Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

13.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Най-съкровеният дар на Христос
Най-съкровеният дар на Христос Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Ясен Шинев   
Четвъртък, 09 Ноември 2017 20:31
мир

Синът Божий дойде в този свят, не само за да освети пътя за спасение за всяка душа, но и за да осмисли битието на всички, които са повярвали в Него и са готови да Го последват. Той не говори само за Царството Божие като изход от ужасите на връхлитащото ежедневие, но и за намиране на нов духовен смисъл в рамките на един живот, още тук долу на земята. Неговото послание не е само залог за живот вечен, но и извор на вдъхновение за нас, изгонените от рая. Незабравимите Му слова напояват със живителни струи тази вечно изсъхнала и напоена с пот и кръв неблагодарна почва.

Християнинът трябва да направи всичко възможно, за да разчупи оковите на старата си природа и чрез своята лична ”метаноя” да изобрази новата твар, новия човек во Христа. В стихията на нестихващата духовна бран да се превърне в икона Божия, истински апостол и съработник на Спасителя. Със скромния си, но осветен пример да понесе своя кръст и да проповядва Новия завет на неповярвалите и да предаде Неговия божествен мир на хората, залутани в своите криволичещи пътеки.

В едно от четирите Евангелия, Той казва така: "Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът ви дава" (Йоан 14:27). Не Неговия мир въобще, като нещо абстрактно и необяснимо, а като вътрешно състояние, постижение надличностно и едновременно с това дълбоко личностно, достъпно и изпълнимо. Като плод на Своето човеколюбие да вдъхне снизхождаща благодат от Своята пълнота на онези, които са повярвали в Него и искат да я носят като достояние за едно ново духовно преосъществяване. Неговият мир не само е дар свише, но и противоотрова срещу всичко, което може да предложи светът. Той изцяло „лежи в злото” и е неизличимо болен с диагноза на своята обреченост. Живот в него без духовност и поглед към небето е отстъпление и пропадане, непрестанно принасяне на жертви пред фалшиви идоли и техните олтари. Всяка личност се сблъсква с разлагащия дух на Царството на Кесаря и понася своя печат от този неизбежен конфликт – печален опит от опита си да живее и да се осъществи в него. Христовият мир е рецепта срещу обсебващото му действие, мотив да продължиш напред, въпреки пронизващата болка и почти непрестанно страдание.

Спасителят дава и облагодатява, а светът дава и изчерпва. Богочовекът утешава и успокоява, а светът потиска и омаломощава. Синът Божий преподава Своята пълнота на всяко изживяване, а светът заблуждава душата с непълноценността си. Светът не може да нахрани душата на търсещия, а Бог му праща „небесна манна”.

Стремежът и намирането на  душевния мир е не само светилник по пътя към вечността, но и лекарство, изцеляващо болестите на падналата човешка природа. Той е балсам за раните, нанесени от света, чаша чиста вода за ожаднелите в пустинята на живота. Христос е Цар на Любовта и Неговото учение в същността си е завет на всепроникващата Божия любов към хората, изпълнена с жертвата и първомъченичеството на Богочовека. Интересно е, че Словата Му са насочени не към нея - царицата любов, която изпълва вселената, а към мира. Той щедро отдава от Неговия вътрешен, съкровен, неизследим мир  като крехък подарък от Бога и награда за истински търсещата душа. Предава на повярвалите в Него най-скъпоценното, най-неизличимото и най-важно за тях постижение – да се борят да въведат Неговия мир в драмата на своята душевност. Чрез него и в него да намерят тихо пристанище сред връхлитащите стихии на света, успокояване на пулсиращия ритъм на опустошаващото битие.

Когато изпращал своите апостоли, за да благовестят Царството Божие, Той се обръща към тях така: „..И в коята къща влезете първо казвайте: Мир на този дом!”(Лук.10:5). Независимо от вероизповеданието на обитаващите го, на техния бит, култура, различия, именно мирът да бъде поздрав към тях, една протегната ръка към техния малък измъчен свят. Да ги докосне, да ги обземе като състояние на духа и разпръсне като благоухание с обещание за добро преживяване.

Светата Литургия е пронизана от възгласи за придобиване на Неговия небесен Божи мир. Първият възглас на свещенослужителя след „ Благословено е царството на Отца, Сина и Светия Дух" е ясен, точен и конкретно отправен към всички в храма: ”С мир на Господа да се помолим!”. В хода на самото последование той се обръща към народа с призива: ”Мир вам!”

Светите отци на Православието от всички епохи препоръчват всичко, което се извършва в противоречивия ход на духовния живот да бъде с мир и духовно спокойствие. И обратно - нищо да не се извършва без тях. Посочват вътрешния мир като тънък, но отличен критерий за различните помисли, които атакуват ума. Изискват от подвизаващия се да ги разграничи дали са „мирни” или „неспокойни” и в зависимост от това дали отнасят към Бога или врага на човешкото спасение. В едно от своите безсмъртни поучения св. Исаак Сириец казва така: ”За нищо на света не губи душевния си мир. Примири се със себе си и ще се примириш с небето и земята!” Постигнатият и запазен вътрешен мир е рецепта за всичко и навсякъде, постижение на духа, което за нищо на света не бива да бъде загубено. Безценен дар, скъпоценен бисер, крехко достижение, което трябва да бъде задържано по всякакъв начин. Нещо повече – по думите на този забележителен източен мистик, именно мирът носи духовния баланс в отношението и към себе си, и към другите. Ако някой не го притежава, не само не може да задържи трайно едно добро състояние на духа си, но и не може да изпита обикновена, житейска радост, независимо от богатството си или своето светско положение в обществото. Без неговата тиха сладост, остава неспокоен, объркан, разпилян. Извън него са ужасите на реалността – сплав от страхове, терзания и връхлитащи демони.

Християнинът води война на два фронта - вътрешен и външен, но без вътрешен мир не може да постигне никакъв успех във всички свои попълзновения. Без неговото деликатно присъствие, няма да успее да доведе начинанията си в правилната и спасителна посока. Това е свързващият елемент, който държи оръжията ни в пълна бойна готовност. Затова и дяволът всячески се опитва да ни нанесе поражение първо в достижението на мира и от там да разстрои целия ни живот. Всяко неразположение, страх, отстъпление е опасно и душепогубително.

Светите отци обичат да повтарят, че врагът на нашето спасение може да даде на човека всичко, за да го спечели на своя страна и заблуди в стихията на „невидимата бран” - фокуси, лъжечудеса, лъжепророчества и личби, но не може да преподаде това което няма - именно душевния мир. Затова всички Божии угодници притежават този висш белег за присъствие на Духа Светаго в тях - божествения, неизследим, вътрешен мир.

В житието на един от великите подвижници на светото Православие от 18-19 век - св. Серафим Саровски - има един покъртителен случай. Когато светецът беседва с руския аристократ и свой личен приятел Мотовилов, последният, усещайки дръзновение да проповядва на неповярвалите, поисква благословение да отиде и да го стори и тогава чува кроткото обръщение на батюшката: ”Придобий мирен дух и ще се спасят хиляди около тебе!”

Не красивите думи и неотразими слова, или блестящите примери на красноречие могат да обърнат другите към вярата, а простият факт, че този, който проповядва трябва да го прави с мир. Да благовести по един особен начин – като първо преподаде от своята атмосфера, от присъствието на късчето небе в своята душа и сърце. Мирът е най-доброто свидетелство и потвърждение за правотата на действието. Именно в мира е любовта и кротостта, благодатта и тайната на личния религиозен мистицизъм. Подвизаващият се освещава с него, има помазание ”свише” да докосва и превежда душите на хората към Бога.           

Вътрешният мир е ключът за успеха на всяко истинско проповедничество и благовествие в Христа. Мнозина говорят за Бога, но малцина успяват да убедят. А това са тези, които просят с мир и действена любов, без външна агресия или насилие над личната свободна воля над слушателите. Простите думи, изречени с искрена вяра и душевен мир, са много по-въздействащи от неотразимите фрази и всякаква необуздана риторика. Христос говори тихо на душите, защото е Бог съкровен, дълбоко личностен, неизследим по начин на проникване към всяка душа. Той се стреми не да я стресне, а да я убеди. Да проникне в нея като лек полъх, а не да връхлети като буря! Амин!

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.