Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

13.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Светогорски слова: Страстите са като излишните килограми в човешкото тяло
Светогорски слова: Страстите са като излишните килограми в човешкото тяло Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Вторник, 22 Май 2018 17:17
Каракал

В притвора на кириакона (главната църква) на Великата Лавра са изобразени Раят и Адът. В ада има много категории с измъчвани в различни изтезания и мъчения. В едно от тях са блудниците, магьосниците, убийците, наред с тях и страхливите. Впечатление прави, че дори страхливите, които се страхуват или не смятат за благоразумно да излагат себе си пред хората чрез изповядването на Христос, ще се мъчат наравно с другите, макар и те, страхливите, да са били междувременно нравствени, тихи, „добри християни”.

***

Колкото повече обикаляш, т.е. любопитстваш и сновеш напред-назад, толкова повече миришеш, т.е. толкова повече вониш духовно.

***

Проблемът не е извън нас, а вътре в нас.

***

Има хора, които са много набожни, но имат толкова голяма и неизлекувана гордост, че силно биха желали, когато влизат в храма, дори светците да слязат от иконите, за да им. . . ръкопляскат.

***

Паднал си в тежък грях? Подготвил си го още от стаята си, предварително си приготвил почвата, сега просто се е проявило твоето духовно състояние. Затова старците казват дори да не събеседваме с нечистия помисъл.

***

Докато Бог ни е дарил срама, за да не съгрешаваме, ние го използваме, за да не се изповядваме и да скриваме греховете си.

***

Занимаваме се постоянно с ширината на Православието, а не с неговата дълбочина. Научаваме всекидневно кой патриарх се изкашлял, как е бил облечен еди-кой си владика на еди-кой си празник и въобще се задълбочаваме във всички събития  и  клюки от църковното пространство, но много малко се занимаваме със същността и дълбочината на Православието. Тоест не сме хора на Духа, а на религията, след като едно е духовният, а друго религиозният човек. Духовният притежава в себе си  жизнеността и росата на Светия Дух и където и да застане, пръска около себе си покой и радост, карайки ближните си да дишат по-свободно, докато човекът с  религиозен характер е единствено задушлив  и изморяващ формалист, който като  маймуна имитира и копира различни постъпки и външни религиозни форми, но сърцето му  стои далеч от Христос (срв. Марк 7:6)

***

Вътрешният безпорядък носи и външен безпорядък.

***

Ръцете на един човек с немощ или увредено здраве са по-добри от ръцете на свидливия.

***

Не водете диалог, нито  спорете с дявола, просто го презрете. Дори едно дяволче чрез помислите, които сее, може да победи хиляди адвокати. Всеки помисъл, който ти носи смут и душевна тревога, е от дявола, не се фокусирай изобщо върху него, прогони го от самото начало чрез презрението и молитвата на ума.

***

Проблемът с нашите отношения не се намира хоризонтално, между нас, а вертикално, по отношение на Бога. Следователно, когато се поправи вертикалът, тогава ще се поправи и хоризонталът.

***

Ние  искаме Бог да  прояви послушание към нас и да слуша, като слуга, нашите молби, но въпреки това не показваме послушание към Неговата свята воля.

***

- Геронда, аз съм алкохолик а приятелят ми тук си пада по хазарта. Как ще се поправим?

- Хм, много просто, стига да го поискате. Всички потенциално сме блудници, прелюбодейци, алкохолици, престъпници или крадци, но благият Бог ни държи и сдържа с „повод” и така тези страсти спят в нас. Но ако Христос разхлаби малко повода, тогава да видиш до какъв хал ще се докараме. . . живи да ни оплачеш!

Следователно в нас имаме две ниви, едната е добра и посята с цветя и цветове от Рая. Другата е лоша и е посята с плевели и тръни. Сега, ние държим в ръката ни маркуча и го насочваме накъдето искаме, или към цветята, или към плевелите. Или към добродетелите, или към страстите.  Ако напоиш добродетелите, плевелите ще изсъхнат от само себе си без никакво усилие. Отдай енергията си на доброто и страстите веднага от само себе си ще изсъхнат, ще отслабнат.

Веднъж един алкохолик отишъл при свещеника да се изповяда. След като му открил страстта си, духовникът му дал духовни съвети и молитвено правило, без дори да спомене за тази страст. Този християнин наистина спазил правилото и така забравил напълно за своето болно увлечение. Умът му плавно и непринудено се насочил към цветята, а не към плевелите. Не след дълго посетил отново духовника си и с радостно недоумение го попитал:

- Геронда, от няколко дена нещо ми стана!

- Какво ти стана?

Спазих правилото и всичко е наред. И пия една чашка вино с яденето ми. Но, веднага щом тръгна да изпия още една, не мога! Нещо ме става и се отвращавам.  Какво ми стана, да не би  да се . . . разболях?

Във всеки случай, когато работим за една страст дълго време, да не очакваме изведнъж да се излекуваме. Нужно е много търпение с покаяние и тук се крие и смирението. Мислиш, че Бог не може да ти даде Неговата благодат да я отсечеш веднага? Но Той позволява да водиш борба, за да се смири твоя надменен дух. Всички страсти на душата и тялото имат гордостта за основа и отправна точка. Например си бил роб на манията да крадеш? Не се учудвай, ако минат още 15 години докато я преодолееш! Страстите са като килограмите в човешкото тяло. „Качваш” ги бавно-бавно и с удоволствие, но след това ги „сваляш” болезнено и с голямо търпение и настояване.

***

Както много мъдро са казали и древните предци: „Нищо свръх мярата”. Наистина, свърхмярата и крайностите са от дявола. Дори една добродетел, която се изолира и монополизира, може да се превърне в порок. От нашите крайности ни спасява послушанието към духовника. И понеже непослушният човек накрая може да се подчинява на мнозина, но отново да остава непослушен, играейки хорото на своите помисли и крайности, нека възлюбим мярка и послушанието по Христос.

***

- Геронда, какво означава духовния термин „униние” (ακηδία)?

- Тази дума изразява вялото и хладно състояние в духовните неща. Тоест унилите вече са умрели душевно, без да е станало тяхното официално. . .  погребение  (κηδεία).

***

Не любопитствай в богохулните помисли, но и да не те ужасяват, създавайки в теб демонично задушаване. Презирай ги и се надсмивай над тях.

***

Не само да избягваме изкушението, но и ние да не се превръщаме в изкушение за другите.

***

Да внимаваме, братя мои, в греховете и особено в грубите грехове. Защото дяволът през чувала (т.е. лесно) влиза в живота ни, но след това през карфицата (т.е. трудно) излиза.  След това е нужно кръвно покаяние.

***

Виждам демоните да седят на балконите и върху керемидите и да ни ръкопляскат и да се кикотят, след като ние вършим тяхната работа и така не е нужно да слязат долу, да не би да изядат някоя плесница.

***

Когато човек е близо до Бога, това, което твори, има Божията благодат. Но когато се отдалечи от Извора на живота, тогава се превръща или в демон или в скот.

***

Най-основните страсти, чрез които човек губи благодатта, са плътските и егоизмът.

***

Бог се опитва да върши Своята работа, но ние Му проваляме плановете, когато слушаме нашата воля. Нашата воля, т.е. нашият егоцентризмът ни носи смут.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата "Светогорски слова", съставител: о. Дионисий Тамбакис

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.