Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Празници Празниците на светите апостоли Петър и Павел — богословие, богослужебен състав и иконография
Празниците на светите апостоли Петър и Павел — богословие, богослужебен състав и иконография Е-мейл
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Росен Миланов   
Петък, 28 Юни 2013 22:31

Петър и ПавелПрекрасна украса на Църквата са нейните светци! Те са живо свидетелство за присъствието на Светия Дух в нея.

Църквата винаги е обичала и прославяла най-достойните си чеда. С благодарност и любов всяка година тя чества паметта им, вдъхновявайки и насърчавайки с това своя народ.

Светите апостоли Петър и Павел са едни от чедата на Църквата, които тя почита в календара си. Прекрасно изразява тази почит св. Йоан Златоуст, говорейки, че се удивлява не на величието и красотата на Рим, а на двата стълба на Църквата, завършили живота си мъченически в този град.

Но какви празници на светите апостоли Петър и Павел има в църковния календар? Какво е основанието за тяхното установяване и честване? Какъв е богослужебният им състав и иконография?

Трябва най-напред да се спомене накратко какви празници на светите апостоли Петър и Павел съществуват в Православната църква. Това са: 29 юни — памет на светите славни и всехвални първовърховни апостоли Петър и Павел; 30 юни — събор на светите дванадесет апостоли (с по-специална прослава на св. ап. Павел), и 16 януари — поклонение на честните вериги на св. ап. Петър. При римокатолиците съществуват и няколко други празника на двамата апостоли.

29 юни е най-старият апостолски празник. Това е естествено, тъй като най-голяма е била почитта към св. ап. Петър, на когото е било поверено благовестието на юдеите, и към св. ап. Павел, на когото е било поверено това на езичниците. Имаме сведения от християнската древност, на които можем да се доверим, че светите апостоли Петър и Павел завършили мъченически живота си в град Рим. Първият бил разпънат на кръст (с главата надолу), а вторият като римски гражданин бил посечен с меч. Според някои това е станало на 29 юни в една и съща година (67 г.), а според други датата е една и съща, но св. ап. Петър загинал мъченически една година преди св. ап. Павел.

Почитта към светите апостоли Петър и Павел е засвидетелствана в редица паметници — било писмени, било веществени. Такава почит се отдавала на местата, свързани с живота на двамата апостоли, и особено на онези от тях, свързани с мъченическата им кончина. Император Константин Велики построил великолепни храмове в Рим, както и в Константинопол. Известни са и ежегодните пътувания на големи църковни личности за празника на светите апостоли Петър и Павел в Рим на 29 юни. Такива сведения намираме в творенията както на западните отци св. Амвросий Медиолански, бл. Йероним, св. Павлин Нолански, така и на източните отци св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст. От тези и от други църковни автори имаме множество запазени проповеди за светите апостоли Петър и Павел. Интересни от литургическа гледна точка са и свидетелствата за оформящия се още през IV в. пост преди празника на светите апостоли.

Какво е основанието за така голямата почит към двамата първовърховни апостоли? Можем, следвайки примера на самия св. ап. Павел, да оприличим не без основание отношенията на църковния народ към тях на отношенията на чеда към родители. На св. ап. Петър е било поверено проповядването на Евангелието на юдеите, а на св. ап. Павел — това на езичниците. И двамата много се потрудили в тази проповед. Това е свързано, разбира се, с множество страдания и скърби. А накрая и двамата запечатали своето свидетелство с мъченическа кончина. Съвсем естествена е в такъв случай признателността и благодарността на Църквата към труда на тези апостоли.

И както бе споменато, в църковния календар паметта на светите апостоли Петър и Павел се чества заедно на 29 юни — именно за да се подчертае тяхното особено място в лика на светите апостоли. Показателен за това е и епитетът, поставян към техните имена в богослужебните книги — „първовърховни“. А като „първовърховни“ сред апостолите те имат място (и то най-голямо) и в общия празник на св. дванадесет апостоли — 30 юни, като Църквата не се смущава да включи тук и св. ап. Павел, запазвайки само формално названието Събор на св. дванадесет апостоли за този празник. Не се забравя според църковния обичай и почитта, която е свързана с особените реликви, осветени от някакво събитие в живота на светците. Такъв по своята същност се явява празникът Поклонение на честните вериги на св. ап. Петър — 16 януари. На този ден св. Църква изразява радостта от чудесното освобождаване на ап. Петър от тъмницата, където той бил хвърлен по заповед на Ирод Агрипа. Това събитие станало през 42 г. и е описано в Деяния апостолски (12:1–17). Повод за установяването на празника било донасянето на едната от двете вериги от императрица Евдоксия в Константнопол и изпращането на другата в Рим през 439 г. Този празник е известен в древните руски летописи под наименованието Ден на спасение от веригите, изразявайки много добре това, че вярващите тогава се покланят и прославят не самите вериги, а Божията сила, проявена чрез чудодейното им падане от ръцете на апостола.

От празниците на светите апостоли Петър и Павел трябва първо да се спомене за 29 юни. Тържествеността на този празник нараствала с времето. Св. Роман Сладкопевец написал множество песнопения за него. След време те обаче били заменени с други, като днес са останали само кондакът и икосът на утренята. Известни са също два химна на св. Софроний Йерусалимски за светите апостоли Петър и Павел.

В днешния вид на богослужебната прослава на светите апостоли Петър и Павел присъстват много песнопения на св. Йоан Дамаскин: две слави за Малката вечерня, слава на Господи воззвах (на Великата вечерня), стихира на литията; на утренята — два канона. Също така присъстват песнопения и на по-късни византийски творци. Автор на известните стихири на Господи воззвах „Киими... “ („С какви... “) е Андрей Пирски (VII в.). Особено възторжени са споменатите два канона на св. Йоан Дамаскин — един за св. ап. Петър и един за св. ап. Павел.

Целият характер на службата на светите апостоли Петър и Павел е тържествен. Свидетелство за това е четенето на паримии на вечернята, които са от Първото съборно послание на св. ап. Петър (а не от Стария Завет). Прави впечатление, че присъстват песнопения от почти всички гласове на църковното пеене (без седми).

30 юни като дата за богослужебна прослава на светите апостоли Петър и Павел също притежава древност. Сведения за този празник имаме още от IV в.

Службата за 30 юни е до голяма степен неоригинална. Много песнопения са заимствани от предишния ден. Така е с първите три стихири на Господи воззвах (на Андрей Пирски) и славата им (на св. Козма Маюмски), стиховните стихири (от малката вечерня на предния ден) и славата им (на Ефрем Кария), тропара. Нови са седалните, краткият и обширният канон (вторият — дело на св. Теофан Начертани), хвалитните стихири и славата на тях (от св. Козма Маюмски) — всичко на утренята.

В службата за поклонението на честните вериги на св. ап. Петър четем имената на песнописците Византий от IX в. (слава на Господи воззвах)и Йосиф X в. (канон), както и на св. Йоан Дамаскин — в славата на стиховните стихири (взета от вечерната служба на 29 юни).

Още нещо за богослужебното честване на светите апостоли Петър и Павел. Трябва да се спомене, че всеки един четвъртък е посветен на св. апостоли (и на св. Николай Мирликийски), едни от които са Петър и Павел. Похвала на двамата първовърховни апостоли има и в редица песнопения от Постния и Цветния триод, както и от Минеите.

Първоначално най-разпространеното изображение на Христовите апостоли било под вид на агнета. След като страхът от гонения и опасността от идолопоклонство вече преминали, правило 82 на Трулския събор (692 г.) забранява такова изобразяване. В първия период от съществуването на Християнската църква се срещат също така изображения на апостолите в образа на младежи в римско облекло.

Проследявайки историята на иконографията на светите апостоли Петър и Павел, можем да кажем, че имаме древни литературни сведения за въздигането на техни бюстове (най-вече от Евсевий Кесарийски в неговата Църковна история). Свидетелства за почитта към бюстове и изображения на двамата апостоли имаме и у св. Василий Велики и бл. Августин. Техните ликове били изобразявани и на капаците на саркофазите.

Можем с основание да твърдим, че както образът на Христос в основни линии бил запазен, така и характерните черти от образите на светите апостоли Петър и Павел били съхранени. Преданието разказва, че св. ап. и ев. Лука нарисувал икона и на светите апостоли Петър и Павел.

За най-древни запазени изображения на светите апостоли Петър и Павел се считат един Ватикански бронзов медальон от II в. (от времето на император Антонин Пий) и един саркофаг на Юний Бас (Юниус Басус) от IV в. — и двата съхранявани в Рим). Какво е характерното в изобразяването на двамата апостоли там? Във Ватиканския бронзов медальон образите на ап. Петър и Павел са дадени силно индивидуализирани. Петър (в дясната страна) е даден като един благороден мъж — с лице кръгло, черти изострени, коса на главата твърде гъста и къдрава, брада неголяма и също къдрава. Ап. Павел (в лявата страна на медальона) е даден с малко продълговато лице, с възтънки черти, голо чело, брада въздълга и вълниста (красива).

В саркофага на Юниус Басус двамата апостоли са дадени в момента на залавянето и отвеждането им на съд и погубване. Тук ап. Петър изглежда като спокоен философ с известна твърдост, при това в права стойка; с лице сравнително кръгло, а чело високо; с брада неголяма — кръгла и къдрава; нос — въздълъг; глава — величествено висока и покрита с гъста, тука почти пригладена коса. Изобщо, внушителна, величествена фигура. Ап. Павел — общо и той тук изглежда също като спокоен замислен философ; спрямо ап. Петър той е по-нисък на ръст с малко приведена стойка; с голо чело — има малко къса коса отзад на главата; брада — по-дълга от тази на ап. Петър и също къдрава; лице — тук възовално; вежди — къси; в чертите — нещо фино, деликатно[1].

Характерните черти от двата споменати паметника се повтарят и в други древни изображения на светите апостоли Петър и Павел. Съществува ли основание за това? В Новия Завет имаме сведения, че св. ап. Павел бил със слабо телосложение. Такива сведения за него имаме и в много по-късни писания — на Йоан Малала (VI в.) и на Никифор Григора (XIV в.). Там се запазва този образ на св. ап. Павел, какъвто го срещаме в древните изображения и за какъвто се говори във 2 Кор. 10:10. Същото се отнася и за образа на св. ап. Петър. Можем да обобщим по следния начин. Типичното, което остава за през вековете още от старо време по отношение изображението на свв. първовърховни апостоли, е обикновено: за ап. Петър — възправа и висока стойка, глава и шия, покрита с гъста и къдрава къса коса, лице възкръгло с възстроги черти, сключени вежди, въздълъг нос; за ап. Павел — нисък ръст, голо чело, брада въздълга и права, лице овално (възпродълговато), вежди къси, нос прав и продълговат, във всички черти, също както и в тена — нещо фино, деликатно, гениално[2].

Може да се каже още, че св. ап. Павел се изобразява по-млад, макар и с голо чело, а св. ап. Петър — като старец.

Какво прави впечатление в иконографията на светите апостоли Петър и Павел? На първо място, това, че те се изобразяват заедно още от древността. Светите апостоли Петър и Павел фигурират и в композицията Traditio legis (Предаване на закона) или Dominus legem dat (Господ дава закона). Навсякъде те изпъкват и това се дължи на първенствуващото им място сред апостолите, за което става дума и в Св. Писание. Понякога, разбира се, има изображения и поотделно — св. ап. Петър, носещ голям дървен кръст, а св. ап. Павел в проповедническа стойка. Имаме повече сцени от живота на св. ап. Петър, с когото са свързани и множество моменти от живота на Самия Спасител. Ето някои от тях: призоваването на ап. Петър, ходенето по морето, умиването на нозете от Спасителя, отричането, възкресяването на Тавита, освобождаването от веригите, залавянето на апостола. Символично значение има и изобразяването на даването на ключовете от царството небесно. За св. ап. Павел има сцени със св. Текла (според апокрифа Деянията на Текла), както и следните сцени: хвърляне на камъни по апостола, залавянето на апостола.

В какви дрехи се изобразяват светите апостоли Петър и Павел? В древните изображения, които са свързани до голяма степен с Рим, Равена, Неапол, апостолите са облечени по традиционното за онова време облекло — туника (хитон) с наметало (химатий или палиум). Това е било най-често и философското облекло.

Какви външни знаци на двамата апостоли присъстват в техните изображения? За св. ап. Петър — ключове и кръст, а също така и свитък; за св. ап. Павел— книга и меч, както и свитъкът на четиринадесетте му послания. По-нов атрибут е църквичката, която държат в ръцете си двамата апостоли.

Трябва да се спомене и за иконографията на празника Петдесетница, където също присъстват светите апостоли Петър и Павел. Ето какво пише една изследователка за изобразяването на този празник в Средновековна България: Апостолите най-често са изобразени седнали в Сионската зала на полукръгъл (сигмовиден) синтрон, като в долния подковообразен отвор е вратата към дома. Най-високо седят Петър и Павел, а отпред, на пръв план са двамата млади и голобради апостоли Филип и Йоан. И тук Павел и евангелистите са с книги, а Петър и някои други — със свитъци в ръце[3]. Св. Никодим Светогорец категорично се противопоставя на едно изобразяване на ап. Павел в сцената на Петдесетница поради негова историческа недостоверност[4].

И накрая, нека бъде казано още, че светите апостоли Петър и Павел присъстват и на множество западни религиозни картини от Ренесанса насам. Там се изобразяват следните сцени: Тайната вечеря, спасяването на ап. Петър от вълните, богатият риболов, освобождаването на ап. Петър от тъмницата, разпятието на ап. Петър, проповедта на ап. Павел в Ареопага.

Светите апостоли Петър и Павел присъстват обширно в богослужебния култ и в иконографията на Църквата от древността до днес. Това вярно и точно отразява значението на тези апостоли. Справедливо те са наричани „първовърховни“. В Православната църква те се честват три пъти в годината: на 16 януари, на 29 юни и на 30 юни. Богослужението е тържествено, като автори на отделните песнопения в него са св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски, св. Теофан Начертани, различни византийски автори. В иконографско отношение се следва традицията от древността, в която несъмнено има историческа истина. Най-често светите апостоли Петър и Павел се изобразяват заедно. В най-древните паметници двамата апостоли са с типичните за древния Рим облекло (хитон и наметало). Техни атрибути са кръстът, ключове, свитък (св. ап. Петър) и меч, книга, свитък (св. ап. Павел). По-нов и изключително разпространен днес атрибут се явява църквичката, която апостолите държат.

И най-накрая нека бъде казано за ползата от изучаването на празниците на светите апостоли Петър и Павел. То е особено ценно за разбирането на смисъла, влаган от Църквата в тяхната прослава. А това вече е пряко свързано с духовния живот на всеки един християнин.

 



[1] Пандурски, Васил. Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел в богослужението и иконографията (по случай църковните ап. Павлови тържества през 1951 г.). — В: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, Том II (XXVIII) 1951–1952 (С. 399–484). С. 435 (37).

[2] Пак там, с. 440 (42).

[3] Мавродинова, Лиляна. Иконография на дванадесетте големи църковни празника в средновековната стенна живопис в България (IX–XIV в.). София, 2005. С. 117.

[4] Вж. Успенски, Леонид. Богословие на иконата. Превод от руски. София, 2001. С. 327.

източник: theologian-bg.blogspot.com

 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.