Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

02.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Милостинята не означава непременно любов
Милостинята не означава непременно любов Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Понеделник, 23 Октомври 2017 13:43
о. Николай

"А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве"

Става въпрос за евангелския текст от събота преди Сирна Неделя. Христос казва: „Внимавайте как ще давате милостиня, да не  я давате така, че да се вижда. Ако я давате така, няма да имате награда на небесата”. Защо да нямаме и двете? Награда в света и на небето? Да даваме и пред другите и пред Бога. Защо не така? Понеже милостинята сама по себе си няма тежест, а само милостинята от любов към Бога. Може да я давам, защото обичам себе си и искам другите да ме забележат, да ме наградят и да спечеля нещо. Всеки път „милостиня” дава всяко едно  правителство преди изборите, показно - не защото ни обичат, а понеже трябва да спечелят нашия глас. Какво означава това? - че милостинята сама по себе си може да е противоположното на любовта. Хляб и зрелища давали някога на римските поданици. Хвърляли им хлябове. Колесниците минавали по амфитеатрите и хвърляли храна на народа, за да могат да го контролират.

Милостинята не означава непременно любов. Да, но любовта е тази, която в действителност ме уподобява на Бога и ме спасява. Ще ми кажете: „Ако получа милостиня, независимо дали е от любов или не, не ме бърка толкова. Достатъчно е да ми дадат нещо, от което имам нужда”. Дори това е истинно. Защото, когато давам на някой, без да го обичам, го купувам.  Това, което вземат от мене, винаги е нещо повече от това, което ми дават. Може това да не ми коства нещо веднага. Коства ми обаче дългосрочно. Този, който взема властта, понеже ме ласкае, ще спечели нещо повече от това, което ми дава. Внимавайте, милостинята не е лесно нещо. Едно е да купувам някой, друго е да го изнудвам „ще ти дам това, само ако направиш онова”, и трето просто да го обичам. Тази милостиня, която е от любов, казва тук Христос,  няма нужда да се вижда - защото се храни тайно от любовта, която я движи. Любовта е храна. Радостта, която получаваме, когато милваме някой от любов, ни храни толкова много, че не искаме никой да го знае.  По някаква странна причина, знаем, че ако някой го научи, ще имаме по-малка радост. Това е величието, което Христос подчертава: милостинята, която давам от любов, вече ме храни.  И ме храни тук, в този живот, но и ми дава вечен живот, защото Самият Бог е тази любов.

Това го обяснява св. Серафим Саровски в диалога с Мотовилов. Не зная колко от вас са чели книгата (Архим. Юстин Попович, Преподобни Серафим Саровски, 1995 г, (на гръцки)). Светецът казвал: „Не милостиня и добродетели по други причини, а за Христос”. Защо за Христос? Защото само за Христос стават автентични. Ако искам да станат по автентичен начин и по Бога, това става само в Христос, защото Той е абсолютният дар и за мене и за всички. Той Самият живее даром, жертва се даром, съществува в Тайнствата даром.  И това даром - което е Божият дар за света - всички го усвояваме, когато влизаме в процеса на добродетелите, и в случая на милостинята, т.е. на откриването даром за другия. То не е даром в икономически смисъл, а че в това движение, което правя, няма отплата. Отплатата, която вземам обаче от Бога, е много голяма. „Добродетелта е заради истината, а не истината заради добродетелта”, казва св. Максим Изповедник: Упражняването на една добродетел в името на Бога води до по-дълбоко Негово Откровение към нас и укрепване на нашето опитно познание на Неговата истина. Освен това всички хора процъфтяват, когато любовта ги докосне. Това процъфтяване, освен че ни дава вътрешна радост, се простира, като ни благотвори, и след това ни позволява да се наслаждаваме и на процъфтяването на другите около нас. Говорим за автентичната любов. Обикновените хора, ако почувстват докосването на тази милостиня (която им оказваме), вътрешно стават наши. Ние обаче не искаме насила да ги привлечем към нашия „лагер”, нито да ги запишем в нашата партия.

Внимавайте! Затова Евангелието ще живее вечно. Не съществуват никъде другаде тези неща. Няма да ги намерите никъде, колкото и да търсите. Нищо, също така, по-велико от тях няма да намерите. Христос не говори тук за една ялова моралистична милостиня, а за любовта, която ражда истинската милостиня. Който има тази любов, не иска да се разчуе, защото, ако другите го научат, любовта отминава и започва ползата. В противен случай любовта пребъдва чрез  благодатта и ни дава Самия Бог в ръцете. Буквално вземаме в ръцете ни Бога. Нашият принос е  малък, но това, което идва като благословение в живота, е безкрайно по-голямо.

„И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците”. Хубаво го казва тук. Не тръби пред човеците, както правят лицемерите, които искат да ги виждат другите. „Истина ви казвам: те вече получават своята награда”. Тези хора са получили своята награда. Не могат да вземат нещо повече. „Милостиви” човеци, които дават много, но нямат никаква награда, защото го правят за себе си. Не обичат никого: нито Бога, нито човека. Само себе си обичат.

„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.”

До такава степен да не се вижда милостинята, че едната ръка да не знае какво прави другата. Да го забравяш в същия момент, в който си го направил. Да не считаш, че трябва да очакваш нещо от това. Този, който вижда на скришно, ще ти въздаде наяве. Колкото скришно си направил милостинята, толкова явно ще се види нейният резултат. Това казва тук. Има предвид, че ще ти даде плодовете наяве, Неговите дарове. Няма да ти даде това, което си дал, след като то е малко и нищожно. Неговите дарове са вечни. Не знаем какво са тези дарове. Бог дава на човека това, от което има нужда.  И преминава към голяма тема за молитвата лека-полека.

"И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците"

Харесва им да ходят по площадите и да се молят пред всички. Не забравяйте, че говорим за теократичната цивилизация на евреите. Религията винаги е имала отзвук, но в някои цивилизации това явление е било по-силно изразено. Отивали на обществени места и започвали да се молят с високопарни слова! „Истина ви казвам, те вече получават своята награда”. Не се молят от любов на Бога. Реално тук няма  молитва. Истинската молитва, по някаква причина, не иска и не може да се вижда, защото е едно много дълбоко лично отношение. Всички тези лични отношения не се проявяват навън, защото в противен случай биха влезли други критерии, други причини и други перспективи.

"А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве."

Влез в килията си, в стаята си, в личното си място, където никой не те вижда. И се помоли скришно на Отца си, Който само по този начин те среща действително. Видяхте, че Той е един Бог, Който не среща човека публично. Среща човека много лично, именно защото така, много лично и тайнствено, го обича.

Този личностен начин на среща (с Бога) се описва от отците на Църквата с понятието за аналогия. Бог среща човека аналогично. Това е понятие, което са използвали мнозина велики отци - св. Дионисий Арепагит, св. Максим Изповедник - и е стигнало и до по-ново време. Когато казваме аналогия, имаме предвид един диалог между Бога и човека, който става аналогично с това, което човекът е и иска. Бог не сяда срещу човека и да се обръща към него с неизказани и умонепостижими думи. Той отива и го среща в личната му нужда и битие. Казва му и му дава това, което човекът разбира и има нужда, в конкретното състояние, в което се намира. Това е понятието за аналогията. Точно както когато имаме едно малко дете и искаме да му покажем, че го обичаме, не сядаме да му правим проповед за любовта. Нищо няма да разбере. Любовта, във възрастта, в която се намира, я разбира като една милувка и един бонбон. Това е едно аналогично движение към малкото дете. Още повече когато имаме едно животно. Няма да се изповядваме на кучето, както правят някои госпожи. И дори те уверяват, че кучето разбира, клатейки опашка. Аналогично, на кучето ще дадеш кокал, и понеже кучето оценява това движение, след това те охранява. Не знае колко си известен в обществото, примерно. Бог е par excellence аналогичен. Дава, когато Го доближаваме автентично, това, от което действително имаме нужда.

снимка: Вяра и общество, БНТ

Следва

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.