ПЦДОН

Начало Празници В памет на светителя Киприан, митрополит Киевски
В памет на светителя Киприан, митрополит Киевски Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Неделя, 16 Септември 2018 11:39

св. Киприян ЦамблакСвети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот (1), голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние.

Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево*. Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия (5).

Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания (6). Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.

Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение (7).

В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 г. от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември (8).

* Село Голенишчево е разположено на живописно високо място зад Воробьовите възвишения около Москва и съществува досега. По друго време светителят се уединявал край така нареченото Свято езеро във Владимирска област, където също така построил храм в името на Преображение Господне. Бел.ред.

Бележки на редактора за живота и делото на св. Киприан:

(1) Светителят Киприан отначало извършвал монашески подвизи на Атон, където по свидетелството на Търновския патриарх Евтимий се прочул с подвизите си.

(2) Със своята образованост, любознателност и начетеност в свещените книги той бил известен още на Атон, откъдето се обръщал до свети патриарх Евтимий с молба да му пише за някои "църковни неща", а именно по въпросите за поклоните в дните на Петдесетница и в 12-те дни между Рождество Христово и Богоявление, за причастието със Светите Тайни при отсъствието на свещеник в пустините.

Неговата образованост, както и светият му живот, привлекли вниманието на Константинополския патриарх Филотей, който го приближил до себе си и го направил свое доверено лице, а после го ръкоположил за митрополит - първоначално на Киев и Литва. След смъртта на светителя Алексий свети Киприан станал митрополит на цяла Русия, като поел управлението на Руската църква през 1390 година, две години след църковно-йерархическите раздори.

(3) Като паметници на неговото учителство са останали различните му послания, проникнати с дух на истинско християнско любомъдрие и ревностна пастирска грижа за духовните нужди на повереното му паство. Особено внимание заслужават посланията до игумен Атанасий и до псковското духовенство.

(4) Свети Киприан превел от гръцки Требник и Служебник, които в някои отделни части били приспособени към потребностите на руската църковна практика, канони и молитви, а също и Номоканона, който през XVI в. още се пазел в Московския Успенски събор. На него приписват и някои по-малки статии с литургически характер, част от които са преводни, а други - авторски. Светителят събирал канонически статии за руските светии и князе, разпращал преписи на литургията и други свещенодействия, като прилагал обяснения за тях и изобличавал произвола при извършването им. Изобщо в историята на Руската църква митрополит Киприан заема важно място, особено като радетел за изправяне на църковно-богослужебните книги и църковните обреди. Едно древно известие за свети Киприан свидетелства, че той "превел много свети книги от гръцки на руски език и оставил много писания за наша полза".

(5) Съставеното от свети Киприан житие на свети митрополит Петър е проникнато от живо благочестие и е знак на благодарност заради избавянето от беди и тежък недъг, както свидетелства самият автор. До нас са достигнали още няколко негови исторически съчинения, някои от които са влезли в така наречената "Степенна книга". Запазено е свидетелство, че свети Киприан е написал много от житията на руските светии.

(6) Според летописа свети Киприан бил изпълнен с "всякакво любомъдрие и разум", бил "много книжовен и духовен, писал книгите си със своята ръка и се упражнявал често в молитва и четене на Божествените Писания".

(7) Прощалната или духовната грамота на свети Киприан била прочетена, според волята му, на неговото погребение, а после била четена и при погребенията на неговите приемници. Тя е изпълнена с християнско любомъдрие, проникната с дух на дълбоко благочестие и с трогателно красноречие повествува за тленността, суетата и нищожността на всичко земно и паметта за смъртта.

(8) Мощите на свети Киприан били открити през 1472 г. и оттогава почиват в Московския Успенски събор (намирането и пренасянето на мощите се чества на 27 май). Особено внимание през времето, когато свети Киприан управлява Руската църква, заслужава чудното избавление на Москва и Русия чрез защитата на Божията Майка от страшното нашествие на азиатския завоевател Тамерлан. То съвпаднало с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир в Москва, извършено по разпореждане и желание на свети Киприан.

Източник: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.