Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Страстите - преодоляват ли се или се преобразяват? (втора част)
Страстите - преодоляват ли се или се преобразяват? (втора част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Харалампос Пападопулос   
Четвъртък, 19 Юли 2018 11:27
overcoming oneself

продължение от тук

Другото, което трябва да разберем, е, че всяка е дарба или която и да е страст в Църквата не засяга само нас, т.е. не е личен въпрос. Св. Силуан Атонски казва, че ако съгрешаваш, дори да си сам в килията, грехът ти повлиява целия свят, има всемирни измерения. Затова великият руски писател Достоевски казва в една от много негови литературни творби чрез неговия герой, който се покайва, че - "искам да намеря един кръстопът, да отида и да се поклоня в четирите посоки, да поискам прошка във всички посоки на света" - защото чувствал, че греховете му повлияват всички хора.

Ние понякога казваме: "моят грях си е мой проблем!" – но не е така, защото животът ни е всеобхватен, има всеобхватни измерения и затова и доброто и злото имат отзвук в живота на другия. Ако се напия и отида да шофирам, ще отнема човешки животи. Ако отида вкъщи, ще проявя агресия. Ако замърся водата, която пием, това ще има последици върху другите хора. Ако шофирам егоистично и наперено и се чувствам господар на асфалта, един вид "няма други на пътя, само аз съм!", това може да лиши от живот някой друг човек. Въобще страстите повлияват другите хора, това не е само мой личен въпрос. Както и моите духовни дарби харизми. И светостта повлиява. Затова св. Серафим Саровски казва, както и св. Исаак Сириец казва нещо подобно: "ако намериш мир в теб, хиляди хора около теб ще се спасят".

Авва Доротей в Аскетическите слова казва: "Вижте не трябва да осъждаме хората - и се опитва да обясни източниците или причините на страстите на хората – защото, първо, само Бог може да съди един човек. Бог може да осъди или оправдае - защото Бог знае състоянието на всеки човек. Бог знае силата, средата, в която е израснал, знае дарбите му, слабостите му, темперамента му.

Някога, казва той, в пустинята един монах осъждал авва Арсений, който бил прочут и велик духовник, защото не го виждал да прави някаква особени подвизи: какво прави този тук в пустинята, какви са неговите подвизи, не прави нищо особено! Тогава един старец, който с неговата прозорливост и с благодатта на Светия Дух разбрал, че този монах обвинява свети Арсений, го извикал и му казал:

- Исках да те попитам нещо. Искам да ми кажеш преди да дойдеш тук, в пустинята, къде живя?

Той казал:

- Бях пастир. Пасях овце.

- И къде живееше?

- В планините.

- Къде по-точно?

- В една пещера.

- Разбирам. И къде спеше?

- На земята. В пещерата върху сено, а за възглавница ползвах един камък, върху който бях поставил една кожа.

- Храни се добре?

- Е, прости неща, много малко.

- Разбирам. Св. Арсений, когото обвиняваш, знаеш ли какъв е бил?

- Какъв?

- Св. Арсений бил преводач на императора, във византийския дворец. Знаеш ли къде спял? Върху копринени завивки, храната му била невероятна и т.н. И те питам кой от двама ви пожертва повече, за да дойдете тук? Ти какво промени? Нищо не промени. В пещери спеше, и тук в пещери спиш. На земята спеше, на земята спиш и тук. Той обаче какво оставил?"

Затова виждаме много пъти как осъждането убива способността за духовно разсъждение.

Стигаме до същността на нашата тема. Първо ще кажем, че покаянието не е просто едно решение на човека, а дар на Светия Дух, не е просто да кажа: "знаеш ли, нещата не вървят добре, ще се променя!" Това е едно психологическо, емоционално и напълно интелектуално равнище. Покаянието е нещо напълно много по-дълбоко, по-същностно, където човекът съучаства, влага своето благоразположение и казва: "искам да срещна Христос, да изпълня Божиите заповеди!", но това не е достатъчно от само себе си. Първото, което трябва да кажем, е че покаянието е благодат на Светия Дух, харизма и всичко в Църквата са харизми. Трябва да разберем това. Защото, ако не го разберем, ще се изморяваме и ще изморяваме другите, които от сутрин до вечер изприщваме, понеже не ходят на църква - "мъжа ми, децата ни и не знам още кой и ги натискаме", но постигаме противоположни резултати, забравяйки, че "всеки човек, както казва архим. Софроний Сахаров, има уникален път на спасение, и Бог, казва той, с всеки човек създава уникални, лични и неповторими отношения. Защото при тебе може да е дошло времето за покаяние, но това не означава, че е дошло и за  другия. Това, че ти понеже си разбрал нещо и си радостен, че усещаш Христос, не означава, че и другият е готов за това. Тук трябва да се научим да мълчим и да чакаме дойде  времето."

Второ, хората не се променят, както ние си мислим - човекът в действителност не се променя. Той се научава да преобразява чрез Божията благодат тези сили, които има. Тоест ние смятаме, че промяната означава да се промени напълно естеството, структурата, психологичната идентичност и своеобразност, тази уникалност на човека, - но тя не се променя. Не очаквайте това. Ако видите днес честваната преп. Мария Египетска, тя не се променила - а всъщност преобразила тази страст и любовна динамика, която имала, но била поела по кривия път на блудството. Тя имала любовна сила, една любовна страст, сила към другия, но тази сила, която вече имала в себе си, вместо да я насочи към блудството, я насочила към Христос и от плътска любов я превърнала в божествена любов, но не променила своята персоналност и уникалност. Св. ап. Петър бил твърд човек, гневил се, отрязал ухото на слугата Малх, карал се на първия апостолски събор, имал мощен характер - затова Христос го нарича камък, тази „твърдост”, тоест сила на душата, която имал, я насочил към проповедта, срещу злото, срещу дявола, срещу страстите и сега украсява Църквата, но неговата персоналност не се променя, а просто преустройва и преобразява тази сила, която има, и я дава на Христос. Затова е грешка да вярваме, че в даден момент ще станем други хора.

Знаете ли, дори и в пространството на психологията, терапията не означава да се заличат раните и да се промени персоналността на човека, а той да се научи да живее със своите рани, проблеми, със своя кръст, да се научи да се справя със своята реалност. Това е терапия. Но не винаги е сигурно, че болестите ще изчезнат.

Другият няма да се промени, понеже ние ще му го кажем. Кажете му го колкото пъти искате, скарайте му се, настоявайте пред мъжа си, децата си, изморете го, изморете се и вие заедно, човекът не се променя, понеже ще му го каже някой друг, а не понеже той вътрешно е взел решение, защото го е искал, желаел го, защото е дошло подходящо време.

За да се промени човекът, не е достатъчно да го разбереш. Ние мислим, че ако го разберем и му обясним някои неща, ще се промени. При духовници много пъти ни водят деца - и на изповед - и казват:

- Отче, да ти доведа сина ми да му поговориш!

Хората не се променят така.

Да го доведеш да му поговоря, да го накарам да се замисли, да разговаряме, да диалогизираме, да говорим малко, но това не означава нещо.

За да се покае един човек, не е достатъчно просто да разбере, да чете, а това е нещо по-дълбоко и екзистенциално.

Много пъти се страхуваме да положим усилия, за да променим нашите страсти или негативно поведение, защото чувстваме, че ако направим това, ще загубим нещо. И човек си казва: "Ако стана смирен, ще ме стъпчат. Ако започна да мълча, съседката ще ме „изяде”! Ако изкарам гнева си или избухна, другият няма да ме зачита!" - защото имаме усещане, че "ме зачита, понеже се бои от мене". Оттук виждате, че и това е едно отрицателно измерение на страстите, едно негативно разбиране на страстите, един страх да ги докоснем.

Накрая няколко неща от преподобни Порфирий относно страстите.

"Научете се да се подвизавате в духовния живот просто, нежно и непринудено.

Не се борете да прогоните мрака от стаята на душата ви. Отворете една дупчица, за да дойде светлината, и мракът ще изчезна. Същото важи за страстите и слабостите. Не воювайте с тях, а ги преобразявайте в сили, презирайки злото.

Не избирайте отрицателни начини за вашето поправяне. Не е нужно нито да се боите от дявола, нито от ада, нито от нещо, защото това създава вътрешна съпротива във вас.

Подвизавайте се с благост и простота без задушаване и тревога. Не казвайте: "сега ще се притисна, ще се помоля, за да придобия любов. Ще се притисна да стана добър и т.н". Не е добро да се задушаваш и да чувстваш отегчение, за да станеш добър. Така още по-зле ще се възпротивиш. Всичко да става благо, непринудено и свободно. Нито да казваш: "Боже мой, избави ме от тази страст!", например от гнева или тъгата. Не е добре да се молим и да мислим за конкретната страст, тоест да става натрапчива идея в ума ни. Нещо става в душата и още повече се забърква със страстта. Хвърли се с устрем, за да победиш страстта, и ще видиш, че ще те обгърне повече, ще те стегне повече."

Това са истини, знаем го в психологията, че колкото повече настояваш в нещо, толкова повече те плаши, превръщаш го в тревога, в нещо натрапчиво, толкова повече се забъркваш, то не изчезва и те обгръща още повече.

Също казва: "Не воювайте директно с изкушението, не се молете да изчезне, не казвайте: вземи го, Боже мой!", нищо не казвайте. Защото така му отдавате значение, изкушението не си тръгва и те стяга повече, защото въпреки че казвате: вземи го, Боже мой", всъщност го помните и го подхранвате.

Разположението за избавление естествено ще съществува, но ще е изключително тайно, нежно, без да се вижда. Напротив - казва старецът, - правете неща, които са положителни, вместо да мислите за греха, който вършите, мислете колко ви обича Христос, вместо да мислите за ада, мислете за Рая. Вместо да мислите колко сте лоши, мислете колко добри можете да станете; вместо да мислите за страстите, четете молебни канони, молете се с броеницата, прикадявайте, вървете на някоя екскурзия, удивявайте се на великите дела на Бога и въобще правете положителни - а не отрицателни - неща."

Заключение: страстите не се отменят, а са сили, които трябва да преобразим по един здрав начин, насочвайки ги Христос.

Край на беседата

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.