Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Що е благодат?
Що е благодат? ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Игор Рябко   
Вторник, 07 Ноември 2017 15:15
grace

Една от Неделите през Великия пост е отредена на учението на св. Григорий Палама. За това учение може да се даде следната богословска дефиниция: Бог в Своята същност е непостижим, но е постижим в Своите нетварни (несъздадени) енергии, които са Самия Бог извън Същността Му. В това изречение е скрита същността на целия човешки живот, неговия таен смисъл. Това е било изразено от Св. Серафим Саровски с проста на пръв поглед формула: „Смисълът на човешкия живот е в придобиването на Св. Дух.” Нека се опитаме да разберем, какво се крие зад тази фраза и зад тази богословска формулировка.

Целият свят е създаден от Бога и съдържа в себе някакъв потенциал на битието. Духът Божий, четем в първите редове в Свещеното Писание (Бит.1:2), „съгрявал” Земята, в която влизали всичките видове и форми на съществуването на материята във Вселената. Именно съгрявал, а не „Се е носил”, както некоректно е преведено в Синодалния превод на Библията. Тук действието на Св. Дух се отъждествява с действието на птицата, която седи в гнездото си на яйцата и ги  съгрява със своята топлина, за да събуди в тях живот (Втор. 32:11).

Благодарение на този енергиен заряд на Божия Дух, светът „работи” като часовников механизъм. Планетите и галактиките се въртят, звездите светят, тревата расте, плодовете озряват, децата се раждат. В този „заряд” на Духа, всяка една молекула на творението има своята роля и изпълнява своята функция, докато продължава действието на този заряд на живота във времето. Но времето лети, зарядът свършва, животът свършва. Идва смъртта. Енергията, дадена на този елемент, преминава в други форми и видове. Но онова, което се е хранило и живяло от тази енергия, умира. Такъв е законът на живота на Земята. Всичко онова, което получавало битие във времето, ще получи в него и смъртта си.

Но Бог създал не само Земята, но и Небето. Представете си съд, който обикновено се използва за пясъчен часовник. Изхвърляме пясъка и получаваме една колба, състояща се от две сферични половинки, свързани заедно с малка дупка. Тази дупка е периферията на горната и долната части на сферите. Ако горната сфера е Раят, то долната е Земята. Точката на свързване на долните и горните сфери бил Адам. С богоподобието си той е свързан с небето, а чрез скотообразната си част – със Земята. Адам бил инструмент, чрез който земният свят е трябвало да се свърже с небесния свят и да получи достъп до обожението и безсмъртието.

Самият Адам в Рая все още не бил нито смъртен, нито безсмъртен, но както пишат светиите, е бил способен и за двете. Първоначално Адам трябвало да се съедини с нетварната енергия на Божията благодат, а след това да привърже към нея целия свят на Земята. Това е задачата на „обработването на Рая”, която Бог му възложил. В рая нямало смърт и там растяло Дървото на Живота, което позволявало на Адам да не умре, но отвъд рая съществувала смърт. Динозаврите се изяждали помежду си, листата са падали от дърветата и изгнивали, а по-нататък, отвъд всичко това, в „тила” на Сътворението дишала „тъмата над бездната”, жадувайки да превърне в тъмнина целия тварен свят. Ние не знаем как пратеникът от света на тъмнината успял да се промъкне в Едемската градина, но е библейски факт, че самият Адам, вместо да се превърне в проводник на благодатта, станал жертва на света на тъмнината над бездната.

На мястото на Първия Адам, който станал жертва в борбата между сатаната и Бога, дошъл Вторият Адам – Христос. Той дошъл не отдолу, както било при Стария Адам, а отгоре. Тъмнината на смъртта щяла да погълне и Него, както и Първия Адам, но се задавила с тази хапка. Вторият Адам бе „голяма хапка” за тъмнината на смъртта. Той съедини в Себе Си „човешката земя” и Небето, Иисус Христос ни даде възможност за достъп до изгубеното безсмъртие чрез причастността към нетварната Божия благодат.

Образно казано, за краткия период от земния си живот, ние трябва да успеем синергийно „да са превключим”  от временния и ограничения ресурс на захранването, към безвременното и безкрайното захранване, който е самият Бог, извън Своята Същност. Това, за което пише Св. Апостол Петър, казвайки, че трябва да станем „участници в божествената природа” (2 Петр. 1:4). Структурата, която осигурява това „превключване”, е Църквата, която всъщност е Тялото на Христос (Виж: Кол. 1:13 и Ефес. 1:22).

В Нея, в Нейните Тайнства, в Тялото ѝ, ни се дава всичко необходимо за обожение. Ето защо всички сили на злото се борят точно с тази Църква, в която живее Божията благодат, а не с някоя друга църква.

Как да разберем, че сме успели да се приобщим към нетварната Божия благодат? Точно както определяме дали засаденото дръвче се прихванало или не. Ако се е прихванало, първо върху него са появяват зелени листа, после цветове, а след известно време и плодове. По същия начин, в нашите души, ако сме приобщени към Благодатта, плодовете на Св. Дух трябва да узреят. Първо като тихи, едва доловими духовни чувства и преживявания, които после стават все по-силни и по-силни, а накрая се появяват узрелите плодове на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Виж: Гал. 5:22-23).

превод: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.fm/bogoslovie/chto-takoe-blagodat-prosto-o-slozhnom/

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.