Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

13.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Бог е труден противник
Бог е труден противник Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Арголидски митр. Нектарий   
Понеделник, 14 Май 2018 10:07

Николай митр. АрголидскиПреди повече от един век един голям философ написал: „Искам много да позная Теб, непознатия Бог. Именно Теб, Който проникваш  в дълбините на душата. Животът ми прилича на буря. . .  О, Ти, абсолютно непостижими. . . Теб искам да позная, на Теб Самия да служа!”. Бихме помислили, че го е написал това някой свещеник, християнин или дори светец. Но не е така. Автор е Ницше. Философът, който обяви смъртта на Бога. Голям философ с трагична кончина, измъчил се - както малцина - с въпроса за Бога. Един въпрос, който засяга всички хора без изключение, които са живели и живеят на тази планета. Един повече, друг по-малко. Вярвам, че нещо подобно става и с нас и бих искал да го разгледаме в една друга перспектива.

Нямам за цел да ви докажа нито логически, нито математически, че Бог съществува, защото такива логически доказателства не съществуват, просто ще ви изложа няколко свидетелства и оттам нататък всеки да се замисли и да потърси отговорите.

Запознах се с едно чудесно семейство, които имат една дъщеря - вярващи хора, както и дъщеря им, ходят на църква, водят светотайнствен живот, изповдяват се, причастяват се, момичето завърши Лицея и се готвеше за изпитите за влизане в университет. Отлична ученичка, помолила се на Бога и била сигурна, че всичко ще върви добре. Духовникът ѝ и всички около нея я уверявали, че Бог ще помогне и всичко ще върви добре. Но тя не успя да влезе в нито един факултет, разколеба се, смути се, загуби вярата си и се изтерза много докато я намери отново. Тук искам да направя два коментара. Първо за нейната среда, където хората я уверявали, че с помощта на Бога всичко ще върви добре. Много пъти християните сме оптимисти и говорим повърхностно от името на Бога. Имате един млад човек и го уверявате, че ще вземе изпита си. Имате един болен човек и го уверявате, че с Божията помощ всичко ще бъде наред. Но кой може да говори аксиоматично за Божиите планове? Когато казваме, че всичко ще върви добре, по-скоро изразяваме нашата тревога - защото може да не вървят добре. Съществува трагичността на живота, съществува мълчанието на Бога, което е нещо много болезнено. Вторият коментар засяга самата девойка - въпросът, който я измъчваше, беше защо, след като бях чела, след като вярвах в Бога, след като Му се помолих, Той не ми помогна?! Следователно Бог не съществува! Не си струва да вярваш в Него. Оплакването е резонно. Но това момиче беше допуснало една грешка или по-скоро имаше една изопачена представа за Бога и една не бих казал здрава връзка с Него. Както за съжаление става с повечето християни. С други думи, вярвам в Бога доколкото ми помага в живота, доколкото ми угажда. А и това е християнското възпитание, което от малки получаваме. Който е с Христос, няма да загуби и всичко ще върви добре в живота му. Но ако четяхме Евангелието, щяхме да видим, че Христос не ни е обещал нито комфорт, нито успеха, а, напротив, подчертава, че който е с Мене, ще загуби. Ще загуби дори живота си, ще бъде онеправдан, навярно ще се наложи да бъде гонен, дори и да загине мъченически. В крайна сметка Евангелието е преобръщане на това, простете ми, „буржоазно” разбиране.

През 20 век в Румъния живя една велика личност, писател - Николае Щайнхарт. Талантлив и много образован човек, с еврейски произход и атеист. Но бил неспокойна душа. През 1958 г. го извикали в тайната полиция и го поставили пред дилема - или да предаде своите приятели и да стане приятел на режима, или в противен случай да влезе в затвора. Дали му три дена за размисъл. Баща му казал - ако ги предадеш, ще останеш свободен, но нощем няма да спиш. Ако не, ще влезеш в затвора, но ще имаш спокойна съвест. Предпочел второто. Останал в затвора при много тежки условия цели 6 години. Сред болката, лишенията и трагичността Бог му се открил по дивен начин. Познал Бога с помощта на негов съкилийник и бил кръстен тайно в затвора. Трогателно е, че затворниците в затворническото помещението се съгласили - 10-15 човека – да  не пият водата за обед, събрали я в една кана и с нея свещеникът, който също бил в затвора, го кръстил. По-късно излязъл от затвора,  режимът постоянно го преследвал и през 1980 г. станал монах в  Карпатите, а по-късно умира малко преди да падне режимът. След смъртта му излезе книгата му „Дневникът на щастието”, която днес се смята за „евангелието на Румъния” и бе преведена на гръцки. От тази удивителна книга ще ви прочета 2-3 откъса. Той пише: "Преди някой да реши да последва Христос, е нужно да знае, че влиза в минно поле". С други думи, влиза в едно премеждие, както казва св. Григорий Богослов - вярата е едно постоянно ходене по въже. "Затова - казва отново Щайнхарт, - вярата е една опасна акробатика, ходене по опънато въже на голяма височина без мрежа отдолу. Това означава човек да е християнин". С други думи влизаш в едно премеждие и затова лично може да се радвам, но не се ентусиазирам за тези, които внезапно са открили вярата и ги обзема голям ентусиазъм. Повечето пъти тази вяра е плитка, не е изпитана в бурите, затова и много лесно човек може да се върне обратно.

Ще ви споделя нещо лично и ми простете за това. Един мой вътрешен размисъл, който имам години наред. От малък израснах в религиозно семейство, много малък повярвах в Бога, тази вяра имаше колебания, станах монах и 38 години прекарах в манастира - хубави, но и трудни години. И, разбира се, с много преживявания. През 2001 г. преживях скръбно събитие - най-обичният от братята ми след сърдечна операция бе заразен с хепатит в най-опасната форма, молех се много на Бога, страдах, и други хора се молиха, но нищо не стана. Димитрий почина млад, оставяйки 4 сирачета. Преди още да се осъзнаем третият ми брат се разболя от рак, операции, мъки, тревоги, молитви, надежди, след 9 месеца и той почина, оставяйки седем сирачета. И „големият скандал” за мене - любимият ми свети Лука (по това време Арголидският митрополит Нектарий е бил игумен на манастира Сагмата, където се съхраняват мощи на св. Лука, архиеп. Симферополски, с чиято благодатна помощ стават много чудеса. На български език бе издадена книга с чудесата на св. Лука в Гърция, в която са описани над сто чудеса на светеца. Автор на книгата е самият Арголидски митрополит) в онзи период да прави стотици чудеса, а тук да мълчи. Вторият син на брат ми стана военен пилот, с отлично развитие, участва в трудни мисии, с много полети, често го викаха да транспортира високопоставени лица. Обичаше много самолета и казваше, че небето е моят дом. През октомври подаде заявление за работа в НАСА и чакаше напрегнато отговора, с което щяха да се открият нови пътища за него. В края на октомври на 2016 г. извърши последния си полет, по-скоро силно низходящо течение (вид турбуленция) събори самолетаземята, той загина и три дни след погребението дойде отговор от НАСА за неговото незабавно назначаване.

Въпросът "Защо стана?" бе още по-силен, не само за мен, а и за хората около нас. Почувствах нуждата да отговоря. Въпреки болката ми се принудих да произнеса погребалното слово и казах наред с другите неща: за нас ще остане споменът и болката и мъчителния всечовешки въпрос „защо”. И аз ще съединя моето „Защо” с изстрадания въпрос на пророците, светците, Самия Христос. Това „Защо”, което Христос казал на Кръста. Това „Защо”, което казал и пророк Йеремия и други пророци. Защо, Господи? Нямам отговор. Не знаем всичко, нито ще научим всичко. Още повече, не можем да влезем в логиката на Бога. Неговите съдби са бездна. Просто вярваме, което означава доверяваме се. Задоволяваме се с Неговата любов, която много пъти ни кара да изпитваме болка. Както малкото дете, което не разбира, но се оставя с доверие в ръцете на баща си. Накрая стигнах до извода - простете ми за израза - че Бог е „труден противник”. Не е лесно, Бог реално е непобедим. Бориш се с Него цял живот и очакваш да победиш? Ще оставя да отговори един известен писател от 20 век - Казандзакис. Той бил човек, търсещ Бога, докрай се измъчил с въпроса за Бога и по-скоро, аз го казвам - не получил отговор.

Веднъж се оказал на Света Гора и то в Каруля, в най-труднопроходимото, безутешно и опасно място на Света Гора, където в пещери и недостъпни колиби живели най-твърдите и „анархични” подвижници. Казандзакис се осмелил да рискува и отишъл да се срещне с подвижника Макарий, който живял в една недостъпна пещера. Той описва по уникален начин тази среща. Когато влязъл в пещерата, известно време мълчали. Не знаел какво да каже, откъде да започне. Накрая попитал:

- Бориш ли се още с дявола, отче Макарие?

- Вече не, детето ми. Сега остарях, остаря и той заедно с мене. Няма сили. Сега се боря с Бога!

- С Бога? - попитах изненадано - и се надяваш да победиш?

- Не. Надявам се да бъда победен от Него, детето ми!

Ето пътя за този, който иска да вярва - да се бориш цял живот с Бога и накрая да е нужно да бъдеш победен от Него. Както казва отново Щайнхарт, Бог не се шегува. Той казал на Авраам - излез от твоята земя, от твоите роднини и дойди в земята, която Аз ще ти покажа! Казва му да напусне родината си, роднините си и да отиде далеч, но не му казва къде. Тръгни! и Аз ще ти покажа. И Авраам влиза в едно премеждие.

Пише отново Щайнхарт: Бог не се шегува. Бог не ни иска лениви, не иска угаждане, удобства, комфорт, бленуване. Христос не е в нирваната, в лежането, в отмората. . .

Следва

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.