ПЦДОН

Начало Празници Св. Григорий Двоеслов, папа Римски
Св. Григорий Двоеслов, папа Римски Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 12 Март 2018 08:04

папа ГригорийСвети Григорий, папа Римски, който заради красноречивите си беседи бил наречен Двоеслов, или Събеседник, се родил в Рим. И двамата му родители, баща му Гордиан и майка му блажената Силвия, били от благороден сенаторски и богат род.

Но произходът на свети Григорий бил благороден не толкова затова, че родът му бил сенаторски, колкото поради благочестивите и свети хора, които били родственици на Григорий. Така блаженият Феликс, Римски папа, бил чичо на Григорий Двоеслов. Света Тарсила, която преди смъртта си видяла Господ Иисус да идва към нея, и блажената Емилиана, която заедно с Тарсила се сподобила с вечния небесен живот, били лели на Григорий. А също и Силвия, майката на светителя, била причислена от Римската църква към лика на светиите.

Но най-много украсил този свят род със своята святост блаженият Григорий, който от младини се подвизавал в добродетелен и богоугоден живот. От детство възлюбил четенето на книги, той впоследствие станал прочут учен и ритор. Той бил изпълнен с мъдрост и с благи намерения, затова и бил избран за претор. Но мислите и желанието на Григорий били насочени не толкова към мирското, колкото към духовното: той желаел да стане монах. Но докато били живи родителите му, бъдещият светител отлагал своето пострижение до настъпването на по-благоприятно време, въпреки че и в света той живеел като монах в чисто девство.

Когато починал баща му, Григорий започнал да раздава като милостиня за бедните оставеното му голямо богатство, а раздавал наследството си и за построяването на манастири, болници и странноприемници. Така в Сицилия той построил шест манастира и ги снабдил с всичко необходимо, а в Рим основал манастир в чест на свети aпостол Андрей. Началото на този манастир той положил в своя собствен дом, който се намирал близо до църквата на светите мъченици Иоан и Павел, при планината наричана "Сквара". Григорий приел пострижение тук, свалил своите златоткани мирски одежди и облякъл монашеската власеница. Тук той живеел под опитното ръководство на старците Иларион и Максимиан, а след известно време сам станал игумен на обителта.

А майката на свети Григорий, блажената Силвия, живеела близо до вратите на храма на апостол Павел. Служейки на Господа, тя прекарвала времето си в пост и молитва, и ден и нощ пребъдвала при прага на Божия дом. Хранела се със сурови зеленчуци, от които всеки ден изпращала и на сина си блажения Григорий. А към бедните и нищите тя била толкова милостива, че раздала за милостиня цялото си имущество.

По същия начин и нейният син блаженият Григорий бил така любвеобилен към бедните, че не жалел и последното, което имал, но веднага го давал на тези, които търсели помощ от него.

Веднъж, когато той стоял в килията си и по обичая си преписвал книги, при него дошъл един просяк (а всъщност това бил Ангел Господен, преобразен като просяк) и му казал: "Съжали се над мене, рабе на Всевишния Бог! Аз бях корабовладелец и загубих в морето не само това, което имах, но и много чуждо богатство".

Нищелюбив и истинен раб Христов, свети Григорий, като се съжалил в сърцето си над него, повикал прислужващия му брат и му заповядал да даде на този човек шест златни монети. Просякът взел парите и си отишъл.

След няколко часа, в същия ден, просякът пак дошъл при свети Григорий и му казал: "Смили се над мен, рабе Божий! Аз загубих толкова много, а ти ми даде съвсем малко".

Свети Григорий повикал отново служещия му брат и му казал: "Брате, дай на просяка още шест жълтици". Братът изпълнил нареждането. И така като взел в този ден от свети Григорий 12 жълтици, просякът си отишъл.

След известно време той дошъл за трети път при блажения Григорий и му казал: "Бъди милостив към мене, отче, и ми дай още от твоята милостиня, защото погубих в морето голямо чуждо богатство!"

Тогава блажени Григорий отново казал на брата, който му служел: "Иди, брате, и дай на просещия още шест жълтици". На това братът отвърнал: "Повярвай ми, честни отче, че у нас не остана нито една жълтица". Но блажени Григорий му казал: "Няма ли да се намери нещо друго, което да му дадем: някоя дреха или някакъв съд?" "Имаме само един съд отвърнал братът, сребърното блюдо, в което твоята майка ти изпрати квасно питие". "Иди, брате казал тогава Божият угодник, и дай на просяка блюдото, за да не си отиде от нас натъжен, защото той е дошъл да търси утеха в своята беда".

Беднякът взел сребърното блюдо и радостен си отишъл; и повече не се върнал явно в образа на просяк, но невидимо през цялото време пребъдвал с него, като го пазел и му помагал във всичко. С помощта на Господния Ангел и със силата на чудотворната благодат по-късно Григорий се прославил, извършвайки големи чудеса в своята обител.

***

След смъртта на Римския папа Пелагий, всички единодушно избрали за негов приемник Григорий,  игумена на Андреевския манастир. А той, като искал да избегне този толкова голям сан и тази голяма чест, тайно напуснал града и се криел в разни пустинни места. Търсейки своя пастир навсякъде и като не го намирал, римският народ тъгувал твърде много. И всички започнали усърдно да се молят на Бога, за да им яви къде е Неговият раб. И ето появил се огнен стълб, който бил видим за всички и който застанал над едно пусто място в една гора, където се криел Григорий. Тогава всички разбрали, че небесният стълб се явил, за да им посочи мястото, където той се бил оттеглил. На часа народът се отправил натам, намерил своя пастир и с радост го отвел в града, въпреки неговото нежелание.

При царуването на Маврикий Григорий бил поставен за папа на Рим. Като папа той особено се прославил с великото си милосърдие към бедните и нещастните, към сираци и вдовици. За бедните той построил много странноприемници и приюти не само в Рим, но и в други градове. Той изпратил в Иерусалим авва Пров с много пари, за да построи там странноприемница. Всяка година изпращал голяма милостиня за препитанието на монасите на Синайската планина. А в Рим светителят всеки ден давал храна на всички бедни и болни, които записвал в книга. Той често канел странниците и нищите на своята трапеза, при което винаги сам им прислужвал.

Веднъж той наредил на своя сакеларий да покани на неговата трапеза дванадесет странници, за да се нахранят заедно с тях, но когато всички седнали на трапезата, светият папа видял не дванадесет, а тринадесет. Тогава той извикал при себе си сакелария и тихо му казал: "Нима не ти наредих да поканиш дванадесет странника? Защо ти не си ме послушал и си поканил тринадесет?" Изплашеният сакеларий му отговорил: "Повярвай ми, пречестни владико, тук няма тринадесет странници!"

Действително нито той, нито някой друг виждал тринадесетия, защото той бил видим единствено за светия папа. По време на обеда свети Григорий наблюдавал странника, който седял на самия край на масата и забелязал, че неговото лице често се променя; той ту изглеждал като побелял старец, ту като млад юноша. След като всички станали от трапезата, светият папа изпратил всички и задържал при себе си единствено този чуден странник. Като го хванал за ръка, той го завел в своите покои и там му казал: "Заклевам те с великата сила на Бога Вседържителя, кажи ми кой си ти? И как е твоето име?"

На това чудният странник отговорил: "Защо питаш за името ми? То е чудно! Припомни си, аз съм същият този корабовладелец, който някога дойде при тебе в манастира на свети Андрей, когато ти седеше и пишеше в килията си и който получи от тебе дванадесет жълтици и сребърното блюдо, изпратено от твоята майка блажената Силвия. Знай, че от този ден, в който ти със сърдечна любов ми го даде, Господ те определи за настоятел на тази свята Църква, за която Той проля Своята кръв, и за наследник на светия върховен апостол Петър, комуто ти подражаваш с добродетелния си живот".

Блаженият Григорий му отвърнал: "Откъде знаеш, че Господ още оттогава е определил да стана папа?" "Аз съм Ангел на Господа Вседържител, отвърнал той, и затова знам това. Той още тогава ме изпрати, за да те изпитам дали действително поради човеколюбие си така щедър, или поради тщеславие".

Като чул това, блаженият Григорий бил обхванат от голям страх. Дотогава той никога не бил виждал наяве Ангел Божий, а ето сега беседвал с него, като с обикновен човек. Но Ангелът му казал: "Не се бой, защото мен ме изпрати Господ, за да бъда заедно с теб през целия ти живот и за да принасям твоите молитви пред Бога. И така всичко, което с надежда поискаш от Него в молитва, ще получиш".

Тогава светият папа паднал по лице на земята, покланяйки се на Господа и казал: "Ако за тази толкова малка милостиня Господ ми въздаде толкова големи блага, постави ме за папа на Своята света Църква и изпрати при мен Своя свят Ангел, за да ме пази, то какво ли ще въздаде Той на тези, които пребъдват в Неговия закон и непрекъснато вършат Неговата правда!"

След това Ангелът станал невидим, а свети Григорий, въздавайки благодарение на Бога, започнал още по-усърдно да служи на хората и да благоугажда на Господа.

***

Друг път, когато пак бил поканил странници на своята трапеза, свети Григорий, по своето смирение, искал сам да донесе на един от тях вода, но веднага след като се обърнал, за да вземе съда с водата, видял, че този човек е изчезнал. След като го потърсил и никъде не могъл да го намери, Григорий твърде много се учудил. На следващата нощ, по време на съня му, му се явил Господ и му казал: "Тези дни ти угощаваше Моите членове, а вчера ти прие Мен Самия".

За великото смирение на Григорий говори и свети Софроний, патриарх Иерусалимски, в своя Лимонарий. Ето какво пише там за него:

"Веднъж ние бяхме у авва Иоан Персиец и той ни разказа за великия и блажен Григорий Римския папа.

"Веднъж аз пожелах - ни каза аввата - да се поклоня на мощите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел и затова отидох в Рим. Когато стоях сред града, чух от обкръжаващия ме народ, че се очаква папата да мине оттам. Тогава аз също останах да почакам, за да го видя. Когато той преминаваше покрай мене, реших да му се поклоня; но казвам ви, братя, и Бог ми е свидетел, че той, като ме изпревари, падна на земята и ми се поклони, като не стана от земята дотогава, докато не видя, че аз вече съм се изправил преди него. След това той ме целуна с голяма любов, даде ми сам три жълтици и заповяда да ми дадат всичко необходимо, за да мога да преживея. А аз прославих Бога, Който е дарувал на свети Григорий такова велико смирение и такава любов и милост към всички."

Не подобава да се премълчи и за страшното чудо, което се извършило чрез молитвите на този велик Божи архиерей над Пречистите Христови Тайни. Някаква жена, която била много известна в Рим, принесла просфори за Евхаристията. В това време Божествената литургия отслужвал сам светейшият папа Григорий. И ето когато той преподавал на хората Божественото Причастие, пристъпила и тази жена, за да се причасти със Светите Тайни. Но когато чула думите на Григорий: "преподава се животворящото Тяло на нашия Господ Иисус Христос", тя се засмяла. Тогава папа Григорий, като задържал ръката си, я попитал: "На какво се смееш?"  

 - На мен ми е чудно, владико - отвърнала тя, - това, че хляба, който аз изпекох от брашно със собствените си ръце, ти наричаш Тяло Христово.

Светият, виждайки нейното неверие, се помолил на Бога и хлябът на часа се преобразил в истинско човешко тяло. И тази окървавена човешка плът била видяна не само от тази жена, но и от всички присъстващи в църквата хора. Всички, които видели чудото, прославили Христа Бога и още повече се утвърдили във вярата, като вече никак не се съмнявали, че в Пречистите Тайни, под вид на хляб се преподава истинското Христово Тяло, а под вид на вино истинската Негова Кръв. След това светият папа отново се помолил и човешката плът отново приела вида на хляб. Тогава жената се причастила с голям страх и с твърда вяра, че хлябът е Христовото Тяло, а виното Христовата кръв.

***

Този велик светилник на света, светейшият папа Григорий, украсил Христовата Църква не само със своя равноангелен живот и с дивните си чудеса, но и със своите многочислени творения, които твърде много послужили на православната вяра. А когато той ги пишел, Светият Дух, във вид на гълъб, стоял над него. Това бил сподобен да вижда често и архидяконът на Григорий Петър, мъж известен с добродетелта си. Беседите на свети Григорий с този архидякон, поместени в четири отделни книги, са преизпълнени с мъдрост и тяхното четене донася голяма духовна полза. Те съдържат кратки разкази за живота на светии, които са преминали богоугодно живота си в Италийската земя, а също и душеспасителни поучения.

Свети Григорий бил предстоятел на Христовата Църква тринадесет години, шест месеца и десет дни и се преставил в Господа при царуването на гръцкия император Фока.

За всички останали дела и чудеса и за църковното управление на Григорий Велики, папа Римски, както и за неговия дивен и свят живот, е написал четири книги Иоан, дякон на голямата Римска църква. Тези книги съдържат около двеста и шестдесет глави.

Като съставихме въз основа на тези книги това малко, но напълно достатъчно повествование, за да получат верните полза за душата си, ние прославяме Прославящия Своите угодници Христа, нашия Бог, Който, заедно с Отца и Светия Дух, бива прославян във всички векове. Амин.

източник: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.