Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи На Тебе поверяваме целия си живот и надежда..
На Тебе поверяваме целия си живот и надежда.. Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Атанасий Лимасолски   
Сряда, 07 Ноември 2018 13:12
тайни молитви

На Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико (литургична молитва)

Бог обича човека. Когато Той обича, обича в пълния смисъл на думата и по необятен начин, който ние не можем да разберем. Божията любов е толкова велика и необятна, че човешкият ум не може да я обхване. Ние може да сме пълни с грехове, зловоние, пороци, но това никога не може да накара Бога да ни намрази. Той не иска това, защото иска да ни обича и до последния ни миг да ни зове към Себе Си и да ни дава всичко необходимо, за да Го познаем и открием в живота си. След като предадем целия си живот и надежда на Него, нямаме никаква причина да се страхуваме, да се тревожим и да се питаме какво и как ще стане.

Остави всичко в Божиите ръце. Какво ще стане? Нищо повече и нищо по-малко от това, което Бог допусне. Бог всичко знае и вижда. Не се бой. Добре, като хора със сигурност сме слаби и в трудните моменти започваме да се безпокоим. Можем да преодолеем това състояние, като поверяваме целия ни живот и надежда в Божиите ръце. Сами себе си и целия си живот на Христа Бога да предадем.

и просим, и молим, и умоляваме

Трите силни думи, които означават, че цялото ми сърце, същество, сила, същност превръщам в молитва. Това е мощната молитва, която прави и чудеса. Това е мощната молитва, която се ражда от вярата, че Бог е човеколюбив Владика и е изключено нещо да Го спре. Тук много помага четенето на житията на светиите и ви препоръчвам да прочетете една книга - Живот и слова на преп. Порфирий Кавсокаливит - най-хубавата книга за него, която е публикувана. Този велик, реално неограничен човек, какво да кажа, четеш неща от този велик светец от наши дни и се изумяваш. Какъв човек бе, ама човек ли бе в крайна сметка? Човек бе. И всички съвременни светци, и старците Паисий и Иаков имаха голяма вяра, с която можеха да преодолеят всички природни закони.

Върнах се от Атина преди два часа - вчера отидохме на поклонение в един малък манастир покрай Атина. Там монахините ни разказваха, че старецът Порфирий посещавал манастира. Веднъж им разказал цялата история на манастира - какво ставало там преди толкова векове. Казвал им: "Де да можех да ви дам очите ми да виждахте това, което виждам". Казал им за пещерите, за подвижниците, за пустинята, където било пълно с подвижници. След това им казал: "Тук, в този манастир е пълно със св. мощи, целият манастир е една света Трапеза, жертвеник". Действително, по-късно бяха открити безброй мощи на мъченици, които варварите убили в нощта на Възкресение. И старецът виждал чрез благодатта и дори казвал на монахините какво имало на това място преди Христа (става въпрос за манастира „Пантократор (Вседържител)”, Дау Пендели, на 40 км от Атина”). В един друг манастир, когато отидохме, ни казаха, че той им казвал там какво ставало преди Христа - че имало езически храм, както и цялата история на манастира.

Те били хора с голяма вяра и човек се пита ама как са успели? Те самите казват, че е много е просто и лесно, но, знаете ли, сякаш имаш огромен сейф за пари, където само вратата ѝ да тежи два тона. В някои банки има такива сейфове, трезори, където само да бутнеш врата трябва да напрегнеш всичките си сили, а се отваря с едно малко ключе. Ако нямаш онова ключе, бомба да падне, ядрена бомба каза някой, няма да се пръсне. Но нима някой от нас ще остане жив да гледа къде е отишла касата след бомбата? Какви сме ние хората, колко безумни! Така направили сейфовете, че дори при ядрена война, ми казваше някой, да не могат да се пръснат. Е, да влезем всички вътре! - му казах, да се заключим, да не се пръснем и ние! Но и там да влезем, няма ли да дойде часът на смъртта? Ще дойде часът на смъртта, и какво ще правиш с всички тези неща, какво ще правиш със сейфовете и тяхното съдържание? За съжаление, човекът няма простата логика да проумее края на настоящия живот.

Божиите човеци имали голяма вяра, но я намерили чрез много борби, скърби изпитания, изкушения, и тя била плод на опита. Затова, когато четем техния живот и особено тези съвременни светци от наши дни, които познавахме, видяхме, чухме, старецът Порфирий говореше по телефона, човек от епохата ни, това ни помага още повече, защото виждаме как в настоящата епоха поникнали такива цветя на вярата. И как този старец, с голямата вяра, която имал, можел да върши онова постоянно чудо, където чуваш неща, които дори умът ни не може да побере. Как този човек съумял - чрез Божията благодат - да стигне до голяма святост и да преодолява природните законите и граници. Затова, когато имаме тази вяра, тогава молитвата ни става силна и не се съмняваш, защото всичко е възможно за вярващия.

За какво се молим на св. Литургия? Нима за това всичко да върви добре, нашите финанси, заеми и апартаменти? И тези неща са нужни. Но за какво се молим? Главното е това, което ни каза Христос - първом търсете царството Божие и след това всички друго. Небесният Отец знае от какво имаме нужда. Затова да не се тревожим, а да се молим за основното:

удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест

Молим за всичко това, което засяга връзката ни с вечното Божие царство. Имаме Христос пред нас, готови сме да отидем да се съединим с Него. Понякога децата особено в училище ни питат:

- Господине, виждал ли си някога Христос?

- Разбира се, всеки ден!

- Всеки ден?

- Всеки ден Го виждаме, виждаме Христос пред нас.

И не само Го виждаме, а много повече - ставаме едно с Него, ядем Го и Го пием, защото е върху св. Трапеза, не една част от Христос, не една енергия, а целият Христос и ние сме пред Него готови и просещи Неговата любов и милост, за да можем да се удостоим да се причастим. Как?  

с чиста съвест

Да не ни изобличава съвестта. Старецът Паисий казваше, че всички ние съгрешаваме много или малко, но да не го правим, бре, детенцето ми, хладнокръвно. Добре, съгрешаваме, имаме нашите грехове, нашия хал и кой тук, нито аз, нито вие можем да кажем, че аз не съгрешавам! Донесоха ми един отрязък от вестник - напоследък много се занимават с мене, не знам дали е за добро или за зло - някой иска обяснение, защото чул в една беседа, в която казвам, че не съществуват малки и големи грехове и казва: да дойде (митрополитът) да ни отговори, защото говори лъжи! Добре, така, както го е разбрал, има право, но аз какво имам предвид? - със сигурност, има и малки, има и големи грехове. Едно е да убиеш, друго е да кажа на другия премести се! и да седна на стола му, защото така ти харесва. В крайна сметка грехът не е само конкретни дела, защото един човек наистина може да внимава в живота си и да няма конкретни постъпки, които да измъчват съвестта му, или да е изповядал всичките си грехове. Или дори подвижници, велики светци, защо се чувствали толкова грешни пред Бога? Какво направили? Старецът Порфирий в своето Завещание пише "аз направих много грехове и хората мислят, че съм свят, но съм много грешен, погинал". Защо тези светци имали такова чувство? Може да не са извършили конкретен грях, но какво става? Те виждат къде е Бог, виждат и те самите къде се намират, тази огромна дистанция, която ги дели от Бога, това ги наранява, уязвява и кара да скърбят. Те виждат Бог какво е направил за нас. И човек какво може да направи, за да намери Бога? – да даде своето произволение, ако и него го има, и всичко друго Бог го прави по непостижим начин със Своята щедра любов, която не можем да проумеем. За това стоим пред Бога и скърбим и се покайваме. Това е чистата съвест, което идва от покаянието, което ни явява пред Бога, а не нашата безгреховност, която не съществува. . .

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.