ПЦДОН

Начало Публицистика Как е изглеждал Христос?
Как е изглеждал Христос? Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Иля Долматов   
Петък, 29 Декември 2017 12:16

Неръкотворния образ на ХристаОбичам да споря с атеисти. От време на време в тези спорове „изкачат” тезиси, за които, ние, вярващите не се замисляме. Но именно в тези тезиси се откроява една част от атеистичния мироглед.

По време на дискусия с един атеист прозвуча мисълта за това, че Евангелията не са написани от хора, които са виждали Христос и се общували с Него, защото в тях няма описание на външността Му. Докато, например, за външността за Сократ подробно можем да научим от творчеството на ученици и съвременници му. Наистина нито едно от четирите канонични (и в многобройните апокрифни) Евангелия не дава такова, като изключим описанието на Преображението на Христос: „Видът на лицето Му се измени” (Лк. 9:29).

Но нека си спомним дали изобщо нещо знаем за външността на библейските персонажи? Освен оценителни, уклончиви думи: „прекрасна”, „прекрасен”, „красива”, „красив” - ние не знаем нищо конкретно за външността на действащите библейски лица. Само за Давид е казано, че той е бил светлорус (1 Цар.16:12; 17:42) - може би защото блондините сред семитите са извънредно явление. Ние сме отгледани с европейската литература, където е прието да се описва външността на героите, тази невнимателност на Библията към външността на действащите лица може да изглежда като нещо странно и дори подозрително. Изглежда, че авторите на библейските книги съзнателно не описват външността на някой човек, просто защото не са виждали никой от хората, за които те са написали.

Именно върху тези чувства изграждат своите концепции атеисти, като често използват само усещанията, наслагвайки ги върху убеждениетo си, че няма Бог, а Библията е само сбор от „еврейски приказки” и в ума си са ги превърнали в доказателства. Но всъщност усещанията остават усещания, и за да се отървем от тях, би трябвало да разгледаме въпроса от друг ъгъл.

Както вече споменах по-горе, всички сме свикнали с европейската и произлязлата от нея американска литература. Цялата тази литература - от Гогол до Фокнър, от Гьоте до Прилепин - е коренно свързана с гръко-римската писмена традиция, където е прието да се описва външността на този, за който се пише в произведението, или поне да се отбележат някои от особените му черти. И това важи не само за художествената, но и за биографичната и историческата литература. Също така и Платон описал в „Диалозите” външността на Сократ, бидейки негов съвременник, и Светоний в своето произведение „Животът на Дванадесетте цезари” много подробно описал управниците на Римската империя, от Гай Юлий Цезар до Домициан, въпреки че той бил съвременник само на трима от тях. Плутарх в своята „Сравнителна биография” отбелязва и някои черти на облика на персонажите, които са живели много години преди него.

Библията (Стария и Новия Завет) се отнася към друга, обособена еврейска литературна традиция, която през елинистичната епоха (след 323 г. пр. Р. Х.) възприема някаква част от гръцката култура, но не се разтваря в нея. Това влияние е очевидно в Стария Завет. Както е известно, така наречените неканонични книги от Стария Завет, както и някои от фрагменти от каноничните книги са запазени само на гръцки език. Ако внимателно ги прочетем, ще забележим някои черти, характерни за гръко-римската писмена традиция.

Така например, в неканоничния фрагмент от книгата на Естир - в указа на Мардохей от името на Артаксеркс (Eст. 8:12) - и в първата книга на Макавей - в писмото до царя на Спарта (1 Мак.12:6), се използва типичен за гръко-римската традиция надпис, завършващ с думата „радвай се”. Такива надписи се срещат и в Новия Завет (виж: Деян. 15:23, 23:26, Яков 1:1).

И така, в еврейската писмена традиция не е прието да се описва външността на хората. Причината не е заради отдалечените региони, митологичните събития и библейските герои: тези фактори, както видяхме по-рано, не са пречили на гръцките и римските историци и поети да пишат за външния вид на мъжете и богове. За истинските причини относно тези неща може да се  разсъждава и спори, но фактът на тази разлика е налице. Еврейската писмена традиция е по-сдържана, аскетична, насочена към вътрешния живот на човека, към действията му, а не върху външността на човека.

И затова в нито едно от Евангелията няма описание на външността на Христос или Света  Богородица. Няма ги дори  и при св. ев. Лука, който бил грък по народност, очевидно, защото той дълго време е живял в Иудея и възприел тяхната писмената традиция.

Според мен, такова невнимание на евангелистите към външността на Христос дава на всеки читател, от която да е народност, да вижда в Спасителя нещо свое, защото в различните страни православните икони на Христос и на всички библейски персонажи се изобразяват по различен начин. На японските икони Христос се представя  с дръпнати очи и без брада, на етиопските икони – чернокож,  при мексиканските индианци – със шапка с пера и с характерни черти за лицето на коренните жители на Америка и така нататък. Тези икони са канонични и по своему са красиви, и най-важното – позволяват на японците, африканците и индианците да преминат от образа към Първообраза.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.fm/articles/kak-vyiglyadel-hristos/

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.