Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

03.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Кризата на благодарността
Кризата на благодарността Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николаос Лудовикос   
Сряда, 27 Септември 2017 18:52
praying

Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си  (Ефес. 1:16)

Човек би очаквал да каже един друг глагол. „Не преставам да благодаря”. Не казва „не преставам да се моля”. Защо? Защото благодарение (евхаристията) е по-дълбока форма на моление. Благодарението е нещо напълно пренебрегнато от нашата епоха. Най-добрият начин да поискаш нещо е благодарението. Как се обяснява това? - Обикновено в нашите отношения имаме нещо, което бих нарекъл криза на благодарността. Нямаме благодарност, обикновено чувстваме, че другите ни дължат много и искаме много от тях, твърде много. Затова израз като този, който чухме преди две недели - "И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях (Лука 6:31)". Това е един труден израз. Ама ние искаме всичко от другите! Ако помислите какво искаме от другите всеки ден, ако помислите колко неща искате, всичко това, което казваме и не казваме, и най-вече това, което подразбираме (в нашите искания), и нещата, които бихме искали да имаме и оставаме с оплакването, че не можем да ги поискаме, всички тези неща са твърде много. Искаме много от другите. И в действителност никога не им благодарим по достоен начин за това, което ни дават. Помислете малко. Толкова хора вземат много и не могат да благодарят по достоен начин. Форма на откровение е това да може някой да благодари. Внезапно човек се обръща и казва на някой, който години наред го е тормозил: "Благодаря ти много!" - защото е открил, че е получил толкова много от него и досега не го е разбрал. Защо? Защото сме затворени в себе си. Себелюбивият не може нито да благодари, нито да разбере какво дължи на другите, постоянно взема и не разбира колко неща взема. Постоянно взема. И ние постоянно вземаме от Бога. Дължим нашето битие и дихание на Него и не Му благодарим, защото си мислим, че Някой ни ги дължи, но всъщност никой не ни ги дължи. Разбирате ли?

Нека продължа с думите  предишния евангелски текст - "И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях", което всъщност означава тази страшни Негови думи да обичаме враговете си. Ние сме врагове на другите, защото в действителност сме ги превърнали в наши обекти. Те са обекти на нашия нарцисизъм и експлоатация. Не виждаме това, не го разбираме, казваш:"Това са децата ми! Толкова добрини им сторих!" и получаваш от тях твърде много, но ако внезапно изчезнат от нашия хоризонт, ако ти забранят да влизаш в техния живот, ще рухнеш. Получаваш от жена си, получаваш ужасно големи неща - ако дръзнеш да го признаеш в себе си, ще почувстваш, че няма да го издържиш. Настроени сме враждебно към другите, от които получаваме. Защо? Защото не искаме да се разкрие колко получаваме. Така получаваме от другия и едновременно с това го отхвърляме. Познавах един човек, когото жена му го издържаше и той никога не призна, че жена му върши всичко. Ни най-малко. Въпреки че тя издържаше семейството.

Христос стига дотам да каже тези страшни думи - "обичайте враговете си" и тук ние предаваме оръжията и казваме: "Е, нека светците го правят!" - Ама така ще станеш свят! Знаете ли коя е страшната тайна - че когато ти се казва "обичайте враговете си", дяволът и нарцисизмът ти крещят: "Горко ти, внимавай, тук те предават на врага ти! и ти веднага казваш: "Какво говори Този тук?" Но в действителност истината е друга: когато изпълняваш думите "обичай враговете си", Бог ти предава твоите врагове. Това е голямата тайна. Светият Дух действа и другият от враг става приятел. Това именно скриват от нас дяволът и нашият нарцисизъм, че когато Христос казва "обичайте врага си", няма предвид, че ще бъдеш предаден на врага си, а врагът ти ще ти се предаде. В противен случай ще остане враг, нали? Веднага щом го обикнеш, ще ти се предаде. Това е скритата тайна и веднага щом благодариш на другия, той ще ти се предаде. В противен случай няма смисъл този израз на св. ап. Павел „не преставам да благодаря на Бога за вас”. Това е благодарността, това състояние на чиста благодарност, която „задължава” другия. Така, давам на някой нещо и му казвам "благодаря ти, признателен съм ти!" и слагам ръка в джоба, за да му дам още непринудено. Разбирате ли? Тази свръзка, която се създава, е реалната свръзка, това е свръзката на любовта. Не съществува любов, ако не се породи такава свръзка, например при съпрузите. Какво става с тях? Те се обичат, влюбени си, затова се женят. И след това започва войната. Коя е тази война? Войната, т.е. кризата на благодарението. Ако помислиш в  един момент какво получаваш от другия, рухваш и започваш да искаш да станеш негов роб. Един много голям психиатър ми каза следното нещо:

"Веднъж при мен дойдоха двама съпрузи и поискаха от мен да разговаряме за последно преди да се разведат. Бяха го решили. Ще се срещнем - им казах, -  но искам да видя всеки поотделно. Първо дошъл съпругът.

- Докторе, цял бележник няма да ти стигне, ако ти кажа тя какво ми стори!

- Виж, не искам да чувам тези неща - му казва лекарят. - Искам да ми кажеш, толкова години живееш с нея, има ли една добра страна?

- Не! Каква добра страна?! Има толкова лоши страни!

- Не, искам само една добра страна, не можеш ли да ми кажеш?

- Добре, еди-какво си. Примерно не говори лъжи.

- А-а, сериозно? Намерил си жена, която не ти говори лъжи?!

- Да, не говори.

- Аз всички, които познавам, говорят! Някаква друга добра страна?

Той му казал втора, трета, направил цял списък с добродетели и лекарят му казал:

- Искаш да се разведеш с тази жена? Сигурен ли си, ще намериш по-добра от нея?

Съпругът излязъл променен. След това влязла съпругата. Ситуацията се повторила.

- Ах, какво ми стори той!

- Добре, една добра негова страна да ми кажеш? Има ли?

- Как да няма? Никога не ми е изневерявал.

- А, малко ли е това?

Знаете ли днес колко се измъчваме по тези въпроси?

- Я да видим - първо, второ, трето.

Тя съставила цял списък. По този начин те не се развели и досега са заедно и се обичат."

Това е велико, ако го помислите.

Криза на благодарността. Друг начин да го кажем е криза на себелюбието. Бог ми прави благодеяния, но понеже аз имам моите планове за моя живот и съществуване, не гледам тези на Бога, които са по-добри – т.е. нещата, които ми дава.

Божията любов се радва на истината, иска да ти даде това, от което наистина имаш нужда. Тя не е същото с това, което ти казва твоето въображение. Нужна е обаче зрялост, за да разбереш това. Повечето хора прекарват целия си живот в кавги и терзания и накрая от прекален гняв се разболяват и от Алцхаймер, защо всичко това идва от голям гняв. Това ни казват последните публикации. От голям гняв. Гневът изгаря мозъка, както палиш една нива през есента, виждали ли сте как горят стърнища? Така гневът изпепелява мозъка. Ако човек постоянно е в състояние на гняв, ще си изпати от всички тези „хубави” неща. И ако се отърве от диабет и мозъчен удар и високо кръвно налягане, непременно ще се разболее от Алцхаймер. Но не това е въпросът, а, че дори да не се разболееш от Алцхаймер,  ок, защото това може да стане и по други причини, животът, който някой живее, е живот постоянно против (versus) някой. Винаги има някой, който е срещу него или той е срещу някой или някои, и, разбира се, всички много лесно осъждаме другите и много трудно осъждаме себе си. Това е богоизоставеността, в която живеем и не я разбираме. Има хора, които десетилетия наред са в Църквата,  които дори носът си не са си показали да видят, че съществуват и други хора в този свят. Затова реално се карат с всички. И ако другите им състрадават и ги съжалят, са кротки. Ако другите не ги съжаляват, постоянно са в състояние на смут и понякога използват и места от Евангелието, както един епископ, който се кара с всички и с всеки. Веднъж се оказах с него и казах:

- На какво дължим радостта от посещението?

Не което той ми каза:

- Не дължете никому нищо, освен взаимна любов!

Тоест нямаш ли огледало у вас, обикна ли някога някой? Какво съветваш другия с величествена осанка? Защото и това правим, обичаме да съветваме, ние сме наставниците на другите, само да ни се отдаде възможност -  когато вече никой не мърда, защото си очистил всички и казваш:"спокоен съм!" Да, спокоен си, защото имаш трупове около себе си. Но ако се окажеш в друга среда, където другите са живи, ще тогава ще видиш..

Следва

превод: Константин Константинов

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.