласяване се споменават няколко пъти в Евангелието (Мат. 8:4; 12:16-19) и се тълкуват като актуализиране на пророчеството на Исайя, който пише за Месия: „Няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата” (41:1). Месията, Синът на Давид, е много повече от чудотворец, както обетованието за царството небесно е много повече от ново земно устройство, за което мечтаят юдеите. Изцелението е едно от знаменията за това царство.

Няма спокойствие за Христос. Веднага след напускането на слепците при Него водят един ням бесноват. Този двойно наказан човек може да изповяда като Псалмопевеца, че е онемял, защото е предаден от Бога „на безумния за охулване” (38:9-10). Господ прогонва демона от нещастника, той проговаря вероятно за първи път в живота си и хората са смаяни. За разлика от тях присъстващите фарисеи смръщват вежди и просъскват, че Христос извършва новото чудо със силата на демонския княз (дявола). Проговарянето е не по-малко чудо и има не по-малко значение от проглеждането. Но фарисеите отричат божествената сила на Иисус, защото отхвърлят знаменията на царството поради липса на вяра. Ако я имаха, те щяха да се убедят, че победата над бесовете възвестява настъпването на царството Божие (срв. Мат. 12:28).

Евангелското четиво завършва с думите, че Христос обикаля всички градове и села, учи в синагогите, благовества за царството и лекува всички болести. Тази благодатна мисия – учителстване, проповядване и изцеляване, е продължена от св. Павел, Петър и другите апостоли. Тази мисия е възложена и на техните приемници – днешните духовници, но в тази мисия трябва да участват и обикновените вярващи, които са длъжни да познават своята вяра и да я разпространяват до Второто пришествие на Господа.




Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.