Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Четвърта Неделя след Петдесетница
Четвърта Неделя след Петдесетница Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Неделя, 02 Юли 2017 05:28

отец ПавелДнешното евангелско четиво от Мат. 8:5-13 трябва да се допълни с по-подробния в някои отношения разказ на Лука 7:1-10. Когато Спасителят слиза от планината на блаженствата в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски офицер стотник. Неговият любим слуга е смъртно болен. На пръв поглед може да се стори странно, че евреите, водачи на града, се ангажират с проблемите на един езичник. Този случай датира от ранния период на Христовото служение, когато Той все още не се сблъсква с омразата на тълпата, насъскана от книжниците и фарисеите. Старейшините обясняват на Иисус, че чужденецът не само не се подиграва с техните вярвания като мнозина други римляни, а влага спестяванията си, за да им построи разкошна синагога. За да направи такъв голям жест, няма съмнение, че по време на своята служба в Св. Земя той се заинтересува от вярата на поробените от Рим евреи, прочита Библията и възприема Яхве като свой Бог.

Докато при другите чудеса на Христос ударението на евангелистите е сложено върху излекуваните или възкресените хора, тук чудото е споменато бегло накрая. В замяна на това е подчертано отношението на римския стотник. Той е човек с отчивзива и добра душа, за което свидетелства и неговата грижа за слугата. В древност такива слуги са роби, на които техните собственици гледат като на одушевени животни и подвижна собственост. Римският държавник и моралист Катон препоръчва всяка пролет на земевладелците да преглеждат инструментите и робите си и ако не стават за работа, да ги ликвидират. Убийството или изнасилването на робите през онази епоха не е подсъдно, защото те са извън закона.

Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник. Това се обяснява с факта, че по онова време езичник и то старши офицер не може да отиде лично при евреин, а се очаква евреинът да отиде при него. Чрез тях римлянинът му предава, че не е достоен да посрещне Господ в дома си. С това любезно извинение той всъщност иска да спази тогавашния обичай, според който един евреин, смятан за човек от втора класа, не може да влезе в къщата на езичник. Стотникът допълва, че ако Иисус каже само една дума, робът му ще оздравее. Христос е изумен от тази силна вяра, каквато признава, че не е срещнал в Израиля. Такава вяра е единствено Божи дар.

Омразата между юдеите и езичниците тогава е взаимна. Юдеите се смятат за избрани сред всички народи, за синове на Завета, за клони от здравата маслина, отгледана от Яхве. Езичниците за тях са диви маслини, които не способни да принесат плодове. Но от случилото се Христос извлича поука, които твърде неприятно шокира слушащите Го юдеи. Той им казва, че синовете на Божието царство ще бъдат изхвърлени навън, а мнозина от Изток и Запад, т.е. езичници, ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно.

Тези думи на Спасителя рязко противоречат на самовлюбените мечти на древните юдеи. В едно от равинските поучения се казва: „В бъдещия свят ще поставя за вас, юдеите, голяма трапеза, която ще видят езичниците и ще се посрамят”. Галилейският Учител проповядва точно обратното – отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците. По този начин Христос категорично и открито отхвърля тесногръдия шовинизъм на равините и провъзгласява, че царството на Месията няма да бъде привилегия на едно племе, а ще обхване всички народи, цялото човечество.

След безумията и трагедиите на кървавия ХХ век ние се убеждаваме, че всички национализми, независимо от тяхната мотивировка, са възможни само на почвата на отричането от Христос. Те неизбежно Го заменят с някакъв обожествяван човек и стигат до изтребление на милиони хора. Забравят проникновените думи на великия апостол: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28).

„Иди си – казва Христос на стотника, който накрая лично Го посреща, - и както си повярвал, нека ти бъде”. Неговият болен слуга оздравява веднага. Така завършва едно от многото чудеса на Господа, Който е силен и днес да ни чуе, излекува и спаси. Затова Псалмопевецът възкликва: „Той... изцелява всички твои недъзи, избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости” (Пс. 102:3-4). Слава на Бога вовеки!
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.