Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

06.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Изхвърли егото си и ще го намериш в Христовата любов
Изхвърли егото си и ще го намериш в Христовата любов Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Петък, 22 Юни 2018 13:07
Конанос

Знаеш ли коя картина ми харесва? Когато в неделя сутрин отивам на църква и виждам хора на пътя, които чакат автобуса, за да отидат на църква. Естествено, в този час има само няколко човека, които чакат на автобусната спирка, защото говорим за много рано сутринта, около шест часа, особено през зимата, когато е студено. Друга картина, която ме трогва, е, когато хората влизат в църква и отиват да запалят свещичка. В момента, когато излизам на царските двери, за да кажа „Мир вам!”, виждам да се отваря вратата на храма, човекът взема свещичката си, запалва я и отправя молитвата си. Друга картина е, когато вярващият идва и взема нафора…

Защо ти говоря всичко това ли? Защото казах на един човек, който дойде в църквата: „Много се радвам, че дойде на църква! Много ме трогват твоята ревност и копнежът ти, смирението и подвигът ти!”. (Наистина става въпрос за подвиг и труд. Жертва е да ставаш от топлото си легло, да оставиш уюта, излежаването през зимата и прохладата през лятото, в зависимост от сезона, и да ходиш на църква.) Този вярващ човек ми каза: „Какво говорите, отче, та аз си оставам в греховете и не се поправям! Нали ме познавате!”. Аз му казах: „Това, което правиш, е твоята борба. Този труд е твоят дял, твоята част”. Ставаш и отиваш на църква, въпреки че си изморен и ти се спи, въпреки че е толкова горещо през лятото и не можеш да мислиш за нищо поради жегата. Може би си заспал късно през нощта, но въпреки това отново ще отидеш. Това е твоят дял и той е много значим и ценен. Сега, дали ще станеш добър, или не, зависи от Бога, Той ще ти дарува това. Бог ще ти даде Своята благодат, ще ти даде желание за борба, за смирение, ще ти даде промяната, ще отнеме от теб страстта, която те измъчва, ще те освободи от напрежението ти, ще те накара да спреш хулите, ще ти даде повече любов. Кога? Той знае кога, аз не знам. Може още днес, може утре, може след няколко дни, след няколко месеца... Бог знае. Но това, което правиш, твоето, е много добро, то е много важно! Това е твоята борба, твоят подвиг, ти съучастваш. И казваш: „Господи, и аз влагам нещо в това велико начинание, което се нарича спасение на душата ми. Нямам нищо особено. Аз съм без пукната пара. Мога да дам само едно добро произволение, едно добро разположение, един малък труд. Ето това, малкото”.

Светите мъченици отдавали тялото си – убивали ги, отсичали им ръцете, краката, горели ги, хвърляли ги в негасена вар, бесели ги, разчленявали ги. Хиляди били мъченията им! През онази епоха съществували такива мъчения. Господ допуснал това тогава. Толкова болка, толкова сълзи, толкова кръв! В днешната епоха сме по-несериозни християни. Но днес Господ зачита твоя труд. В днешната епоха Христос не те призовава да дадеш кръвта си, поне засега, не знам какво ще стане по-нататък, ако нещо се промени, но засега Той не търси нещо така крайно и прекомерно, толкова героично, че да стигнеш до там да кажеш: „Давам всичко за Христос! Умирам за Него!”. Той търси само това малкото. Аз виждам това малкото, радвам ти се и те поздравявам! И затова не ти се карам, че вършиш греховете. Имам предвид, че не мога да ти се карам. Кара ти се някой не когато съгрешаваш, а когато не се подвизаваш. Да се греши, е човешко, но да не се подвизаваш, е проблем. Ти обаче полагаш усилия. Винаги полагай усилия! Идва изкушението, влез и ти в борбата, напрегни се малко и тръгни напред, бори се малко, за да се противопоставиш, а не с идването на мисълта веднага да извършиш греха. Възпротиви се малко! Въпреки твоята съпротива, докато се бориш, накрая може би не се сдържаш, убягва ти и крещиш, караш се и се нервираш. Това го разбирам. Ела отново, ще се разберем! Ела отново в Христовата прегръдка и Господ ще ти каже: „Отново ти прощавам! Отново те обичам и отново те поправям! Отново забравям всичко. Достатъчно е да те гледам да се подвизаваш и да се изморяваш. Макар и малко“. Ти обаче не можеш дори и малкото, приятелю мой, какво става с теб?

Нека ви разкажа една история от Патерика. Четете ли Патерика? В тази история се казва, че един човек посетил св. Антоний Велики и поискал съвет от него как да се подвизава. Светецът го посъветвал:

– Подвизавай се да отправяш тази и тази молитва за толкова време.

– Не мога, отче!

– Не можеш? Хубаво, ще ти намеря нещо друго. Чети малко от Новия Завет.

– А, не мога!

– Тогава прави два-три поклона.

– А, много е изморително,заболява ме кръстът!

Светецът му намерил друг подвиг:

– Тогава дай малко милостиня.

– А, нямам пари!

Тогава св. Антоний Велики казал на един монах, който бил наблизо:

– Свари малко овесена каша за този човек, той е болен.

Не можеш едно, не можеш друго. Е, какво можеш? Болен ли си, човече мой? Казвам ти нещо, вижда ти се трудно, казвам ти друго – непоносимо. Не искам от тебе да станеш подвижник. Не ти казвам да отидеш на Света Гора, да останеш там и да се подвизаваш петстотин дни в годината. Там не ядат олио много дни през годината, въздържат се от храна цели три дни, хранят се веднъж на ден, правят поклони, двойно повече поклони през Великия пост. Ти какво правиш? Ходиш ли на църква? Така започнах, с това просто нещо – да ходиш на църква. Изпълни своя дял от подвига, направи нещо малко. Никой не те упреква, че не правиш велики и трудни неща. Но нека Бог да види, детето ми, поне едно добро разположение, добро произволение, нека види малко любочестие! Това казва и старецът Паисий: „Малко любочестие, детето ми!”. Покажи нещо. Не намирай постоянно оправдания, че не можеш и не успяваш. Добре, днес не успяваш. Кога ще успееш? Другата неделя ще успееш ли? „А, не знам, може.” Видя ли, че в крайна сметка избягваш да принуждаваш себе си? И доколкото не принуждаваш собственото си Аз, то ще те принуждава. И ако те принуди, ще те измъчва, твоето Аз ще се превърне в кошмар за тебе, ще си навлечеш беля. Изхвърли своето Аз, за да намериш своя Бог. Изхвърли своето Аз и знаеш ли къде ще го намериш? В Божията прегръдка! Хареса ли ти това? Откраднах го, и него намерих у стареца Паисий: „Ако изхвърлиш своето Аз, ще го намериш в Божията прегръдка”. Изхвърли своето Аз и ще го намериш в Христовата любов! Животът ти ще се промени. Не се грижи по цял ден за своето его, за своето Аз, разглезваш се. Не желаеш да се лишиш от нищо, не искаш да се затрудниш, да не би да ти се доспи, да не се измориш, да не ти стане студено… Е, чакай! Как ще стане? Тук има такова щастие, дарява ни се целият рай. Казах „дарява се“. Даром е, така или иначе,каквото и да правиш, ще бъде даром, но иди и ти да разтвориш ръцете си, за да приемеш този дъжд, който пада от небето! Целият подвиг, който правиш, е именно това разтваряне на ръцете ти, за да може Бог да те изпълни с даровете Си.

Казвали сме и друг път, че в това предаване говорим на хора, които се подвизават, и на други, които не се подвизават. Едни са тръгнали и са в началото, в самото начало, има и други, които се подвизават много. Тези обаче, които се подвизават, трябва да се подвизават още повече, за да имат смирение сред многобройните подвизи. Трябва да вършат и друг подвиг – да се молят и за тези, които не се подвизават. Я помисли какво смирение крие това да си буден в молитвата и да се молиш да заспят тези, които имат безсъние. И да не завиждаш на тези, които спят, а да казваш: „Господи мой, аз стоя буден за Тебе, стоя и се моля до два, до три часа през нощта, но Те моля, дари сладък, тих и отморяващ сън на тези, които искат да заспят в този час и не могат”. Това е здравият подвиг – да се подвизаваш, но с любов към другите, така че в твоя подвиг да има сладост, любов и единство с останалите човеци, а не самодоволното чувство, че се отличаваш, че си различен и дързък: „Аз съм уникален, вероятно и малко свят!”.

Колко хубаво са разглеждали тези въпроси светците – с голяма любов, смирение и простота към другите. Авва Пимен – стълб в молитвата. Той имал огнена молитва, вдигал ръце и другите виждали как пръстите му стават пламъци и излъчват светлина. Цялото му тяло било молитва. Огнена молитва! Веднъж седнал малко да си почине и видял, че на монаха, който бил с него, му се доспивало. Светецът не го побутнал, не го сръчкал: „Събуди се, християнино мой, събуди се!”, а хванал главата му и я сложил на рамото си, след това я положил на коляното си. Знаеш ли защо? За да може измореният монах да спи по-добре, да се отпусне. И светецът отправял двойна молитва – и за себе си, и за приятеля си монах, който спял. Красиво нещо, а? Нищо не можеш да кажеш. Благост! Строг към себе си, снизходителен към другите. Снизходителен, но не в смисъл, че глези другия и му казва: „Това не е грях, не пречи, правете каквото искате, съгрешавайте свободно”. Нямам предвид това. Вярвам, че ти, който слушаш, поне разбираш какво говорим. Има някои, които не разбират, т.е. казваш им нещо, а те го приемат по различен начин. Ти обаче разбираш. Затова по-рано споменах думата „честност”. Трябва да си честен със себе си. Честният със себе си не е този, който казва: „Абортът не е грях! Прелюбодейството не е грях! Този, който пуши, не пречи!”. Това не е честност, това наистина е отпускане и духовно обезличаване. „Нищо не е зло! Всичко е позволено!” Аз не казвам това. Казвам, че когато някой човек се подвизава, но пада, ти няма да го сразиш. Ще покажеш любов към него, снизхождение, състрадание, разбиране.

Това ще рече аскеза и подвиг. Това ще рече себепринасяне в Църквата. А какво правим ние? Нищо! Простираме ръце и казваме: „Господи, когато Ти изпращаш дъжд, ние не носим чадър”. Едно дете, за да се оправдае, че не учи уроците си, ми казваше: „Когато Господ изпращал дъжд и раздавал акъл, аз съм държал чадър”. Аз му казах: „Това, което казваш, не е вярно. Всеки има своите харизми. Всеки може да постигне нещо. И ти имаш ум. Може да не решаваш трудни задачи и да не станеш учен или астрофизик, но и ти можеш да вземеш диплома, и ти можеш да следваш и да завършиш някой университет. Намери своята харизма”.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.